Решение № 3935 от 06.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3935 гр. В., 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 46 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110102852 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „Е. 7848” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. В., ******, чрез процесуалния му представител – адв. К. Т., срещу „Е.С.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. В., ******, иск с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 7848 лв., представляваща платена без основание на 06.10.2022 г. от „Б.Т.“ АД, ЕИК ******, стойност /цена/ за съгласуване условията за присъединява с „ЕСО“ АД на фотоволтаична електрическа централа

/ФЕЦ/ към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0.08 МW, находяща се в с. К., община П., област В., УПИ ******, поръчка № ******, което вземане е прехвърлено от „Б.Т.“ АД в полза на заявителя, съгласно сключен на 23.01.2025 г. договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.02.2025 г. до окончателното й изплащане, която сума е предмет на заповед № ******2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ******2025 г. по описа на ВРС, 46 състав.

В исковата си молба ищецът „Е. 7848” ЕООД излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ******2025 г., срещу която е подадено възражение от длъжника. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е предявил настоящият установителен иск, по отношение на който счита, че има правен интерес. Посочва, че съгласно договор за цесия от 23.01.2025 г., сключен между него и „Б.Т.“ АД е придобил процесното вземане на стойност 7848 лв., представляваща платена от цедента на 06.10.2022 г. без основание цена за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ АД на ФЕЦ към 1 електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0.08 МW, находяща се в с. К., община П., област В., УПИ ******. Твърди, че цедентът надлежно е уведомил ответника за извършена цесия чрез Системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/ на 24.01.2025 г. Наред с уведомлението отправил и покана за доброволно изпълнение до длъжника, но в предоставения му срок сумата не била заплатена. Твърди, че „Б.Т.“ АД е започнал процедура по присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа, по време на която е заплатил сумата 7848 лв. за съгласуване условията за присъединяване на ел. енергия с „ЕСО“ ЕАД към електроразпределителната мрежа средно напрежение.

Поддържа, че в случая ответникът „Е.С.“ АД въвежда ограничения чрез заплащане на такса за съгласуване за ФЕЦ с „ЕСО“ ЕАД, която не се следва за централи под 5 МВч /чл. 51, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/24.02.2014 г./. Тази такса е произволно определена, без да съществува нормативна обосновка за изискването й. Съгласно чл. 116, ал. 7 ЗЕ, условията и редът за присъединяване към съответната мрежа се определят с наредба, а в ал. 8 е указано, че операторът на електропреносната мрежа няма право да откаже присъединяването на нов обект на производител на електрическа енергия въз основа на възможни бъдещи ограничения в преносната способност на мрежата. Счита, че събраната така за съгласуване на условията за присъединяване с „ЕСО“ ЕАД се явява втора такса по платена услуга и не съставлява проучване за условията за присъединяване на ФЕЦ. Предвиденото съгласуване на операторите на разпределителните мрежи с оператора на преносната мрежа на условията за присъединяване на ел. централата към разпределителната мрежа средно напрежение съгласно чл. 53, ал. 2 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. не представлява проучване на присъединяване на обекта към мрежата и не съответства на включените по количества и обем разходи по одобрената от КЕВР цена по позиция „2.1. проучване за присъединяване на ел. централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 15 МВ вкл.“ на стойност 7848 лв. Посочва, че за услугата по съгласуване не е предвидено заплащане на такса. Моли предявеният иск да бъдат уважен.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Е.С.” АД, гр. В., чрез процесуалния му представител – адв. Н. Б.. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Поддържа, че с искане от 22.06.2022г. „Б.Т.“ АД е депозирало заявление за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа (ФвЕЦ) на дружеството, с номинална изходна мощност 0.08 кW, планирана за изграждане в ПИ ******, с. К., община П., област В., към електроразпределителната мрежа /неотговарящи на чл. 24, ал. 1 ЗЕВИ/. В подаденото искане е декларирано, че произведената електроенергия няма да се ползва за собствено потребление. Посочва, че представените към заявлението за проучване документи са разгледани от оператора на електроразпределителната мрежа и с писмо от 05.09.2022 г. е изпратил до „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД /“ЕСО“ ЕАД/ искане за проучване на условията за присъединяване на обекти на оператор на разпределителната мрежа към преносната електрическа мрежа. На дата 15.09.2022 г. е постъпило писмо от „ЕСО“ АД, че е необходимо да бъде заплатена цена за проучване в размер на 7848 лв. Клиентът „Б.Т.“ АД е уведомено за това, като на дата 06.10.2022 г. той е извършил плащане на процесната сума. С преводно нареждане от 12.10.2022 г. същата е преведена на системния оператор. На 2

