Определение № 9129 от 28.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9129 гр. София, 28.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б. Ш. като разгледа докладваното от Б. Ш. Частно гражданско дело №

20231110170615 по описа за 2023 година

ОПРЕДЕЛИ:

Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК – извлечение от счетоводни книги на банка, в полза на заявителя „ПИБ“ АД срещу длъжниците „СП“ АД, „КР“ ООД и „ФИК“ ЕАД.

Видно от писма на ЧСИ ******* с приложени покани за доброволно изпълнение, заповедта е връчена на длъжника „КР“ ООД на 12.01.2024 г., а на другите длъжници – на 22.02.2024 г.

На 30.01.2024 г. длъжниците са подали възражения срещу заповедта за недължимост на вземанията по нея.

На 5.2.2024 г. са подали молба за спиране изпълнението на заповедта.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Възражението се подава в едномесечен срок от връчване на заповедта, а искането за спиране не е ограничено със срок /но предполага длъжникът своевремнно да е възразил срещу заповедта/.

Доколкото в случая възраженията са подадени в срок, следва да се укаже на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията си срещу длъжниците.

Молбата за спиране е допустима.

По същество е неоснователна.

Подаването в срок на възражение в хипотезите на издадена заповед за изпълнение по чл.

417, т. 1-9 ГПК не спира принудителното изпълнение. Разпоредбата на чл. 420 ГПК урежда две алтернативно дадени основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение: по силата на закона по ал.1 след учредяване от длъжника на надлежно обезпечение за кредитора по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, и по преценка на съда по ал.2, при представянае от длъжника на писмени доказателства, че вземането не се дължи, основава се на 1 неравноправна клауза или е неправилно изчислен размерът му /последните две хипотези при договор сключен с потребител/.

Съдът намира, че в случая не е налице нито една от хипотезите за спиране.

Първо, не е настъпило спиране на изпълнението по чл. 420, ал.1 ГПК, тъй като длъжниците не са представили надлежно обезпечение на кредитора по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. Съгласно трайно установената съдебна практика, обезпечението трябва да е представено с искането за спиране и да е в размер на дължимата сума заедно с лихвите до датата на депозиране на възражението. Т.е. обезпечението не е определяемо от съда и съдът не дължи указания на длъжника за размера му /освен в хипотезата на потребител, където е допустим и по-нисък размер от този на вземането/. С оглед изразената готовност за представяне на обезпечение следва да се има предвид, че при подадено в срок възражение длъжникът би могъл по всяко време да учреди надлежно обезпечение за кредитора и да постигне спиране на изпълнението, като учредяването на залог става чрез влагане на сумата на вземането в банка, т.е. по банковата сметка на съда.

Не е налице и хипотезата на чл. 420, ал.2 ГПК. Представените доказателства за недължимост следва да създават вероятност за такъв извод, т.е. да опровергават претенциите на заявителя, и то без необходимостта от цялостно изследване на отношенията между страните и събирането на допълнителни доказдателства и прилагане на специални знания, предвид характера на производството. Такъв извод в случая не може да се направи без цялостен анализ на отношенията между страните.

Искането за спиране следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на заявителя „ПИБ“ АД, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията си срещу длъжниците, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателство по настоящото дело, че е предявил иска в срок.

При непредставяне на доказателства в едномесечния срок за предявяване на иска, заповедта за изпълнение се обезсилва.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжниците „СП“ АД, „КР“ ООД и „ФИК“ ЕАД за спиране изпълнението на заповедта.

Определението в частта за спиране може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2