Решение № 314 от 21.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Пловдив, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20255300500624 по описа за 2025 година

Производството е по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението М. Т. А., чрез пълномощника адв.С. Н. от АК *** против постановление от 04.02.2025г. на ЧСИ Л. М. рег. № *****, район на действие ОС Пловдив, с което е отказано да се намали като прекомерно на основание чл.78 ал.5 от ГПК адвокатското възнаграждение в размер на 400 лева присъдено в полза на взискателя по изпълнително дело № 2025*****0400046.

В жалбата се поддържа, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се че възнаграждението е прекомерно като размер, с оглед на конкретното дело и неговата фактическа и правна сложност и неговата времева продължителност.

Въззиваемият «Креди Йес» ООД, чрез пълномощника си адв.Н. Ш. от АК ***** в отговора на частната жалба я намират за неоснователна по посочени в нея мотиви.

Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.

1

ПОС след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е в срок. Същата е против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК и е допустима, като разгледана по същество е неоснователна.

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателят «Креди Йес» ООД гр.***** по представен изпълнителен лист от 12.11.2024г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на РС Пловдив, с което е осъдена М. Т. А. от с.***** да плати на взискателя сумата от общо 425 лева за разноски по горното дело на РС Пловдив.

Възражението срещу определените разноски за адвокатска защита на взискателя в частта относно направеното възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК е неоснователно. Размерите на възнаграждението за адвоката на взискателя в размер на 400 лева е на минимума предвиден в чл.10 т.1 и т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по т.1 за образуване на делото и за процесуално представителство по т.2 от Наредбата. Вярно е че съдът не е длъжен да прилага минимуммите на горната Наредба относно адвокатските хонорари съгласно практиката на СЕС, но съдът не намира че размера на адвокатския хонорар е прекомерен като размер. Въпреки фактическата и правната сложност и кратката времева продължителност на изпълнителното дело, според въззивния съд размера на адвокатския хонора, не може да се приеме за прекомерно висок и не се налага неговото намаление по размер. Ето защо обжалваното постановление е законосъобразно и жалбата следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника по изпълнението М.

Т. А., чрез пълномощника адв.С. Н. от АК *** против постановление от 04.02.2025г. на ЧСИ Л. М. рег. № *****, район на действие ОС Пловдив, с което е отказано да се намали като прекомерно на основание чл.78 ал.5 от ГПК адвокатското възнаграждение в размер на 400 лева присъдено в полза на 2 взискателя по изпълнително дело № 2025*****0400046.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3