Определение № 914 от 16.07.2026, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 914 гр. ***, 16.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ***, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дария Ив. Митева Маринова като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Частно наказателно дело № 20264430201445 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.

С постановление от 17.06.2026г.на прокурор ЕЛЕОНОРА ЯНЕВА при Районна прокуратура гр.*** е прекратено наказателното производството по досъдебно производство преписка №380/2025 г. по описа на РП гр.*** и под № ЗМ 213 /25 г по описа на ВТОРУ РУ-гр.***,предварително разследване,което се провежда за това , че на 25.12.2024 година в село *** област ***, била отправена закана с убийство спрямо В. В. А. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл.144, ал.3, т.1 от НК.

Недоволни от постановлението са останали В. В. А., ЕГН ********** и В. В.

А., ЕГН ***, двамата с постоянен адрес: с. ***,чрез: адв. Н. Я. Я., член на ***ска адвокатска колегия, със съдебен адрес: гр. *** - пълномощник по ДП № 380/2025, като техен пълномощник е депозирала жалба до Районен съд *** за отмяна на същото и връщане делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

След като се запозна с всички материали приложени по досъдебното производство№380/2025 г по описа на РП гр.*** и обсъди доводите на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Предпоставките за допустимостта на жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство се съдържат в разпоредбата на чл.243, ал.6 от НПК. Съгласно цитираната норма определението на първоинстанционния съд по ал.5 може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице пред съответния въззивен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.

За да бъде допустима жалбата е необходимо същата да бъде подадена от кръга лица, изброени изрично в разпоредбата на чл.243, ал.6 от НПК. Право да 1 подадат жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство имат единствено и само обвиняемия, неговия защитник, пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице.

В конкретния случай жалбата е подадена от адв. Н. Я. Я., член на ***ска адвокатска колегия, със съдебен адрес: гр. *** - пълномощник по ДП № 380/2025 на В. В. А., ЕГН ********** и В. В. А., ЕГН ***, двамата с постоянен адрес: с. ***,като същите се явяват пострадали от престъплението предмет на разглеждане по посоченото досъдебно производство.

Поради изложеното Съдът намира, че жалбата е подадена от лице, което има право да обжалва определението на PC *** и същото е включено в кръга от лица, изрично посочени и изброени в чл.243, ал.6 от НПК.

Втората предпоставка, за да бъде жалбата допустима е, че тя трябва да бъде подадена в предвидения законов срок.

Съгласно чл.243, ал.6 от НПК жалбата срещу определението на първоинстанционния съд трябва да бъде подадена в 7 - дневен срок от съобщаването му. По своята същност този срок е преклузивен и не спазването му преклудира възможността изброените лица в цитираната разпоредба да обжалват постановения съдебен акт. Подаването на жалбата извън законоустановения срок води до недопустимост на същата.

В конкретния случай съдът констатира, че по делото е приложен препис от постановление на РП гр.*** от 17.06.2026 г, с адресат жалбоподателите изпратено и получено от жалбоподателите на

26.06.2026г ,видно от приложената разписка и подадена от тях жалба чрез пълномощника си срещу постановлението на РП-*** на дата-03.07.2026г.

Във връзка с така изложеното съдът намира, че следва да приеме, че жалбата е подадена в законоустановения 7 - дневен срок, поради което същата се явява допустима.

Предвид горното съдът намира, че са налице предпоставките за допустимост на жалбата, посочени в чл.243, ал.6 от НПК, а именно: същата да е подадена от лице, което е в кръга на изрично изброените в цитираната разпоредба като имащи право на жалба; да е подадена в законоустановения 7 дневен срок от съобщаването на атакувания първоинстанционен съдебен акт и жалбата да е подадена до надлежния въззивен съд, поради което същата се явява допустима.

По съществото на жалбата: Съдът, след като се запозна със доводите в жалбата и събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства намира същата за неоснователна поради следните съображения:

Предмет на контрол е постановление на РП *** с което наказателното производство преписка №380/2025 г. по описа на РП гр.*** и под № ЗМ213/25 г по описа на ВТОРУ РУ-гр.***,предварително разследване,което се провежда за това , че на 25.12.2024 година в село *** област ***, била отправена закана с убийство спрямо В. В. А. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл.144, ал.3, т.1 от НК.

2

Целта на съдебния контрол по реда на чл.243, ал.4 и следващи от НПК е да се извърши проверка на законността и обосноваността на постановлението на прокурора с което се поставя край на наказателното производство, в случая при извършване на тази проверка проверяващия съд се произнася по същество на делото. За нуждите на производството по чл.243 от НПК съдът проверява, дали е спазен материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва и преценката, дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципа за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощие да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от НПК съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.

Също така следва да се отбележи, че чл.14, ал.1 от НПК сочи, че съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.

В този смисъл в процедурата по чл.243 от НПК съдът може да преценява дали събраните по досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса, при което не се касае за подмяна на вътрешното убеждение на прокурора, а до съдебен контрол по спазването на закона при упражняване на правомощията на прокурора в качеството му на господар на процеса в досъдебната му фаза да прекрати наказателното производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо съдебно производство.

