Решение № 308 от 28.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Варна, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А.ка Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от А.ка Д. Маркова Гражданско дело № 20253110107164 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба с обективно съединени искове по чл.128, т.2 от КТ; 220 от КТ; 224 от КТ и 222, ал.1 от КТ от страна на ищцата М. С. С., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. А. А. от ВАК, против ответника "М.ц.С.С.-М." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с управител А.Х.К.-Й., с процесуален представител адвокат М. Ц. от АК - Варна.

В исковата молба ищцата твърди, че с трудов договор №***/2022 г. на основание чл.111 от КТ била назначена на длъжността „регистратор“ в администрацията на „М.ц.С.С.М.“ ЕООД, с продължителност на работното време - 4 часа, основна заплата 355 лева плюс допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 12%. С допълнително споразумение за изменение на трудовия договор от 01.04.2023 г. по чл.119 от КТ и във връзка с изменението на минималната работна заплата в страната, ищцата била преназначена в същото предприятие, на същата длъжност, но на 8 часов работен ден и с основна заплата 790 лева. С последващо допълнително споразумение за изменение от 01.01.2024 г. по чл.119 КТ заплатата й била увеличена на 933 лева. От 01.01.2025 г. с ново споразумение за изменение на договора по чл.119 от КТ ищцата била на 8-часов работен ден, със заплата 1077 лева.

На 06.03.2025 г. на работното си място ищцата научила от собственика на ответното дружество, че трудовият й договор е прекратен на 28.02.2025 г., поради закриване на част от предприятието и следващият ден 07.03.2025 г. й е последен работен ден. Обяснено й било, че работодателят е изпратил вече уведомление в НАП за прекратяване на договора от 28.02.2025 г. В същия ден 06.03.2025 г. на ищцата били представени за подпис заповед за 1 прекратяване на трудовото правоотношение №***/2025 г. и предизвестие №**/2025 г. със задна дата, като била принудена да ги подпише. Също така била принудена и да се подпише на текст, че няма неуредени взаимоотношения с работодателя. Ищцата успяла върху предизвестието да напише действителната дата, на която получила този документ 06.03.2025 г. Ищцата работила при ответната страна до 07.03.2025 г. включително, което не било отразено от работодателя в трудовата й книжка. Недобросъвестното поведение на последния продължило и с отнемане на 100 лева от февруарската заплата на ищцата с обяснението „глоба", без да има правно основание за налагане на такава. Ищцата получила заплата за месец февруари със 100 лева по-малко. Също така на ищцата не били начислени полагащи й се обезщетения. Към момента не й била изплатена заплата за 4 отработени дни през март от 04.03.2025 г. до 07.03.2025 г. включително, които ищцата изчислява общо на 205, 16 лева. Също така не й било изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ за 7 дни, което ищцата изчислява общо на 359, 03 лева. Връченото й предизвестие било антидатирано и в действителност било получено на 06.03.2025 г., поради което на ищцата се дължало обезщетение за неспазено предизвестие от работодателя по чл.220 ал.1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието, или поне 1077 лева.

Ищцата твърди, че подала заявление вх. №**/2025 г. в ТП на НОИ Варна за регистрация като безработна и на основание разпореждане №***/2025 г. на ТП на НОИ Варна й било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 28.02.2025 г. Тя твърди, че е останала без работа и в следващия месец, след 07.03.2025 г. и не е започнала нова работа, поради невъзможност да си наМ. такава. Счита, че има право на претенция за обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ към работодателя в размер на БТВ за времето, през което е останала без работа, но за не повече от 1 месец, а именно 1077 лева, тъй като отговаряла на условието, посочено в разпоредбата.

Предвид така изложените обстоятелства ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати следните суми:

- 100.00 лева (сто лева), представляващи неизплатен остатък от БТВ за месец февруари 2025 г. на осн. чл. 128 т.2 КТ;

- 205.16 лева (двеста и пет лева и шестнадесет стотинки), представляващи неизплатено БТВ за месец март 2025 г. за 4 отработени дни от 04.03.2025 г. до 07.03.2025 г., включително на осн. чл. 128 т.2 КТ;

- 1 077.00 лева (хиляда седемдесет и седем лева), представляваща обезщетение по чл.

