Решение № 33 от 09.02.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. С.З., 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Николай Ил. Уруков при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20215500501802 по описа за 2021 година Производството е образувано по въззивна жалба от Ж. П. К., чрез адв.

Г.И. от АК – С.З., против Решение № 400/ 15.10.2021г., постановено по гр.д.

№ 1791/2021г. по описа на Районен съд – С.З., с което се осъжда Ж. П. К., да заплати на Н. СТ. Я.. сумата в размер на 4 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане от 22.03.2021г., нахапвания от куче, намиращо се под надзора на Ж. П. К., изразяващи се в причинена многостепенна лека телесна повреда - рани от ухапване от куче по двете ръце и дясната предмишница, ограничени движения на пръстите на дясната ръка, намалена мускулна сила за дясна ръка, намалена и понижена чувствителност от периферно нервен тип на н. улнарис, н. медианус и н. радиалис, наличие на неуточнени невролатии с наличие на хипестезия, стрес и страх, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 22.03.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 448 лева - обезщетение за имуществени вреди за направените във връзка с описаните травми от ухапване прегледи, манипулации, лечение, закупени и приети лекарствени продукти, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 22.03.2021 г. до окончателното й изплащане; присъдени са разноски.

Въззивницата обжалва първоинстанционното решение, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди, че останала недоказана в процеса връзката й с настъпилите вреди и качеството й на деликвент в съдопроизводството.

1

Излага подробни съображения в тази насока. Счита, че без да съобрази различията в различните хипотези за видовете бездомни кучета, съдът не стигнал до задълбочено изследване на обстоятелствата по делото. Сочи, че дефинициите на Общността не били с препоръчителен характер и според тях бездомно било куче, което не е под дневна грижа и контрол и/или е незащитено. В конкретният случай били изпълнени и двете алтернативни условия, тъй като хипотезите били дадени алтернативно. Следователно, видно от императивното правило за небезстопанствено куче можело да се приеме само куче, което е под директен и ежедневен контрол. Въззивницата сочи, че от протоколите по делото ставало ясно, че подавала храна на куче, което понякога виждала в двора си, но самата тя не живеела в този двор. Останал недоказан факта, дали тя полагала ежедневна грижа и директен контрол или не. Твърди, че в доклада първоинстанционният съд неправилно разпределил доказателствената тежест във връзка, с който направила възражение в релевантния срок за това. Отделно от това, липсата на ясно дефиниране и изхождане на съда от различните хипотези на Общността за безстопанствено куче, респективно водило и до не даване на конкретни указания на задължената страна да предприеме релевантните процесуални действия по посочване на относимите за делото доказателства в тази насока. Във връзка с изготвеният по делото доклад, прави възражение пред настоящия съд и моли Въззивният съд да даде указание на страните по делото да предприемат тези процесуални действия, за които те са били задължени относно посочването на относимите за делото доказателства, относно налице ли е била ежедневна и директна грижа и контрол от страна на въззивницата върху процесното куче или искът е предявен без наличието на задължителната и абсолютна процесуална предпоставка, а именно – пасивната за делото процесуална легитимация.

Претендира присъждане на направените разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна Н. СТ. Я... В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.

И.М. моли да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Счита, че решението е пълно, мотивирано и постановено след задълбочено изясняване на фактическата обстановка, а въззивната жалба е неоснователна. Не се посочвал нормативен акт, който да е нарушен от районния съд, а в жалбата се съдържали теоретични трактовки без да се конкретизират. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 50 ЗЗД.

Ищецът Н. СТ. Я.. твърди, че на 22.03.2021 година около 18,00 часа майка му Н.Н. Я.а му се обадила, че кучето на съседката им по имот в с.З.

