Решение № 941 от 16.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 941 гр. Пловдив, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20245300100608 по описа за 2024 година

Ищецът „СТУДЕНТСКИ СТОЛОВЕ И ОБЩЕЖИТИЯ“ ЕАД, ЕИК

831917453, със седалище в гр. София и ад р е с на управление: район Студентски, ж. к. „СТУДЕНТСКИ ГРАД“, бл. 5, вх. 1, ет. 2, ап. 204, телефон:

***, факс ***, представляван от С. М. М., а също и от пълномощника му адвокат И. Г., твърди, че следният недвижим имот, построен през 1973 г. – сграда с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1848/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно измененение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 07.06.2023 г., адрес на сградата : ***********************************, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***; със застроена площ : 600 кв. м.; брой етажи : 5; брой самостоятелни обекти в сградата : няма данни; предназначение: общежитие; стар идентификатор :

***; номер по предходен план : няма; собственици по данни от крни : Община Пловдив, БУЛСТАТ : 000471504; ид. ч. 1/1 от правото на собственост върху сградата; Акт за публична общинска собственост № ***, том **, рег. ***** от 19.05.2023 г., издаден от Служба по вписванията – Пловдив, е бил предоставен за стопанисване и експлоатация, ремонт и 1 поддържане на СП „Студентски общежития“, като е бил заведен и включен в балансите му, чиито активи и пасиви, права и задължения към 01.07.1976 г. се поемат от новообразуваното предприятие ОСП „Студентски столове и общежития и столове", преобразувано от 01.01.1987 г. с Постановление № 9 на Министерски съвет на Стопанско обединение (СО) „Студентски общежития и столове“ - София, преобразувано в Еднолично акционерно дружество „Студентски столове и общежития“, регистрирано съгласно решение на Софийски градски съд от 13.07.1995 г. по фирмено дело № 10810/1995 г. като Еднолично акционерно дружество с държавно имущество с фирма „Студентски столове и общежития“,“ ЕАД, вписано в Агенция по вписванията през 2009 г. с ЕИК 831917453, поради което на основание чл. 1, ал. 1 от Постановление № 201/25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизацията на държавни предприятия и член 17а от ЗППДОП (отм.), така описаният имот е станал собственост на преобразуваното търговско дружество – на ищеца, по силата на самия акт за преобразуване, тъй като с акта на преобразуването не е предвидено друго.

Въпреки че не е собственик на гореописания имот, Община Пловдив се легитимира като такъв с АОС № 63/15.06.1998 г. и с АОС № 1936/09.05.2023 г. на район „Северен“, като същата е вписана като негов собственик и в кадастралните регистри.

С АОС № 63/15.06.1998 г. на район „Северен“ процесният имот за първи път е актуван неправилно като публична общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОС във връзка с § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, т. е. ответната община претендира да е придобила собствеността върху процесното общежитие чрез трансформация на държавна в общинска собственост. Този резултат, обаче, е обусловен и от наличието /кумулативно/ на отрицателната предпоставка, предвидена в § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА - към същата дата имотът да не е бил включен в капитала, уставния фонд или да не се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. Тя, обаче, не е налице, тъй като включването на имота в баланса на държавното предприятие към 17.09.1991 г. запазва правото на собственост върху този имот в патримониума на държавата, а оттам и възможността за последващото му включване в капитала на преобразуваното търговско 2 дружество, независимо дали към този момент имотът е имал посоченото в ал.

1 на §7 ПЗР на ЗМСМА предназначение, с оглед на което имотът неправилно е актуван като публична общинска собственост.

Въз основа на така очертаната фактическа обстановка и тъй като ответникът е отказал да отмени неправилно издадения актуален акт за общинска собственост № 1936/09.05.2023г. (предходен АОС № 63/15.06.1998 г.), а в разменена между страните кореспонденция е отрекла правото на собственост на „Студентски столове и общежития“ ЕАД върху процесното общежитие, то последното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че е негов собственик.

В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 12.11.2024 г., по искане на ищеца е допуснато изменение на предявения иск чрез въвеждане и на ново придобивно основание за процесния имот – давностно владение, продължаващо от 16.02.1972 г. и към 12.11.2024 г.

Ищецът претендира присъждане на разноски.

Положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 Граждански процесуален кодекс за право на собственост върху недвижим имот.