220 КТ за неспазено предизвестие при прекратяване на ТПО;

- 359.03 лева (триста петдесет и девет лева и три стотинки), представляваща обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни;

- 1 077.00 лева (хиляда седемдесет и седем лева), представляваща обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ в размер на БТВ за времето, през което ищцата е останала без работа, но за не повече от 1 месец, ведно със законната лихва върху всяка една от горепосочените суми, от 2 датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите Ищцата претендира да му бъдат присъдени и направените разноски по настоящото и по заповедното производство.

С представения от ответната страна отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че при прекратяване на трудовите правоотношения, страните уредили окончателно взаимоотношенията си, като ищцата декларирала, че няма претенции към ответното дружество. Ответникът твърди също, че претендираните от ищцата суми, не отговаряли на дължимото от трудово възнаграждение. Тя претендирала заплащане на брутния размер на трудови възнаграждения, както и на претендираните обезщетения, но това било неоснователно, предвид наличието на законоустановени удръжки, досежно осигурителни вноски и ДОО. Следвало да се вземе предвид полагащото се на ищцата нетно възнаграждение за процесния период, както и нетен размер на претендираните обезщетения. Претендираните от ищцата суми за трудови възнаграждения и обезщетения били произволно определени и не почивали на прецизно и законово изчисление относно техния размер.

По така изложените съображения ответната страна моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното :

По делото между страните не е спорно, че те са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на трудов договор №***/2022 г., като ищцата е изпълнявала длъжността „регистратор“ в администрацията при ответната страна. Също така не са спорни обстоятелствата, че с допълнително споразумение за изменение на трудовия договор от 01.04.2023 г., ищцата е била преназначена в същото предприятие, на същата длъжност, както и че с последващо допълнително споразумение за изменение от 01.01.2024 г. заплатата й била увеличена на 933 лева, а от 01.01.2025 г. с ново споразумение за изменение на трудовия договор по чл.119 от КТ, ищцата била е на 8-часов работен ден, със заплата 1077 лева.

Съдът е приел като писмени доказателствата по делото, освен трудовия договор от 2022 г., още и представените с исковата молба писмени доказателства: Заповед №***/2025 г. на МЦ “С.С.-М“ ЕООД; Предизвестие вх. №234 от 31.01.2025 г. на МЦ “С.С.-М“ ЕООД до М. С.; копие от страница 13 на трудова книжка серия ***№***; 2 бр. уведомление по чл.62, ал.5 КТ, ведно с придружително писмо до НАП; Разпореждане № ***/2025 г. на ТД на НОИ Варна; копие на регистрационна карта за регистрация в Агенция по заетостта. По делото също така са изслушани свидетелски показания – на посочената от ищцата свидетел Я.И.К..

Назначена е и изготвена съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице Р. Х. С..

От така посочените доказателства, се установява, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено на осн. чл.328, ал.1, т.2 от КТ, а именно поради съкращаване на щата. Заповедта за прекратяване на правоотношението е от 28.02.2025 г., като в нея е отбелязано, че на ищцата не се следват обезщетения по Кодекса на труда. Заповедта е била връчена на 06.03.2025 г. и на самата заповед ищцата написала, че няма неуредени отношения 3 с ответната страна. Представеното предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение е от 31.01.2025 г., подписано от ищцата, като на него ръкописно е отбелязана дата 06.03.2025 г.

От свидетелските показания, дадени по делото от свидетелката Я.К. се доказва, че ищцата е работила при ответната страна до 07.03.305 г. включително. На 06.03.2026 г. ищцата, както и самата свидетелка, били повикани при счетоводителя на ответното дружество, за да подпишат предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Те двете изразили несъгласие с обстоятелството, че в предоставените им за подпис документи били посочени по-ранни дати, тъй като предизвестие за прекратяване трудовия договор тогава за първи път им било представено. Поради това ищцата и свидетелката отказали да ги подпишат. На следващия ден управителят на дружеството им казал, че трябва да подпишат, тъй като в противен случай ще пропуснат срока да се регистрират в Бюро по труда. По тази причина двете подписали предоставените им документи и в същия ден се регистрирали в Дирекция „Бюро по труда“ – Варна.