2

Ж.К. безстопанствено се разхожда в техния двор, лае я и не й позволява да излезе от къщата в двора. Кучето било голямо - порода "каракачанска овчарка". Ищецът незабавно тръгнал към селото и около 18,30 часа бил в двора на къщата им в с. З., общ. С.З.. Действително кучето на съседката се разхождало свободно из двора им и виждайки го да влиза вкъщи започнало да лае и се насочило към него, като ищецът отворил вратата на двора към улицата, за да може то да излезе и се отместил от вратата встрани. Кучето се насочило към вратата, но изненадващо за него, без да било предизвикано, спонтанно и неадекватно, се насочило към него и го захапало за дясната ръка през ръкава в областта между китката и лакътя. Ищецът започнал инстинктивно да крещи и да маха с ръце, а кучето го съборило на земята и захапвало за двете длани. Преминаващи съседи му се притекли на помощ, като за момент му се губил спомен, дали са били двама или трима човека и благодарение на тях кучето го пуснало и избягало. Ищецът твърди, че изпитвал силни болки от раните си. Пръстите на дясната му ръка се обездвижили и тъй като не можел да шофира в това състояние, съседът им М.А. го транспортирал до Спешно отделение на Диагностично-консултативен блок, откъдето му бил издаден лист за преглед на пациент № 309/22.03.2021 г., 19:20 часа и му поставили ТАП след обработка на раните. Чак след седмица на спирката на автобусния транспорт в селото се засякъл със съседката Ж., която го попитала дали бил ходил на лекар. Ищецът твърди, че кучето стояло отвързано и свободно разхождащо се из двора на ответницата, като по една бетонна плоча можело да се придвижи до техния двор и да влезе в него, а можело да премине в дворовете и на други съседи. Самата съседка Ж.К. го хранила през оградата от страх и не вземала мерки да го върже и да преустанови свободното му ходене. Понеже къщите им били в края на селото, на направени забележки, тя отговаряла, че така пазело всички от кражби със страшния си вид и лай.

На следващия ден ищецът се снабдил със СМУ на живо лице № 106/2021 г., в което било установено: Рани от ухапване от куче по двете ръце и дясната предмишница. Хирургическа обработка с поставени бинтово марлени превръзки. Ограничени движения на пръстите на дясната ръка. На този етап тези травматични увреждания причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Във връзка с травмата на дясната ръка и ограничението в движенията на пръстите била необходима допълнителна консултация със специалист ортопед-травматолог. След проведените консултативни прегледи било издадено Допълнение към съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 106 / 2021 г. от 09.04.2021 г. с установени мускулна сила - намалена за дясна ръка. Сетивност хипестезия /намалена и понижена чувствителност/ от периферно нервен тип н. улнарис, н. медианус и н. радиалис. Наличие на неуточнени невропатии с наличие на хипестезия и било посочено, че установените увреждания е напълно възможно да са във връзка с травмата на ръката при настъпилия инцидент от 22.03.21 година. Тези травматични увреждания причинили 3 разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Междувременно, отразено в Амбулаторен Лист № 340/ 03.04.2021 г. лекуващият му лекар извършил почистване на раните, сваляне на ситуационните конци, с мнение за удължаване на временната нетрудоспособност с още 15 дни чрез ЛКК. В Амбулаторен Лист № 25/ 05.04.2021г. и Амбулаторен Лист № 387/ 09.04.2021 г. се установяви получените увреждания на ищеца и предписаната му терапия. Насочен е към консултация с хирург. По отношение на настъпилата временна нетрудоспособност му бил издаден болничен лист Е20203263382 от 23.03.2021 г., продължен с Болничен лист № Е 2020 1315244 от МЦ „************“ ЕООД за периода 05.04.21г. - 19.04.2021г. по медицински протокол на ЛКК № 16 от дата 05.04.2021. В продължение на 20 дни се налагало да купува и пие лекарства с терапевтична цел. В тази връзка си закупил бинтове, аналгин, клинфарицин, спринцовки, физиологичен разтвор, цикатридина спрей, дузофарм, евробекс, нивалин, хепароид, фраксипарин, доксициклин, фамотидин, пробаланс, фаброзим на обща стойност 143,43 лева по приложени фискални бонове от аптеки. Отделно по прегледи и манипулации, както и за освидетелстване платил 305 лева. Ищецът твърди, че вследствие от инцидента близо месец не можел да ходи на работа и да изпълнява трудовите си задължения като въоръжена охрана в „Люкрим гард“ ООД и болката от ухапването и евентуалното засягане на нерви не утихвали, дясната му длан била още подута а 3,4 и 5 - ти пръст почти обездвижени.

