Решение № 261496 от 12.11.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 12.11.2021 г.

СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

При участието на секретар Анелия Груева, кaто разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 156/21 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

СГС е сезиран с искова молба от Сдружение „М.“, с която е предявен срещу „Ц.К.к.“ ООД иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че има качеството на организация за колективно управление на авторски и някои продуцентски права по чл.94а ал.2 ЗАПСП и на 14.02.2020 г. е сключил с ответника договор, по който е отстъпил правото да препредава по електронна съобщителна мрежа /жичен и/или безжичен път/ авторски произведения, а ответникът е поел задължението да заплати авторски възнаграждения, които по размер се определят въз основа на деклариран брой абонати, ползващи съответен телевизионен пакет и предоставена информационна карта относно радио и телевизионните програми, общ брой абонати и съотношение на тези абонати по пакети. С този договор ответникът е поел и задължение да плати компенсационно възнаграждение за минал период - преди неговото сключване. Сочи се от ищеца, че ответникът не е предоставил информационна карта за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г., поради което ищецът се е снабдил от Комисия за регулиране на съобщенията със справка за броя на абонати, а от публикуваната информация на сайта на ответника се установява, че неговите абонати ползват пакети от над 120 програми. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 5377,32 лв. – компенсационно възнаграждение за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г., частично от

11 671,78 лв.

Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове с възражението, че претенцията за „компенсационно лицензионно възнаграждение“ не намира основание в ЗАПСП. Прави възражение за нищожност на клаузата на чл.10 от договора. Сочи се, че единственият орган, който има права да изисква информация за сключените лицензионни договори и отстъпените права е СЕМ, но не и ищецът, с който ответникът не е бил в договорни отношения, поради което и няма основание за понасяне на санкционни последици. Поддържа се, че всяка радио-телевизионна организация има право директно да договоря с ползвател на нейното съдържание. Процесната клауза е противоречие с нормата на чл.125в ЗРТ.

Освен това нищожно е съглашение за скъсяване или продължаване на давностни срокове и за уговаряне на основание за спирането и прекъсването им – чл.113 ЗЗД, поради което е нищожен договора, който позволява на ищеца да претендира „компенсационни лицензионни възнаграждения“ със задна дата. Дължимите вземания преди 2016 г. са погасени по давност, а за останалия период се сочи, че ответникът е имал конкретни правоотношения с правопритежатели на конкретното съдържание, на които е платил възнаграждение. Неприложими са нормите на чл.24 ал.1 и на чл.25 ал.1 ЗАПСП.

Представено е удостоверение N 11/19.01.94 г. на Министерство на културата, от което се установява, че ищецът е регистриран в регистъра на сдружения по чл.40 ЗАПСП.

Представено е удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права N 62-00-0152/27.10.2011 г., че ищецът е регистриран по реда на чл.40б ал.1 ЗАПСП като организация за колективно управление на следните категории права: възпроизвеждане на музикални произведения и на литературни произведения, свързани с музика – чл.18 ал.2, т.1 ЗАПСП; разпространение на записи, съдържащи такива произведения – чл.18 ал.2, т.2 ЗАПСП; публично изпълнение на такива произведения – чл.18 ал.2, т.3 ЗАПСП; излъчване на такива произведения по безжичен път – чл.18 ал.2, т.4 ЗАПСП; предаване и препредаване на такива произведения по кабел или друга електронна съобщителна мрежа – чл.18 ал.2, т.5 ЗАПСП; предлагане по безжичен път или кабел на неограничен брой лица до такива произведения -чл.18 ал.2, т.10 ЗАПСП; преработка на музикални произведения и синхронизирането им с други произведения; разпределяне на компенсационни възнаграждения, дължими на нейни членове за възпроизвеждане на произведенията от физически лица за лично ползване – чл.18 ал.2, т.8 ЗАПСП;

С удостоверение N У-62/05.09.2014 г. се потвърждават правата на ищеца по предходното удостоверение и е добавено правото на внос и износ в трети държави на екземпляри от произведението в търговско количество – чл.18 ал.2, т.11 ЗАПСП.

