Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 129 от 11.10.2023, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно гражданско дело 169/2023
Вид
Решение № 129
Подписан
11.10.2023
В сила
14.11.2023
Състав
Веселина Атанасова Кашикова Иванова, Мария Кирилова Дановска, Васка Динкова Халачева

Цитирани разпоредби

  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
  • § 7, ал. 1, т. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 11 · Закон за общинската собственост
  • чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за общинската собственост
  • чл. 30, ал. 4 · Закон за пътищата
  • § 1, т. 14 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. К., 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20235100500169 по описа за 2023 година

С решение № 149/25.04.2023 г., постановено по гр.д. № 1167/2022 г. по описа на Районен съд – К. е признато за установено по отношение на Община К., че дължи на Г. В. Г. от гр. К. заплащане на сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата в размер на 346.48 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на падане на 22.11.2021 г. около 19,15 часа в гр.

К., на бул. „С.С.“, на източния тротоар на булеварда малко преди западната част на бл. “И.“ от счупени и разместени плочки на посочения тротоар, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на подаване на заявлението в съда 30.06.2022 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед № 318/13.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 817/2022 г. по описа на Районен съд – К., като е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска за неимуществени вреди в останалата му част, за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лева.

С решението са присъдени разноски на ищцата съразмерно с уважената част на исковете в размер на 712.16 лева за първоинстанционното производство, както и 557.38 лева за заповедното производство по ч.гр.д. № 817/2022г. по описа на Районен съд - К..

Въззивното производство е образувано по подадена жалба от ищеца в първоинстанционното производство Г. В. Г., чрез представител по пълномощие. Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано в отхвърлителната му част, с която предявеният иск по чл. 422 ГПК е отхвърлен над уважения размер от 6 000 лв. до пълния му предявен размер от 20 000 лв., както и в частта относно датата, от която е присъдена законната лихва върху присъденото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Счита се, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е неправилно определен и се иска увеличаването му. Сочи се, че решението на районния съд е неправилно поради противоречие с чл. 52 ЗЗД относно прилагането на принципа за определяне на справедливо обезщетение, при който определеният размер от 6 000 лева се явява твърде нисък и несъобразен със социално – икономическите условия в страната и съдебна практика. Сочи се, че съдът не е обсъдил 1 събраните доказателства в тяхната съвкупност и цялост, н е e обсъдил физическите и психически травми, нанесени й в следствие на инцидента, характера и тежестта на деликта, продължителността на лечението и страданието, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Сочи се, че неправилно съдът е определил дължимостта на обезщетението от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а не от датата на увреждането. С оглед изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният иск да се уважи в пълния му размер, както и законната лихва се присъди, считано от датата на увреждането.

Претендира присъждането на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна/ответник в първоинстанционното производство Община К., чрез своя процесуален представител е подала писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Претендира се присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от процесуалния си представител, който поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.

269 от ГПК, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от страна, имаща интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на първоинстанционното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно, както е и допустимо в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен за разглеждане пред първоинстанционния съд по реда на чл. 422 ГПК от Г. В.

Г. от гр. К. против Община К. е установителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за съществуване на вземане, представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 346.48 лв. и неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. в резултат на падане на 22.11.2021 г. около 19:15 часа на бул. „С.С.“ в гр. К. от счупени и разместени плочки на източния тротоар на булеварда малко преди западната част на бл. “И.“, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите.

Предмет на обжалване е решението в частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 6 000 лв. до пълния му предявен размер от 20 000 лв., както и в частта, в която законната лихва върху обезщетението, в т.ч. по иска за имуществени вреди, е присъдена от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК 30.06.2022 г. вместо от датата на увреждането 22.11.2021 г.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 718/2022 г. по описа на Районен съд – К., в полза на Г. В. Г. против Община К. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 318/13.07.2022 г. за сумата от 20 346.48 лв. – главница, представляваща общ сбор на суми за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и имуществени вреди в размер на 346.48 лв., в резултат на падане от счупени и разместени тротоарни плочки на територията на Община К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 30.06.2022 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 406.93 лв. внесена държавна такса и 1 380 лв. адвокатско възнаграждение. Срещу така издадената заповед за изпълнение, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК от длъжника ответник е подадено възражение, в резултат на което заявителят ищец е предявил иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Установява се от фактическа страна по делото, че на 22.11.2021 г., след 19:00 часа ищцата си закупила хляб от магазин „Осетия“, находящ се в бл. „Зорница“ в гр. К.. Тръгнала 2 към дома си, като пресякла бул. „С.С.“ и продължила да се движи пеша по източния тротоар на булеварда. Било тъмно, тъй като уличното осветление не работело. Малко преди западната част на бл. “И.“, срещу входа на административна сграда „Устра“ и бившия бар „Рим“, се спънала в счупени и повдигнати от корените на дърветата тротоарни плочки, политнала и паднала на тротоара. Изпитала внезапна непоносима болка в двата си крака.