Нарушил се и нормалният му начин на живот. Времето му минавало в ходене по лекари и ангажиране с терапии, избягвал да си ходя на село, въпреки нуждите на майка му от грижи. Изпитвал страх и неприятен спомен от описания по-горе инцидент. Нарушено било психо-емоционалното му равновесие. Нямал официална информация дали ответницата е собственик на кучето, но твърди, че тя упражнява грижите и надзорът над него, което можело да се установи от съседите по имот в с.З.. Искането на ищеца до съда е да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъдена ответницата, като собственик, респ. лице под чийто надзор се намира кучето и независимо от обстоятелството, че животното е избягало от имота на стопанката си и е влязло в чужд имот, да заплати на ищеца за нанесените неимуществени вреди, изразяваща се в многостепенна лека телесна повреда, изразяваща се в причинени рани от ухапване от куче по двете ръце и дясната предмишница, ограничени движения на пръстите на дясната ръка, намалена мускулна сила за дясна ръка, намалена и понижена чувствителност от периферно нервен тип на н. улнарис, н. медианус и н. радиалис, наличие на неуточнени невролатии с наличие на хипестезия, осъществяващи медико-биологичния признак разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК с период на възстановяване не по- малък от 20 дни, емоционален стрес, съпроводен със страх и промяна на ежедневното психо-емоционално равновесие, невъзможност за продължителен период да осъществява трудовите си функции, обезщетение от 4000 лева, ведно със законната лихва от деня на 4 извършеното увреждане 22.03.2021 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати обезщетение от 448 лева - имуществени вреди за направените във връзка с описаните травми от ухапване прегледи, манипулации, лечение, закупени и приети лекарствени продукти, ведно със законната лихва от деня на извършеното увреждане - 22.03.2021 г. до окончателното й изплащане.

Ответницата оспорва исковете като недопустими. Твърди, че липсва пасивна процесуална легитимация, а оттам и следващата абсолютна процесуална предпоставка-правен интерес. Липсата на тези предпоставки се установявала от текста на заведената искова молба. Настоящият иск бил заведен без да е била налице връзка на доказана принадлежност между кучето и посочения ответник. Ищецът не бил посочил никакви убедителни и изобщо никакви доказателства, че въпросното визирано куче било собственост на ответницата или пък, че тя му била надзорник. Регистрите за собственост на този вид животно били интегрирани електронни публични регистри и нямало пречка ищецът да предяви исковата си молба надлежно и при доказана процесуална легитимация и правен интерес и тогава ответницата да бъде конституирана като ответник в този спор. По същество ответницата твърди, че искът е неоснователен, тъй като бил недоказан деликвента, деликта и връзката между тях. От текста на исковата молба ставало ясно, че кучето било бездомно, хранило се през оградата, било отвързано. Това, че се разхождало свободно из нечий двор не го правило собственост на дадено лице или да го свързвало с каквато и да е връзка за принадлежност към това лице, а напротив - говорило за неизпълнение на редица императивни задължения по закон на редица органи на местната власт, отговорни за регистрацията и издирването, както на бездомни животни, така и на такива, които следвало да бъдат регистрирани и идентифицирани като собственост. Отделно от това, в исковата молба било записано, че на ответницата били правени забележки от ищеца, но не били подавани към момента на завеждането на иска, каквито и да е било жалби или сигнали по Закона за защита на животните за нарушения относно правилата за защита на животните, като в този случай, съдът, ако приемел, че е налице отговорност по чл. 50 ЗЗД, следвало да намали съответната претенция. Това, обаче, не би могло да се наложи, тъй като искът бил не само недопустим, но и напълно неоснователен.