Ответникът Община Пловдив, ЕИК 000471504, със седалище и адрес – гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, представлявана от кмета К. Д, а по делото - от служители с юридическо образование М. С. и М. Т., оспорва предявения иск по следните съображения : създаденото с разпореждане № 233/17.05.1971 г. на Комитета за стопанска координация СП „„Студентски общежития“, отговаря за стопанисване, експлоатация, ремонт и поддържане на студенските общежития в гр. София, поради което и тъй като процесното общежитие се намира в гр. Пловдив, това разпореждане е неотносимо към предмета на спора; лисват доказателства в определения със Заповед № 475/04.04.1972 г. на КНТП срок – до 30.04.72 г., на СП „Студенски общежития“ да е било предадено описаното в нея имущество, а освен това, тъй като се твърди процесната сграда да е построена през 1973 г., то дори и да е имало приемане и предаване, няма как същото да касае предмета на спора; неотносимо към спора е обстоятелството, че с разпореждане № 145/05.08.76 г. на Бюрото на МС се образува ОСП „Студентски столове и общежития“, което поема активите и пасивите към 01.07.1976 г. на СП „Студентски столове“ и ДСП „Студентски общежития“, с оглед на факта, че не се установява нито 3 процесната сграда, нито легловият фонд и материали да са били предавани на новообразуваното ОСП „Студентски столове и общежития“; в разрез с твърдяното от ищеца Заповед № 901/11.04.73 г. на директора на инвеститорска дирекция при КНТП не касае приемане и предаване на обекта в смисъл смяна на титуляра, управляващ и стопанисващ сградата /в заповедта отсъства разпореждане кой на кого да предаде/, а само приемането й в смисъл установяване годността на въпросната сграда да бъде експлоатирана; не е налице акт, посредством който общежитието да е предоставено за управление/ползване; в цитираното в исковата молба писмо изх. № 336/12.09.91 г. на СП „Студентски общежития и столове “ липсва конкретизация и индивидуализация на общежитието, от което да се направи извод, че писмото касае именно спорното такова; няма доказателства относно включването на имота в баланса на държавното предприятие; голословни и недоказани са твърденията, че до СО "Студентски общежития и столове“ са изпратени актове за собственост за процесното общежитие; ищецът е търговско дружество, поради което е недопустимо да се легитимира като собственик с акт за държавна собственост; за процесния имот не само не е представен акт обр. 16 за въвеждане в експлоатация, но не се представя и нарочният акт за предоставяне на обекта така, както е посочен и изискан от СО "Студентски общежития и столове“ в писмо изх. № 167/27.08.91 г.; приложената към исковата молба справка за дълготрайни активи и набрани амортизационни отчисления е с неясно и нечетливо съдържание, не е ясно от кого е подписана и в какво качество и касае ли спорния имот, поради което са оспорени съдържанието и автентичността на този документ, като е оспорена и представената справка за размера на фондовете на СО „Студентски общежития и столове“ – клон Пловдив към 31.12.94 г. – същата е подписана от А. Р., който е избран за ************ на клона едва на 22.12.2010 г., с оглед на което и предвид гореизложеното недоказано е твърдението на ищеца, че процесният имот е предоставен за стопанисване и експлоатация, ремонт и поддържане на СП „Студентски общежития“ и е бил заведен и включен в балансите на това дружество, както и на последващите му правоприемници; процесният имот не е бил предоставян нито на ищеца, нито на някои от неговите праводатели по надлежния ред; невярно е твърдението, че ищецът е придобил собствеността върху процесния имот на основание чл. 1, ал. 1 ПМС № 201/25.10.93 г.

4

В отвоговора е наведено твърдение, че ответникът е собственик на процесния имот на основание § 7, т. 6 ПЗР на ЗМСМА, поради което по силата на тази норма и на основание чл. 2, ал. 1 т. 6 ЗОС и Решение № 80, взето с Протокол № 6/01.04.97 г. на ОбС – Пловдив за същия е съставен АОС № 63/15.06.98 г. и той е отписан от актовите книги за държавна собственост от областен управител на област с административен център Пловдив и предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗОС е съставен нов АОС № 1936/09.5.23 г.

Съгласно Решение № 171, взето с Протокол № 15/27.05.2010 г. на ОбС – Пловдив и Заповед № 23 ОА 873/11.04.2023 г. на кмета на община Пловдив управлението върху имота и сградите в него е разпределено между Община Пловдив за част от сградите в имота, в това число за сграда с идентификатор № ***, Езикова гимназия „***********“ и Езикова гимназия „*********“; още към 1991 г. Община Пловдив е манифестирала собствеността си, за което са съставяни нарочни актове за общинска собственост, надлежно вписани в Агенция по вписванията – Служба по вписванията – Пловдив; няма документ, легитимиращ ищеца като собственик на процесния недвижим имот.

По изложените съображения представителите на ответната община молят съда да отхвърли предявените искове и да присъди на последната направените по производството разноски. Правят и възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Ищецът основава главния си иск на разпоредбата на чл. 17а Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /обн., ДВ, бр. 38 от 8.05.1992 г., отм., бр. 28 от 19.03.2002 г./, постановяващ, че :

„При преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.“, а също и на твърденията, че е правоприемник на СО „Студентски общежития и столове“ – гр. София, което е правоприемник на ОСП „Студентски общежития и столове“ , което е поело активитте и 5 пасивите, правата и задълженията към 01.07.1976 г. на СП „Студентски общежития", на което процесното Общежитие № 2 /Д.Б/ е било предоставено за стопанисване и експлотация, ремонт и поддържане.

По приложението на посочената норма е формирана задължителна по силата на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт съдебна практика, обективирана в т. 2г. на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г. на ОСГК, съобразно която : „Фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), респ. в чл. 1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. Текстът на цитираната разпоредба е ясен и не включва други елементи, освен горепосочените - не изисква извършването на други действия като "осчетоводяване", "заприходяване в баланса" и др. подобни, в зависимост от които да е поставено настъпването на вещно-транслативния ефект на този придобивен способ.“, като според трайната съдебна практика в рамките на възникнал гражданскоправен спор предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства /самият административен акт за предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни.