Решение № 2907 от 16.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2907 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100511804 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 12363 от 12.07.2023 г., постановено по гр. д. № 69811/2022 г. по описа на СРС, 160-ти състав, е признато за установено по предявените от името на „Електрохолд продажби“ ЕАД, против „Д.Л.С.“ ЕООД по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327 ТЗ, чл. 95а и чл. 107 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че „Д.Л.С.“ ЕООД дължи в полза на „Електрохолд продажби“ ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от 2029,23 лева, представляваща цена на доставена и потребена електрическа енергия за периода 06.06.2021 г. - 31.03.2022 г., в имот, представляващ магазин 2, находящ се в гр. София, ул.

****, по договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 210042823566, сключен на 21.07.2020 г. между „ЧЕЗ Електро България“ АД /понастоящем „Електрохолд Продажби“ АД/ и „Д.Л.С.“ ЕООД, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 158,79 лева, представляваща мораторна лихва за периода 17.07.2021 г. - 24.08.2022 г., върху главницата за цена на доставена и потребена електрическа енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 13.09.2022 г. по гр.д. № 49355/2022 г. по описа на СРС, 160-ти състав.

С решението си на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил ответното дружество да понесе отговорността за разноски в производството.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „Д.Л.С.“ ЕООД при твърдението, че същото е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди ищецът да не е активно легитимиран да предяви настоящия иск. Развити са оплаквания, че през процесния период 06.06.2021 г. – 31.03.2022 г. въззивникът не е имал качеството на потребител на 1 електрическа енергия, доколкото ползвател на електрическа енергия е било „Р.К.“ ЕООД.

Предвид изложеното, моли се за отмяна на решението.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Електрохолд Продажби“ ЕАД.

В съдебно заседание въззиваемата страна депозира писмено становище, с което оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Отправя искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и при правилно установена от съда фактическа обстановка по делото.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 95а и чл. 107 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че страните са обвързани от облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на Договор № 210042823566 от 21.07.2020 г. за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност, сключен между „Електрохолд продажби“ ЕАД /с предходно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, в качеството му на продавач и краен снабдител, и „Д.Л.С.“ ЕООД, в качеството му на купувач и краен клиент. Поддържа, че в изпълнение на този договор в периода 06.06.2021 г. - 31.03.2022 г. е доставил електрическа енергия за стопанска и обществена дейност на стойност 2029,23 лв. до следния имот, собственост на ответника - магазин 2, находящ се в гр. София, ул. ****, с кл. номер 210042823566. Излага твърдения, че с измененията на ЗЕ /обн. ДВ бр. 57 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г./ било уредено крайните снабдители да осигуряват снабдяването с ел. енергия само на битови крайни клиенти, като небитовите /какъвто е и ответникът/ следвало да бъдат клиенти на търговец на електрическа енергия или на доставчик от последна инстанция /какъвто бил ищецът/. Поддържа се, че след като ответникът не е избрал доставчик на ел. енергия и не е сключил договор с такъв в срок до 01.07.2021 г., то на основание § 15, ал. 5 от ПЗР на ЗИДЗЕ е следвало да се снабдява с ел. енергия при условията на чл. 95а ЗЕ от доставчик от последна инстанция, какъвто бил ищецът. Ищцовата страна сочи, че ответникът не е заплатил дължимата цена за ел. енергия за периода 06.06.2021 г. 31.03.2022 г. в размер на 2029,23 лв., поради което е изпаднал в забава и следвало да заплати обезщетение за забава в размер на 158,79 лева, за периода 17.07.2021 г. - 24.08.2022 г.

Ответното дружество оспорва предявените искове.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че страните са били в облигационни отношения, като през процесния период до обекта на ответника е доставяна ел. енергия в претендирания от ищеца размер. Наред с горното районният съд е счел за 2 недоказано възражението на ответника, че дължимите суми за потребената ел. енергия в процесния електроснабден имот следва да заплаща „Р.К.“ ЕООД, което е било ползвател на имота по силата на сключен с ответника договор за наем. По изложените съображения съдът е уважил предявените искове в цялост.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

От ангажираните по делото писмени доказателства (заявление за сключване на договор за продажба на електрическа енергия за небитови нужди от 21.07.2020 г., подадено от името на „Д.Л.С.“ ЕООД до „ЧЕЗ Електро България“ АД, чийто правоприемник е ищецът „Електрохолд Продажби“ ЕАД, договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 210042823566, сключен на 21.07.2020 г. между „ЧЕЗ Електро България“ АД и „Д.Л.С.“ ЕООД и споразумение № 6011344521/21.07.2020 г. към договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 210042823566), се установява, че между „Електрохолд Продажби“ ЕАД /с предишно фирмено наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД, чийто правоприемник е ищецът/ и „Д.Л.С.“ ЕООД е налице облигационно правоотношение с предмет – доставка на ел. енергия за обект - магазин 2, находящ се в гр. София, ул. ****, с кл. номер 210042823566, както и че през исковия период до процесния обект е доставяна ел. енергия.

С оглед доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, спорно по делото се явява обстоятелството материално легитимиран ли е ищецът да претендира процесните суми от една страна, а от друга дали „Д.Л.С.“ ЕООД е потребител на електроенергия за исковия период в процесния имот с оглед възражението на последното, че ползвател на електроснабдения имот за посочения период е „Р.К.“ ЕООД по силата на сключен с ответното дружество договор за наем.

Съгласно действащата към процесния период нормативна уредба (с изменение на ЗЕ, обнародвано в ДВ бр. 57/2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) се предвижда, че небитовите клиенти, какъвто е и ответникът следва да направят избор на доставчик на електрическа енергия независимо от това в коя държава е регистриран доставчикът, доколкото доставчикът спазва правилата по чл. 91, ал. 2 ЗЕ - чл. 95 във вр. с чл. 94а ЗЕ, защото крайният снабдител осигурява снабдяване на ел. енергия само за обекти на битови абонати.

Според § 28, б. "а" ЗЕ "Краен снабдител" е: енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия. Съгласно чл. 95а от ЗЕ доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини, като услугата е в 3 обществен интерес по смисъла на този закон, която се предоставя въз основа на договор при общи условия при условията на равнопоставеност в съответствие с правилата по ал. 2 на чл.

91 от ЗЕ е въведена фигурата на доставчик от последна инстанция, която е в интерес на обществото и цели да бъде продължено предоставянето на услугата по снабдяване обекта на крайния клиент с ел. енергия, когато той не е направил избор на доставчик на свободния пазар в срока по § 15 от ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ бр. 57/2020 г. в сила от 01.10.2020 г. /.

Разпоредбата на § 15 от ПЗР на ЗИДЗЕ предвижда, че в 30-дневен срок от влизането в сила на закона, крайните снабдители изпращат уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 1 октомври 2020 г. на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия. В случай, че до 30 септември 2020 г. включително клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5. Доставчикът по ал. 2 сключва типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не са сключили договор с търговец на електрическа енергия. Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. и до сключването на типовия договор, доставчикът по ал. 2 осигурява доставката на електрическа енергия, при условие че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с доставката.

В случая не се твърди, а и не са ангажирани доказателства ответникът да е сключил за процесния обект договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, поради което в срок до 30.06.2021 г. тази доставка се осъществява от доставчика от последна инстанция и без наличието на сключен типов договор. Продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от КЕВР цени и при общи условия на енергийното предприятие - краен снабдител (чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а ЗЕ).

В настоящия случай „Електрохолд Продажби“ ЕАД е правоприемник на „ЧЕЗ Електро България“ АД по силата на договор за продажба, обстоятелство, което е общоизвестно и ненуждаещо се от доказване, а и информацията относно същото е публична и достъпна по партидата на дружеството в Търговския регистър. Следователно върху ищеца са преминали всички права, задължения и фактически отношения на дружеството „ЧЕЗ Електро България“ АД, включително задължението да доставя до процесния имот електрическа енергия за небитови нужди, респективно, да получава продажната цена на доставената и консумирана в процесния имот електрическа енергия, включително за процесния период, както правилно е приел и районния съд. Ето защо доводите на въззивника в обратния смисъл са неоснователни и не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция.

По силата на правоприемството, ищецът е изпълнил задължението си, поето по процесния Договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 210042823566, сключен на 21.07.2020 г., като в заявения в исковата молба период е доставил електрическа енергия за небитови нужди в собствения на въззивника имот, представляващ магазин 2, находящ се в гр. София, ул. ****, което се подкрепя и от ангажираните по делото писмени доказателства и изслушаното заключение на ССчЕ, което настоящият състав кредитира като обективно и компетентно изготвено.