Решение № 194 от 09.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е № ……

Гр. София, 09.01.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д

А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

Мл. съдия : Иван Киримов при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д.

№ 16482 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „П.к.Б.“ ООД, чрез пълномощника му, срещу решение № 31146/24.04.2018 г. на Софийския районен съд, 154 с - в, по гр. д. № 39589/2017 г., с което е отхвърлен предявения от „П.К.Б." ООД, ЕИК *******против „Г.К." ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр с чл. 124 от ГПК, във вр. чл. 286 от ТЗ и чл.

92 от ЗЗД за сумата от 3 600 лв., представляваща неустойка по Договор за консултанстки услуги от 15.07.2014 г., ведно със законната лихва за периода от 06.04.2017 г. (подаване на заявлението) до изплащане на вземането и ищецът е осъден за заплащане на разноски.

Излагат се съображения, че постановеното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. За да отхвърли претенцията СРС е приел, че ответникът е изпълнил частично задълженията си по договора за консултански услуги от 15.07.2014 г., като е отправил 5 предложения до ищеца – възложител относно кандидатстване за финансиране по програми. Поддържа се, че основната цел на договора е възложителят да получи финансиране от европейски, национални или други донорски програми, като в тази връзка бъде консултиран от ответника – изпълнител срещу заплащане на възнаграждение. Тези задължения не са изпълнени от ответника, които е отправил неотносими и нереализуеми предложения относно сфери на дейност, които не са подходящи за възложителя. Твърди се, че действията на изпълнителя не са спомогнали работата на възложителя и развитието на бизнеса му, каквато е била целта на договора. Изпълнението, което твърди ответника, не е свързано с основния предмет на договора. Поддържа се, че неоснователно СРС е отхвърлил иска независимо, че ответникът не е доказал изпълнение на договорните си задължения. Моли да се постанови решението, с което да се отмени оспореното и да се уважи иска.

Въззиваемата страна - ответникът „Г.К.“ ЕООД, чрез представителя си, оспорва жалбата. Поддържа, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на СРС - законосъобразно и правилно постановено. Според ответника за първи път във въззивното производство се оспорва, че изпълнителят е предоставил на ищеца възможни проекти за кандидатстване за финансиране по европейски и национални програми, които не са подходящи за дейността му.

Правилно СРС е приел, че е налице частично изпълнение на задълженията на ответника по консултанския договор, както и че е налице неизпълнение на задълженията на ищеца за цялостно изплащане на възнаграждението по договора, както и за оказване на съдействие от негова страна на изпълнителя чрез предоставяне на необходимата информация и документация за изпълнението на договора. Неоснователно се твърди, че заплащането на авансово възнаграждение по договора е уговорено в зависимост от постигането на конкретен резултат и възнаграждението за успех е дължимо едва при одобрение за финансиране по проект, въз основа на договора. Поддържа се още, че по делото е установено, че ответното дружество – изпълнител е изпълнило точно и добросъвестно задълженията, поети с договора. С оглед декларираните от ищеца сфери и интереси за получаване на финансиране са му предложени и са обсъдени с него редица възможности, програми и варианти за участие в програми за финансиране в сферата му на дейност. От доказателствата се установява, че до ищеца са отправени по електронна поща 4 предложения за кандидатстване, съответно от 08.08.2014 г., 24.09.2014 г., 25.02.2015 г. и 13.08.2015 г., в срока на действие на договора. Между страните са провеждани срещи и са обсъждани възможности за финансиране. Изпълнението на задълженията на ответника се установява и от събраните по делото свидетелски показания. От доказателствата не се подкрепя твърдението на ищеца, че ответното дружество не е предложило нито една възможност за изготвяне на проект за кандидатстване за финансиране по европейски, национални и донорски програми. На ищеца и на втория възложител по договора са предложени програми в сферите им дейност. Твърди се, че не са доказани предпоставките по чл. 16 от договора за възстановяване на заплатената от ищеца авансово сума. Моли да се постанови решение, с което да се потвърди решението на СРС. Претендира разноски в производството, съгласно списък.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, като и без довод следи служебно за нарушения на императивни материалноправни норми.

Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.

Относно законосъобразността на решението, съдът е обвързан от доводите по въззивната жалба. СРС е обсъдил приетите пред него доказателства, като е изложил фактическа обстановка, която въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата, относими към възраженията на страните в производството пред него.

Районният съд се е произнесъл по установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 309 ТЗ, вр. с чл. 92 ЗЗД - за установяване на задължение за възстановяване на сума, като неустойка, в резултат от неизпълнение в цялост на задълженията на изпълнителя - ответник по процесния консултантски договор. Производството се развива след депозиране в срок на възражение от ответника по реда и в сроковете по чл. 414 ГПК и е допустимо.

По делото е безспорно установено, че между „П.к.Б.“ ООД и „К.С.“ ЕООД - като възложители и „Г.К.“ ЕООД като изпълнител, е сключен договор за консултантски услуги от 15.07.2014 г. със срок от 2 години от датата на сключване.

Съгласно чл. 3 от Договора ответникът е поел задължение, в срока на договора, да предложи на възложителите - не по - малко от 8 (осем) възможности за изготвяне на проекти за кандидатстване за финансиране от европейски, национални или други донорски програми, които са подходящи за постигане на декларираните от възложителя цели в сферите му на интереси, посочени от възложителя.

Във връзка с изпълнението на това задължение на изпълнителя, в чл. 16 от договора, раздел Неустойки, е уговорено, че ако изпълнителят предложи по -малко от 8 възможности за изготвяне на проект съгласно чл. 3 от договора, възложителят има право пропорционално на обратно заплащане на заплатеното от възложителя авансово възнаграждение по договора.

