Решение № 507 от 29.05.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Сливен, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20252230104709 по описа за 2025 година

Предявен е положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК - правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът твърди, че на 17.03.2024г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като кредитор и ответника С. С. Ш., като кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит № ***. Предоставен бил кредит в размер на 1345.80 лева, като общо дължимата сума по кредита възлизала на 2026,76 лева.

Договорът за потребителски кредит не бил сключен при общи условия, като в него било инкорпорирано съдържанието предвидено в чл.11 от ЗПК. Съгласно уговорения погасителен план, срокът за издължаване е до 05.12.2025 г. с падежна дата за издължаване на месечните вноски 15-то число на месеца.

Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 22.10.2024 г.

Поради неизпълнение на договора е образувано ч.гр.д.№6263/2024 г. по описа на СлРС и е издадена Заповед за изпълнение и изп. лист за сумите 1345,80 лева – изискуема главница, както и 339,80 лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.05.2024г. до 22.10.2024г., както и 65,26 лева обезщетение за забава за периода от 05.05.2024г. до 28.11.2024г., както и 35.02 лева – разноски по делото за платена д.т. и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Сочи, че кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя. На 11.12.2024г. е образувано било ч. гр. д. № 6263/2024 г.

1 на СлРС, по което била издадена заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист, като изпълнителното дело било спряно, тъй като заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК.

Твърди, че по силата на договор за цесия, сключен на 28.07.2025г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като цедент и ищцовото дружество, като цесионер, вземането по процесния договор било прехвърлено. Така като цесионер ищцовото дружество е предявил настоящия положително установителен иск, предвид т.10б ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК ВКС.

Моли да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответника дължи на ищеца сума в размер на 1345,80 лв., главница по договор за потребителски кредит № 7200311032050, ведно с договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 339,80 лева за периода от 05.05.2024г. до 22.10.2024 г., както и обезщетение за забава в размер на 65,26 лева за периода от 05.05.2024г. до 28.11.2024г. , както и деловодни разноски 185,02 лева, от които 35.02 лева – разноски по делото за платена д.т. и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Претендира разноски в заповедното производство и в исковия процес.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника не е депозиран от ответника. В съдебно заседание ответникът твърди, че е получил 1000 лева, но не знаул че толкова много пари трябва да върне и не бил наясно с условията.

Оспорва размерът на претенцията.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на събраната в хода на процеса доказателствена съвкупност прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.03.2024г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като кредитор и ответника С. С. Ш., като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 7200311032050. Предоставен е кредит в размер на 1345.80 лева, като общо дължимата сума по кредита възлиза на 2026,76 лева. Договорът за потребителски кредит не е сключен при общи условия, като в него е инкорпорирано съдържанието предвидено в чл.11 от ЗПК. Съгласно уговорения погасителен план, срокът за издължаване е до 05.12.2025 г. с падежна дата за издължаване на месечните вноски 15-то число на месеца.

Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 22.10.2024 г.

Не е спорно, че на 11.12.2024 г., в следствие на виновното неизпълнение и настъпилия падеж по процесния договор е образувано ч.гр.д.№6263/2024 г. по описа на СлРС. По него е издадена Заповед за изпълнение на основание чл.417 от ГПК и е издаден изп. лист за сумите 1345,80лева–изискуема главница, както и сумата от 339,80 лева – представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.05.2024г. до 22.10.2024г., както и 65,26 лева обезщетение за забава за периода от 05.05.2024г. до 28.11.2024г., както и 35.02 лева – разноски по делото за платена д.т. и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Налице е валидно сключен договор за прехвърляне на вземането на 28.07.2025г. чрез договор за цесия, с който е прехвърлено и задължението на ответника, но с оглед на практиката, същият се счита за надлежно уведомен с 2 известяването му за постъпилата искова молба, съгласно т.4 от ТР №4/2013г. на ВКС.

Няма данни ответника да е уведомен за настъпилата цесия. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на ответника от ЧСИ по реда на чл.47, ал.5 ГПК, това обусловило спиране на изпълнението и образуване на настоящия исков процес.

В хода на процеса е прието заключение по изготвена съдебноикономическа експертиза. От нея се установява, че ответника ня 18.03.2024г. е усвоил по сметката си чиста сума в размер на 1345,80 лева с Бордеро №986686, от които 1000 лв. и 345,80 лева в размер на застрахователната премия, като средствата са предведени по ИЗИПЕЙ АД. Главницата по кредита е 680,96 лева, т.е. общата сума е 2026,76 лева. ГПР в Договора е 59,73 %, но след изчисления се калкулира на 65,02 %, който не надвишава законовия максимум.

В случай, че се дължи претендираната стойност по процесния договор за кредит, посочена в исковата молба. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви и неоспорени от страните. Съдът кредитира и заключението на вещото лице, изготвило съдебно икономическата експертиза, като неоспорено от страните и изготвено от експерт, разполагащо със специални знания в съответната област.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК е допустим, доколкото е предявен от лице, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Съобразно постановката на т.10б от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК ВКС, допустимо е искът по чл.422 ГПК да се предяви и от цесионер, какъвто е настоящия казус.

Съобразно чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто е процесния договор за кредит. От заключението на вещото лице се установи, че сумите по петитума на исковата молба са дължими, поради настъпил падеж за това и неизпълнение на кредитополучателя за погасяване на вноските. Уговорената ГПР е 65,02 %, което не противоречи на чл.19, ал.1 и ал.2 ЗПК. Съобразно §1 ДР ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, вкл.лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитини посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.

С оглед изложеното, съдът приема, че искът е частично основателен до 3 размер 1345,80 лева – изискуема главница, както и 339,80 лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.05.2024г. до 22.10.2024г. Що се касае за обезщетението за забава съдът следва да присъди само сумата от 65,26 лева обезщетение за забава за периода от 05.05.2024г. до 28.11.2024г., въпреки че в заключението е изчислена в друг размер, както и 35.02 лева – разноски по делото за платена д.т. и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.

В исковото производство ищецът сторил разноски в размер на 204,52 евро за съдебно-икономическата експертиза. Ответникът следва да заплати и държавна такса по настоящото производство в размер на 35,02 лева по сметка на Районен съд – гр. Сливен.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.

С. Ш., ЕГН: ********** от гр.***, бул.”***“ № ***ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к.“Младост 4“, ул.”Бизнес парк София“ № 1, сграда 15, вх.А, ет.4, представлявано от Р.И.М.-Т. и Т.И.В., като управители, следните суми: 1345,80 лева – изискуема главница, както и 339,80 лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.05.2024г. до 22.10.2024г., както и 65,26 лева обезщетение за забава за периода от 05.05.2024г. до 28.11.2024г., както и 35.02 лева – разноски по делото за платена държавна такса и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№6263/2024г. по описа на СлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК С. С. Ш., ЕГН: ********** от гр.***, бул.”***“ № ***ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД СЛИВЕН държавна такса по настоящото производство в размер на 35,02 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК С. С. Ш., ЕГН: ********** от гр.***, бул.”***“ № **ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 със седалище и адрес управление гр.София, район Младост, ж.к.“Младост 4“, ул.”Бизнес парк София“ № 1, сграда 15, вх.А, ет.4, представлявано от Р.И.М.Т. и Т.И.В. - управители, възнаграждение за вещо лице 204, 52 евро.

Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4