17.10.2022 г. е постъпило писмо от „ЕСО“ ЕАД, с което последният е съгласувал промяната на условията за присъединяване на електропровод 20 кV „Х.“ от ЗРУ 20 кV на п/с 110/20 кV „П.“, във връзка с присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФвЕЦ с мощност 0.08 Мw, находяща се в ПИ ******, с. К., община П., област В.. Вследствие на това е издадено становище относно условията за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия извън тези, уредени по ЗЕВИ. Поддържа, че сумата 7848 лв. не е платена без основание. Посочва, че е изпълнил вменените му по закон задължения, като е извършил проучване, съгласувателна процедура с електроенергийният системен оператор, като е издал положително становище относно условията за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия извън тези, уредени по ЗЕВИ с изх. № ПВИ2221/11.11.2022 г., като е сключен и предварителен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия. Счита, че не дължи връщане на получената сума, доколкото последната не е останала в неговия патримониум, а е преведена на „ЕСО“ ЕАД, тоест не е окончателен получател на плащането. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Приет за съвместно разглеждане в настоящото производство е обратният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от „Е.С.“ АД срещу „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД за осъждане на последния да заплати на ищеца по обратния иск сумата 7848 лв., представляваща платена на 12.10.2022 г. по издадена фактура № ******2022 г. без основание стойност за проучване за присъединяване на обект към електропреносната мрежа – ФЕЦ, 0.08 МW, УПИ ******, с. К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на обратния иск в съда – 23.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът по обратния иск „Е.С.” АД основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Излага, че ответното дружество не е окончателен реципиент на извършеното плащане. Посочва, че е изискало плащане от страна на „Б.Т.“ АД, предвид полученото в „Е.С." АД писмо от „ЕСО ЕАД", с което се посочва, че искането за съгласуване на необходимите условия за промяна на условията за присъединяване към електрорапределителната мрежа на ФвЕЦ с инсталирана мощност ще се осъществи след заплащане на цена за проучване в размер на 7848 лв. с ДДС.

Излага, че е получил сумата от 7848 лв. на 06.10.2022 г., а на 12.10.2022 г. с преводно нареждане същата сума е преведена на „ЕСО" ЕАД, извършило услугата по съгласуване. Плащането е прието от получателят, поради което е издадена фактура № ******2022 г. Счита, че ако се приемат за верни правните и фактически доводи в депозираната от ищеца искова молба относно недължимост на събраната сума, ще се окаже, че ответникът по обратния иск без основание е изискал и получил плащането на същата. В този случай е осъществена хипотезата на неоснователно обогатяване, поради което лицето, получило нещо без правно основание, е длъжно да го върне на лицето, за чиято сметка се е обогатило. В случай на уважаване на исковата претенция, моли предявеният обратния иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК трето лице-помагач на страната на ответника и ответник по обратния иск „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е депозирал становище по исковата молба и отговор на обратния иск, чрез процесуалния му представител – юрк. Боряна Лечева. Поддържа, че липсва 3 процесуална легитимация в полза на ищеца, доколкото посоченият от него договор за цесия не е породил действие поради неспазване на процедурата по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Счита, че уведомяването на длъжника, извършено от цесионера, е в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че това представлява самостоятелно основание за недопустимост на претенцията. По същество оспорва предявения иск като неоснователен. Излага, че е енергийно предприятие по смисъла на §1, т. 24 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за енергетиката (ЗЕ), което осъществява дейността пренос на електрическа енергия в изпълнение на Лицензия № Л-419-04/18.12.2013 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 116а от ЗЕ, операторът на електропреносната мрежа (ЕСО ЕАД) е длъжен да присъединява обекти на оператор на електроразпределителна мрежа (в това число и ЕРП Север) във връзка с присъединяване към тях на обекти на производители на електрическа енергия, какъвто е цедентът „Б.Т.“ АД. Твърди, че не е поискало заплащане, което не му се следва, за да извърши съгласуване, а е поискало спазване на предвидения ред по Наредба № 6 /отм./ за присъединяване, която ясно и изчерпателно пояснява за какъв обект, с каква мощност и по какъв начин се иска присъединяване, естеството на който обект изисква приключване на процедурата не само със съгласуване, а и извършването на проучване за присъединяване и то на две основания – по чл. 102, ал. 1, т. 3 и по чл. 102, ал.

4 от Наредба № 6 /отм./. Счита, че неправилно ищецът твърди в исковата си молба, че е платил такса за съгласуване условията за присъединяване с ЕСО ЕАД. Сумата е платена за „проучване“ условията за присъединяване на ФЕЦ 2 МW. Посочва, че при всяко едно присъединяване, включително и настоящото, следва да бъдат осигурени сигурността, безопасността и качеството на работа на електроенергийната система, както и да се гарантира защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на доставките, интересите на потребителите и националните интереси. По тези съображения моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира отхвърляне и на предявения в условията на евентуалност обратен иск. Твърди, че в случая не е налице фактическият състав на неоснователното обогатяване, доколкото цедентът „Б.Т.“ АД е заплатил на ЕРП Север сумата 7848 лв., поискана от ЕСО ЕАД като цена за извършване на услуга. Тази сума след получаването й от ЕРП Север веднага е била преведена на ЕСО ЕАД. Тоест, същата не е останала в патримониума на ищеца по обратния иск, поради което не може да се приеме, че той се е обогатил с нея.

В проведеното по делото на 15.10.2025 г. открито съдебно заседание всяка от страните се представлява от процесуалния си представител, който поддържа становището си по съществото на спора. В предоставения от съда срок ищецът, чрез адв. Д. С., представя писмена защита.