Представен е договор от 14.02.2020 г. за разрешаване на препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални и свързани с тях литературни произведения в цялостен и непроменен вид на територията на Република България, от който се установява, че ищецът в качеството на организация за колективно управление на авторски права е предоставил на ответника правото да препредава произведения по електронна съобщителна мрежа – по жичен или безжичен път едновременно с излъчването и/или предаването им, изцяло в непроменен вид, а ответникът в качеството на ползвател е поел задължението да плаща възнаграждение за отстъпеното му право, определено на база телевизионен пакет.

В клаузата на чл.10 страните са постигнали съгласие ответникът да предостави на ищеца информационна карта за периода от 01.01.2014 г., на база на която ищецът ще го уведоми за размера на компенсационното възнаграждение за минал период, изчислено по действащата тарифа за препредаване.

Представено е писмо на Комисия за регулиране на съобщенията изх.N 12-01-448 от 02.11.20 г., в което се сочи, че ответникът за 2014 г. е декларирал за услуга за разпространение на радио и телевизионни програми 2633 брой абонати; за 2015 г.

2443 бр.абонати; за 2016 г. – 2283 бр.абонати; за 2017 г. 1978 бр.абонати и за 2018 г. – 2049 бр.абонати.

Представени са справки по чл.125в ЗРТ относно разпространяваните телевизионни програми към 24.08.2014 г., 24.02.2015 г., 24.08.2015 г., 24.02.2016 г., 24.08.2016 г., 24.08.2017 г., 23.02.2018 г., 23.08.2018 г., 25.02.2019 г., 23.08.2019 г.

Представени са подадени от ответника до Комисия за регулиране на съобщенията въпросници за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и за 2019 г., в които е деклариран броят на абонати на ответника и реализираните приходи.

Установява се от заключението на ССЕ, че декларираните от ответника абонати за 2014 г. са 2633 броя; за 2015 г. 2443 бр.абонати; за 2016 г. – 2283 бр.абонати; за 2017 г. 1978 бр.абонати и за 2018 г. – 2049 бр.абонати; за 2019 г. – 2123 бр.абонати. Реализираните от ответника приходи за 2014 г. са в размер на 3154 хил.лв., за 2015 г. – 3216 хил.лв; за 2018 г. – 3280 хил.лв, за 2019 г. – 2720 хил.лв., а за 2016 г. и за 2017 г. няма данни. Според в.лице за процесния период се дължи възнаграждение в размер на 5267,16 лв.

Представени са сключените от ответника договори с „Т.Г.“ ЕООД от 01.02.2014 г., от 01.02.2015 г., 01.02.2016 г., 01.02.2017 г., 01.02.2018 г., 01.02.2019 г.; сключени договори с „БТВ М.Г.“ ЕАД от 24.01.2012 г., 09.09.2014 г.; сключен договор с „О.Ф.“ ООД от

01.01.2014 г.; сключен договор с „Н.Б.Г.“ АД от 01.01.2011 г., 01.01.2012 г., 01.01.2015 г., 29.01.2018 г., 27.04.2015 г., 01.01.2017 г.; сключен договори с „П.” ЕООД от 17.02.2011 г. и анекси от 11.11.2014 г., от 18.11.2015 г., сключен договор с „Б.В.**“ ЕООД от 08.03.2017 г. с анекс от 03.12.2018 г.; сключен договор с „Телевизия Е.“ АД от 12.10.2010 г. с анекс от 01.04.2015 г.; сключени договори с „Б.Ф.В.“ ЕООД от 01.01.2014 г., от 01.01.2015 г.; договор с „Б1Б“ ООД от 15.01.2019 г.; договор от 03.10.2014 г. с „В.Л.“ ЕООД; договор с „Е.Д.Ч.“ ЕООД от 01.11.2015 г.; договор с „Б.К.ТВ“ ЕООД от 20.10.2014 г.; договор с „Б.А.Т.“ ООД от 20.11.2015 г. , които са депозирани от ищеца в СЕМ.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД.