Започнала да вика и да плаче. В този момент св. С. А. се прибирал в дома си, осветявайки пътя си с фенерче и излизайки на бул. „С.С.“ видял човек да минава откъм магазин „Осетия“. В следващия момент чул силен вик и шум от падане. Отишъл до човека и видял, че това е ищцата, с която се познавали. Тя плачела, казала, че изпитва много силни болки в глезена на левия крак. Свидетелят й помогнал да стане и я сложил да седне на пейка на осветено място. Опитал се да я успокои, извикал й такси и я качил в него. Рано сутринта на 23.11.2021 г., поради силните болки, които изпитвала, ищцата посетила Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“ АД, гр. К.. При направения рентген било установено, че е счупен малкия пищял на дясната подбедреница в долния й край. След като била направена промивка на раните на коляното и глезена на левия й крак, била препратена и на травматолог, който гипсирал счупения крак. Обяснил й, че ще е с гипс 35 дни и че трябва да ходи само с патерици, без да стъпва на счупения крак. След това ищцата посетила съдебния лекар, който след прегледа й издал Съдебномедицинско удостоверение № 277/2021 г., в което били описани констатираните счупване на малкия пищял на дясната подбедрица в долния му край и охлузвания на кожата на лявата подбедрица. Сочи се в удостоверението, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет или тъпоръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваната. Счупването на малкия пищял на дясната подбедрица в долния край е довело до трайно затрудняване движението на десния крак за повече от един месец, а останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание.

На 23.11.2021 г. от личния лекар на ищцата бил издаден болничен лист № Е20212871912 за отпуск по болест от 23.11.2021 г. до 06.12.2021 г. На 29.11.2021 г. тя се явила на контролен преглед и посетила травматологичния кабинет на д-р Г., като й били направени рентгенови снимки и изписани допълнителни лекарства. На 13.12.2021 г. ищцата се явила на ЛКК и й бил издаден болничен лист № Е20213415131 за отпуск по болест за времето от 07.12.2021 г. до 05.01.2022 г.

На 29.12.2021 г. ищцата посетила травматологичното отделение на УМБАЛ „Д-р Атанас Дафонски“ АД, гр. К., където й бил свален гипса. На 17.01.2022 г. се явила на ЛКК за удължаване на болничния, след което й бил издаден болничен лист № Е20213415674 за отпуск по болест от 06.01.2022 г. до 04.02.2022 г.

В периода от 04.01.2022 г. до 19.01.2022 г. във физиотерапевтичния кабинет на д-р А., на два пъти й било извършено лечение с нискочестотно магнитно поле, ултразвук, аналитична ЛФК, както и тестове за обем на движения. Тъй като по време на рехабилитационните процедури се установило, че движенията й са силно ограничени и съпроводени с болка, ищцата била препратена за постъпване в УМБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, където постъпила на 19.01.2022 г. , и била изписана на 26.01.2022 г. Била й проведена следната рехабилитационна програма: пасивни упр., активна ЛФК, трениране на ходене и походка, ДЕЖ, упражнение срещу съпротива, механотерапия, друга физикална терапия - ИМП, лечение със СЧТ, лимфен дренаж и медикаментозна терапия.

Въпреки предприетите лечения и процедури, десният крак на ищцата продължавал да боли и отича, като при натоварване, освен глезена започнало да я боли и отича и коляното на същия крак. В тази връзка на 16.02.2022 г. посетила отново личния си лекар д-р П.. Била пренасочена към травматологичния кабинет на д-р Г., който посетила на 17.02.2022 г. При прегледа се установил ставен излив на колянната става и й били препоръчана физиотерапия и пункция. За времето от 21.02.2022 г. до 23.02.2022 г. ищцата излязла в отпуск. Тъй като болките в крака продължили, на 28.02.2022 г. й било извършено ново изследване и било предприето лечение с нискочестотно магнитно поле, лечение с ултразвук, аналитична ЛФК и механотерапия във физиотерапевтичния кабинет на д-р А.. Оплакванията 3 от болки и ограничена подвижност в глезената персистирали и на ищцата било невъзможно да ходи без патерици, поради което от кабинета била препратена за рехабилитация и физиотерапия в болнична обстановка, като на 08.03.2022 г. й било издадено направление за хоспитализация. На 10.03.2022 г. ищцата била настанена в УМБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, като била изписана на 17.03.2022 г. Бил й издаден и болничен лист № Е20220864216 за отпуск по болест от 10.03.2022 г. до 17.03.2022 г. Била й проведена следната рехабилитационна програма: пасивни упр., активна ЛФК, трениране на ходене и походка, ДЕЖ, упражнение срещу съпротива, механотерапия, друга физикална терапия- ИМП, лечение със СЧТ, фотофореза и медикаментозна терапия. След тази програма болките в счупения крак не изчезнали, но значително понамалели.

За времето от 03.05.2022 г. до 13.05.2022 г. ищцата ползвала част от платения си годишен отпуск. Няколко дни след като се върнала на работа, отново почувствала болки, които всеки ден рязко се увеличавали и се появила пълзяща силна болка от глезена към коляното. Поради това на 19.05.2022 г. ищцата посетила личния си лекар, който я насочил и й дал направление за ортопедия и травматология. На 23.05.2022 г. ищцата посетила кабинета на д-р Г., който при прегледа установил дясно коляно - оточно, уплътнени и болезнени меки тъкани, силна болка, данни за излив, положителен с-м танц на пателата, походка куцаща, щади крайник, който й изписал медикаментозно лечение.