С заключително мнение за прекратяване на наказателното производство от 17.06.2026 г досъдебното производство било изпратено на РП-гр.*** с мнение на разследващия орган наказателното производство да бъде прекратено на осн. чл.243,ал1т1 вр.чл 24,ал1т1 от НПК,тъй като деянието не съставлява престъпление.Не са налице елементи от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл144,ал3т1НК.

Това становище представителят на РП-гр.*** счел за правилно и подробно е изложил своите доводи в Постановлението за прекратяване от 17.06.2026г .

В хода на проведеното разследване е приел за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелите В. А. и сина му- св.В. А. пребивавали предимно на територията на Република Гърция, където работели, като периодично се прибирали в дома си, находящ се в с.*** обл.***. Двамата мъже не били в добри отношения със св.К. А. от същото село, с оглед стара вражда помежду им.

На 25.12.2024г. в обедните часове, докато св.В. А. и св.В. А. се намирали в центъра на с.*** обл.***, за да напазаруват, видели св.К. А.. Между тях 3 възникнал словесен конфликт, прерастнал във физическа саморазправа, по време на която взаимно си разменили удари, обиди и закани. Виждайки случващото се, в конфликта се включили и намиращите се в близост Я. В. и Г.

К.ов, като на св.В. А. били причинени разкъсно-контузни рани в областта на лицето (долната устна и на главата), а на св.В. А. били причинени оток на гърба, на лявата предмишница, на палеца на дясната ръка и насинявания по гърба на лявото рамо, челото, ранички по главата и лицето. На място пристигнал дежурен полицейски патрул от Второ РУ град *** и конфликта бил преустановен.

За случилото се, на 17.01.2025г. св.В. А. и св.В. А. депозирали жалба в Районна прокуратура град *** и било образувано настоящето досъдебно производство.

В хода на проведеното разследване, с оглед разкриване на обективната истина и пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата, в качеството на свидетел са разпитани лицата В. В. А., В. В. А., Я. Антоанетов В., К. А. И., Г.

А. И., В. А. И..

Видно от показанията на св.В. А., в нощта преди инцидента употребил алкохол и публикувал клипове в социалната мрежа „Фейсбук“, При срещата с св. К. А., последният се опитал да го удари, но тъй като В. А. застанал помежду им, ударил именно него с юмрук в челюстта. С оглед обстоятелството, че В. А. отвърнал, започнала физическа саморазправа, в която се включили както В. А., така и придружаващите К. А. лица, като взаимно си отправяли ругатни и закани. В. А. сочи, че не е изпитал страх за живота си от отправените закани, като към настоящия момент с К. А. са в добри отношения. В тази връзка желае наказателното производство да бъде прекратено.

Видно от показанията на св.В. А., последният отрича двамата с баща му да са удряли когото и да е на инкриминираната дата. Според него, след като бил ударен от К. А., във физическата саморазправа се включили и В. А. и Я. В., които носели брадви, бухалки и други вещи, с които му били нанесени удари.

Спрямо него не били отправени закани.

От своя страна св.К. И. заявява, че именно В. А. и сина му започнали първи конфликта, нанасяйки му удари с юмруци и отправяйки закани и ругатни. Не отрича, че той също е удрял двамата мъже, но това направил единствено с цел самозащита.

В подкрепа на твърденията му се явяват и показанията на Я. В., според които виждайки как В. А. и В. А. нанасят побой над К. А., той единствено отишъл да ги разтърве.

Назначена и изготвена в хода на досъдебното производство е съдебномедицинска експертиза по писмени данни, видно от заключението на която на В. А. са причинени разкъсно-контузни рани в областта на лицето (долната устна и на главата). Същите са травматични и отговарят да са получени по време и начин, както се съобщава- удари с юмрук и твърди предмети.

На В. А. са причинени оток на гърба, на лявата предмишница /получен при защита на главата/, на палеца на дясната ръка и насинявания по гърба на 4 лявото рамо, челото, ранички по главата и лицето. Уврежданията са травматични и отговарят да са получени по време и начин, както се съобщава, а именно удари с ръце и твърди предмети.

Както на В. А., така и на В. А. е причинено разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.

Приложени са относими писмени доказателства. Няма привлечени в качеството на обвиняеми лица и няма взети мерки за процесуална принуда.

При така установената фактическа обстановка и при спазване на принципа за всестранност, обективност и безпристрастност, съдът намира , че в случая не са налице достатъчно доказателства за извършено престъпно посегателство по смисъла на чл.144, ал.3 или друго посегателство от общ характер по смисъла на Наказателния кодекс на Република България.

Предвид личните отношения между В. А. и сина му от една страна и св.К. А. от друга, възникналия конфликт помежду им и механизма на развитието на отношенията им впоследствие, не са налице достатъчно доказателства за извършено спрямо пострадалата деяние по чл. 144, ал. 3, т.1 вр.ал.1 от НК.

Законодателят е предвидил необходимост от конкретни и кумулативно дадени предпоставки, като от обективна страна се изисква обективиране на заканата, освен чрез думи и чрез външно проявени действия. В същото време, тази закана следва да е възприета от лицето, като реална и с конкретна възможност, деянието да бъде осъществено.