Определение № 34716 от 28.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34716 гр. С., 28.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20241110117740 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 256596/08.08.2024 г. от името на адвокат М. Т.

С., с която се иска изменение на решение № 13528/09.07.2024 г., постановено по гр.д. № 17740/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските. Моли се за изменение на решение № 13528/09.07.2024 г., постановено по гр.д. № 17740/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските, като насрещната страна по делото бъде осъдена да заплати в полза на адвокат М. Т. С. разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС, тоест адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева /с включен ДДС/, вместо присъденото й в решението адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.

Насрещната страна по молбата – ЗЕАД „/..../“ ЕАД, ЕИК /..../, изразява становище за неоснователност на молбата.

Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС).

В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по разпределение на отговорността за разноски в производството по гр.д. № 17740/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, настоящият съдебен състав 1 намира, че е сезиран с искане за изменение на решението в частта за разноските.

Искането е направено в законоустановения срок, от легитимирана страна и се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото се явява основателно.

В мотивите на решение № 13528/09.07.2024 г., постановено по гр.д. № 17740/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е изложил съображения, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.

3 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвоката предоставил на ответника безплатна правна защита в настоящото производство, следва да се определи възнаграждение в размер на 300,00 лева.

Ноторно известно е, че възнагражденията, посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, са без ДДС.

Безспорно е по делото, че от страна на адвокат М. Т. С. са представени доказателства за регистрацията й по ЗДДС, още преди приключване на устните състезания в настоящата инстанция.

Същевременно, съгласно §2а от Наредба № 1 от 09.07.2004г. данък добавена стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба на регистрираните по ЗДДС адвокати и се счита за неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение. За регистрацията по ЗДДС съществува публичен регистър / чл. 94 ЗДДС във вр. с чл.80, ал.1 ДОПК / , който е достъпен за всички. С оглед на това непредставянето на нарочно доказателство за регистрация на адвоката по ЗДДС не е основание да се откаже начисляване на ДДС върху дължимото адвокатско възнаграждение /в този смисъл определение № 20 от 18.02.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 205/2021 г. по описа на ВКС, ГК, II г.о.; определение № 91 от 31.01.2018 г., постановено по ч. т. д. № 1700/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о.; определение № 660 от 03.12.2018 г. по ч. т. д. № 2784/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/. Още повече, че в процесния случай такива доказателства са представени своевременно.

При извършената служебна справка в регистъра по чл. 80 ДОПК се установява, че адвокат М. Т. С. е регистрирана по ЗДДС.

С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че върху определеното адвокатско възнаграждение от 300 лева следва да се добави данък добавена стойност 20 %, който е 60 лева, така че общо дължимото възнаграждение възлиза на 360 лева.

Воден от горното, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 13528/09.07.2024 г., постановено по гр.д. № 17740/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските, 2

КАТО:

ОСЪЖДА ЗЕАД „/..../“ ЕАД, ЕИК: /..../, със седалище и адрес на управление гр. С., пл. „/..../" № 5 да заплати в полза на адвокат Д. Р. Т. – САК, личен № /..../, със съдебен адрес: гр. С., бул. „/..../“ № 32, вх. А, ет. 4, ап. /..../, сумата от още 60,00 лева, представляваща дължим данък добавена стойност върху присъденото адвокатско възнаграждение от 300,00 лева.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Настоящото определение е неразделна част от решение № 13528/09.07.2024 г., постановено по гр.д. № 17740/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3