От изготвеното заключение на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че съгласно документацията при ищеца последният пълен месец преди освобождаването на ищцата е месец януари 2025 г., като брутното й трудово възнаграждение е в размер на 1 206, 24 лева за 22 отработени дни, от които основна заплата 1 077 лева и добавка за стаж 129,24 лева. В случай, че ищцата е работила и през м. март 2025 г., експертизата сочи, че последният месец преди освобождаването й, през който ищцата имала пълен отработен месец е м. февруари 2025 г., като брутното й трудово възнаграждение е същото - в размер на 1 206, 24 лева за 20 отработени дни. Вещото лице е изчислил, че за месец март, за периода 04.03.-07.03.2025 г. брутното й трудово възнаграждение е от 215, 40 лв., а нетното възнаграждение, след приспадане на осигуровки и данък, е от 210, 24 лв. Относно възнаграждението за месец февруари експертизата е установила, че по ведомост за заплати са начислени 1 206, 24 лв. в брутен размер, като от тази сума са приспаднати суми за осигуровки и данък по ЗДДФЛ. Във ведомостта е бил положен подпис от ищцата, като сумата за получаване е била 1 002,01 лева и няма данни за направени други удръжки от трудовото възнаграждение, поради което не се открива непогасено трудово възнаграждение за месец февруари 2025 г.

Относно претенциите за обезщетения по КТ експертизата е установила, че при невръчване на обезщетение към 06.03.2025 г., обезщетението по чл.220 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, е 1206, 24 лв. – размер на брутно трудово възнаграждение.

Относно претенцията на ищцата за обезщетение по чл.224 от КТ, а именно обезщетение за неползван платен годишен отпуск, с експертизата са дадени варианти в случай, че ищцата е работила до 28.02.2025 г. и в случай, че е работила до 07.03.2025 г. включително. В двата случая вещото лице е установил, че на ищцата се полага обезщетение за шест работни дни отпуск, като в първия случай обезщетението е от 328, 98 лв. брутен размер и 296, 08 лв. нетен размер, а във втория случай – 361, 86 лв. – брутен размер, без 4 нетен такъв, доколкото в последния случай не се дължи данък по ЗДДФЛ.

За претендираното обезщетение по чл.222 от КТ, т. е. обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, съгласно експертизата обезщетението е в размер на едно брутно трудово възнаграждение – 1206, 24 лв., а нетен размер от 1056, 30 лв.

Горепосочените факти съдът приема за безспорно установени от събраните по делото доказателства, като въз основа на тях се налагат следните правни изводи: Безспорно е, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, което е било прекратено, поради съкращаване на щата при ответната страна. За категорично доказано съдът приема, че заповедта за прекратяване е била връчена на ищцата на 06.03.20205г., като тя е работила при ответника до 07.03.2025 г. включително. Тези обстоятелства съдът приема за доказани от депозираните по делото свидетелски показания, които съдът приема за истинни и изложени добросъвестно, и на които няма основание да не се довери. Също така съдът приема за доказано с категоричност, че на ищцата преди 06.03.2025 г. не е било връчвано предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Безспорно е установено и, че след прекратяването на трудовия договор ищцата е останала без работа, като се е регистрирала в бюро по труда. Предвид това предявените от ищцата искове са доказани по основание, с изключение на претенцията относно неплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2025 г. Относно тази претенция се доказва, че за този месец ищцата е получила трудовото си възнаграждение и не са налице доказателства за неправомерни удръжки. Предвид това претенцията на ищцата за сумата от 100 лева, представляващи неизплатен остатък от трудово възнаграждение за месец февруари 2025 г., като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.