От своя страна в чл. 5 и сл. от договора - чл. 5. 1 и чл. 5. 2 възложителят е поел задължение да заплати авансово възнаграждение в размер на сумата от 2 500 лв. без ДДС, платима до 8 календарни дни, считано от датата на сключване на договора и след издаване на фактура от изпълнителя и авансово възнаграждение в размер на 2 500 лв. без ДДС, в срок до 60 календарни дни, считано от датата на подписване на договора и след издаване на фактура от изпълнителя за тази сума.

С нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД се предвижда възможност за заплащане в полза на изправната страна по облигационната връзка на неустойка, уговорена между страните, която обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката изпълнява две функции - да обезпечи изпълнението и да обезщети кредитора, както за пълно неизпълнение, така и за забавено изпълнение.

За да възникне правото на страната да претендира заплащане на неустойка за неизпълнение на предвидените в договора задължения, следва тази страна (в случая ищецът), да е изправна - да установи, че е изпълнила своите насрещни задължения по договора, респективно - че ответната страна е неизправна - не е изпълнила конкретни задължения, с които е свързано възникване на правото на неустойка.

Следователно и при направено изрично оспорване от страна на ответника, първото условие за възникване правото на ищеца да получи неустойка е той да е изправна страна в договорните отношения.

Доказването на това обстоятелство е в тежест на ищеца, което му е указана от СРС с доклада по делото по чл. 146 ГПК.

Ответникът е оспорвал възникването на правото на ищеца да претендира връщане на заплатеното авансово възнаграждение, уговорено като неустойка по чл. 16 от договора, с възражение за неизпълнение в цялост на задълженията на ищеца да заплати цялото уговорено авансово възнаграждение, както и на задълженията му по чл. 10 от договора – са окаже на изпълнителя необходимото съдействие, включително изискващата се документация, във връзка с реализиране на целите на договора.

Въззивният съд споделя извода на СРС, че ищецът - възложител не е провел пълно доказване, че е изправна страна по консултантския договор.

Действително, по делото не е се е спорило и от представените два броя платежни нареждания за кредитен превод от 05.08.2014 г. и 13.12.2014 г. и фактури от 15.07.2014 г. и 17.10.2014 г. се установява, че ищецът е заплатил авансово възнаграждение в общ размер от 3 600 лв. с ДДС, след представяне на фактури от ответника.

Като е съобразил представените пред него доказателства

СРС основателно е приел, че заплатеното от възложителя - ищец авансово възнаграждение е само част от уговореното в чл. 5. 1 и чл. 5. 2 договора възнаграждение в общ размер на 5 000 лв. без ДДС, съответно 6 000 лв. с ДДС, за което няма данни и не се твърди от ищеца, да е заплатено изцяло. От друга страна заплащането на възнаграждението от страна на ищеца е обвързано и с издадена и представена му фактура от изпълнителя за съответната сума.

Настоящият състав намира за основателно възражението на ответника за неоказано съдействие от кредитора - ищец за изпълнение на договорните задължения на ответника, съгласно уговореното между страните в чл. 10 от договора. Доколкото става въпрос за отрицателен факт твърдян от ответника, в тежест на ищеца е било да установи, че е изпълнил задълженията си за оказване на цялото необходимо съдействие на ответника, за да може той от своя страна да изпълни в цялост задълженията поети в чл. 3 от договора.

В случая, от показанията на свидетеля на ответника Ц.А.Н., която изпълнява длъжността експерт в ответното дружество и е била консултант на ищеца, във връзка с изпълнението на договора от 15.07.2014 г. се установява, че свидетелката е провеждала телефонни разговори, лични срещи и е водила кореспонденция по електронната поща с ищеца с цел отправяне на предложения за донорски програми, които влизат в сферите на интереси на ищеца. Според нея ищецът е следвало да я информира за програмите за финансиране, към които има интерес, за да се изготвят книжа за кандидатстване и да се преценят възможностите за успешното му финансиране. Комуникацията с ищеца е била едностранна - от нейна страна към него, а не обратно. Свидетелката поддържа, че на ищеца са предлагани програми за финансиране в областта на човешките ресурси, добрите и безопасни условия на труд, на новите работни места, младежката заетост, подкрепата за заетост, разработване и предлагане на иновации. Според свидетелката впоследствие е станало ясно, че дружеството не може да кандидатства в програми свързани с внедряване на иновации, тъй като за програмния период 2014 г. - 2020 г. те са насочени към фирми, свързани с производството, а не с услугите. Свидетелката дава и показания, че от страна на ищеца не е имало никаква инициатива или действия във връзка с изпълнението на договора, като няма как да се изготви конкретно проектно предложение без участието на ищеца. Според нея е имало случаи, в които са се уговаряли срещи с дружеството, а то не е изпращало представител на срещите. От показанията се установява освен това, че ответното дружество е направило предложения за следните програми : „Ново работно място", „Младежка заетост", „Подкрепа заетост", „Добри и безопасни условия на труд", „ Разработване на иновации", „Внедряване на иновации", „Техностар", „Развитие на земеделските стопанства". Свидетелката установява, че е от нейна страна е предоставена пълната документация по програмата за младежка заетост, по която е получено финансиране от ищеца, съгласно сайта на МФ. Въззивният съд кредитира показанията на тази свидетелка като намира, че кореспондират с писмените доказателства, събрани пред СРС.

Разпечатката съдържа 38 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8cac5a43-13dc-4938-ac6e-902ff4991bcb