Установи се от представения по делото договор за разрешаване на препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални и свързани с тях литературни произведения в цялостен и непроменен вид на територията на Република България от 14.02.2020 г., че между ищеца и ответника е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът в качеството на организация за колективно управление на авторски права е предоставил на ответника правото да препредава музикални произведения и литературни произведения, свързани с музика, по електронна съобщителна мрежа – по жичен или безжичен път едновременно с излъчването и/или предаването им, изцяло в непроменен вид, а ответникът в качеството на ползвател е поел задължението да плаща възнаграждение за отстъпеното му право, определено на база телевизионен пакет. В клаузата на чл.10 ал.2 страните са постигнали съгласие, че ответникът се задължава да плати компенсационно възнаграждение за „минал период“, което съгласно чл.10 ал.1 се определя по размер на база предоставена от ответника информационна карта, касаеща периода от 01.01.2014 г. до сключване на договора.

Доколкото предмет на иска е вземане за „минал период“ - 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г., за отношенията между страните следва да се прилагат клаузите на чл.10 ал.1 и ал.2 от процесния договор. Според съда в тази част процесният договор има качеството на договор за извънсъдебна спогодба по чл.365 ЗЗД. Това е така, защото тези договорни клаузи обективират постигнато между страните съгласие за начина, по който се уреждат отношенията им във връзка с извършени от ответника действия по използване на музикални и свързани с тях литературни произведения за „минал период“ от 01.01.2014 г. до сключване на договора, през който период няма данни и не се твърди на ответника да е било отстъпено от ищеца правото да използва авторски музикални произведения чрез тяхното „препредаване“.

В тази част договорът притежава присъщото за спогодбата установително /“декларативно“/ и регулиращо действие.

В този случай съдът на основание чл.20а ал.1 ЗЗД е длъжен да приеме, че правното положение между страните към 14.02.2020 г. е било такова, каквото е прогласено в обективираната в договора спогодба.

Систематично тълкуване на клаузите на чл.10 ал.1 и ал.2, чл.1 и чл.2 от договора обуславя извода, че дължимото по чл.10 ал.2 от договора „компенсационно възнаграждение“ има обезщетителен характер, защото то е породено от факта на извършено от ответника за „минал период“ използване на авторски музикални произведения, изразяващо се в „препредаване“ по смисъла на чл.18 ал.2, т.5 ЗАПСП чрез неговата електронна съобщителна мрежа, но без да му е било отстъпено това право от ищеца. Ответникът за „минал период“ е извършил действия по чл.18 ал.2, т.5 ЗАПСП, но без да има отстъпено право, поради което е налице нарушение на авторски права, за което се дължи обезщетение по чл.95 ал.2 ЗАПСП. Страните са наименовали това обезщетение като „компенсационно възнаграждение“, но това не променя неговия обезщетителен характер.

От момента на сключване на договора ищецът е отстъпил на ответника занапред правото да препредава по електронна съобщителна мрежа музикални и свързани с тях литературни произведения и доколкото не се спори, че за периода 01.01.2014 г. –

31.12.2019 г. между страните не е бил сключен договор за отстъпване на право по чл.18 ал.2, т.5 ЗАПСП, съдът намира, че задължението по чл.10 ал.2 от договора за плащане на „компенсационно възнаграждение“ има за цел да възмезди ищеца за извършеното от ответника за „минал период“ използване по чл.18 ал.2, т.5 ЗАПСП на авторски произведения, но без да му е било е отстъпено това право. В този случай правоимащият и ползващият без разрешение авторски произведения по договорен път са уредили отношенията си във връзка с изплащане на обезщетението, което се дължи за неправомено използване от ответника на авторски произведения за периода преди сключване на договора.

Ищецът има качеството на организация за колективно управление на права, която в нормата чл. 94с ал. 2 ЗАПСП е предвидено, че за защитата на поверените за управление права може и от свое име да предприема всякакви юридически действия, включително да предявява искове по чл. 94, чл.

94а и чл. 95 и да иска налагане на мерки по чл. 95в, чл. 95г, чл. 96а, чл. 96б и чл. 96 г. /с новата номерация на същите разпоредба от 29.03.2018 г.