Решение № 507 от 29.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Пловдив, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20245300500577 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Настоящото въззивно производство е образувано въз основа на Решение № 126/ 27.02.2024 г. на ВКС, I г.о., по гр. д. № 732/2023 г., с което на основание чл. 290 и сл. от ГПК е отменено Решение № 1498 от 29.11.2022 г. по възз.гр.д. № 1860/2022 г. на ОС – Пловдив, Х гр.с. и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на ОС - Пловдив.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от Община - Пловдив против „КТ Интернешънъл“ ЕАД е заведена искова молба, ведно с писмено уточнение /на л.44/ към нея неразделна част, с която посочва, че имотът 1 със стар номер 6 и адрес ул. *** е бил собственост на държавата. През 1969 г. Цигарена фабрика „Родопи“- Пловдив, направила искане имотът да бъде предоставен на ГНС- Пловдив, тъй като мероприятието за което е отчужден нямало да бъде реализирано. Била назначена комисия, която приела недвижимия имот. През 1993г. ½ ид.ч.от имота била реституирана в полза на наследниците на М. М.. Останалата ½ ид.ч. продължила да бъде собственост на Държавата до приемането на ЗМСМА, съгласно §7 ал.1 т.3 от който преминала в патримониума на общината. В момента собствеността принадлежала на ищеца и на третото лице „Енко пластик“ ООД. Ответникът оспорвал правата на ищеца.

Ответникът „КТ Интернешънъл“ ЕАД е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който е заявил, че имотът е бил отчужден от М. и М. М. през 1966г., като за придобиването му било платено обезщетение на собствениците от Цигарена фабрика „Родопи“. Бил издаден акт за държавна собственост и в инвентарната книга на ответника /правоприемник на фабриката/ бил записан процесния имот.

Цигарена фабрика „Родопи“ била преобразувана в „Пловдив БТ“ АД с разпореждане на МС, като имотът бил включен в активите на дружеството. Поддържа, че притежава правото на собственост на осн. чл.17а от ЗППДОбП /отм./. Направено е възражение, че общината притежава права в имота, като посочва, че през 1969 г. на ОП“Жилфонд“ са предадени съществувалите в имота сгради, но е било запазено правото за настаняване на работници на фабриката.

С Решение № 260697/02.10.2020г. по гр.д.№ 12005/2019г. на Районен съд – Пловдив, XIV гр.с., е признал за установено по отношение на Община – Пловдив, че „КТ Интернешънъл“ ЕАД не е собственик на ПИ с ИД *** по КК и КР на гр.Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изп.д. АГКК, с площ от 195 кв.м., при съседи с ИД ***, ИД ***, ИД

***.

Срещу Решение № 260697/02.10.2020г. по гр.д.№ 12005/2019г. на Районен съд – Пловдив, XIV гр.с., е подадена въззивна жалба с вх.№ 273999/23.12.2020г. от „КТ Интернешънъл“ ЕАД.

2

С Решение № 260455/29.03.2021г. на Окръжен съд -Пловдив, XIV гр.с., постановено по възз.гр.д.№ 3188/2020г., е обезсилено Решение № 260697/02.10.2020г. по гр.д.№ 12005/2019г. на Районен съд – Пловдив, XIV гр.с., като недопустимо поради липса на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск.

Срещу Решение № 260455/29.03.2021г. на Окръжен съд Пловдив, XIV гр.с., постановено по възз.гр.д.№ 3188/2020г., е подадена касационна жалба с вх.№ 274168/05.05.2021г. от Община - Пловдив.

С Решение № 51/08.07.2022г. на ВКС, II о., по гр.д.№ 2767/2021г., е отменено въззивно Решение № 260455/29.03.2021г. на Окръжен съд -Пловдив, XIV гр.с., постановено по възз.гр.д.№ 3188/2020г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд съобразно дадените в мотивната част указания. В мотивите на решението на ВКС е посочено, че в конкретния случай ищецът е обосновал правния си интерес с твърдения, че е носител на същото право. Затова доказването принадлежността на спорното право в полза на ищеца е въпрос не на процесуална, а на материалноправна легитимация. При новото разглеждане на делото съдът трябва да прецени дали са доказани фактите, пораждащи правото на собственост в негова полза, което би изключило правото на ответника. В случай, че с приеме, че тези факти са установени, искът подлежи на отхвърляне, а при положение, че са доказани – на изследване подлежат неговите права. Съдът дължи произнасяне по основателността на предявения отрицателен установителен иск.

При новото разглеждане на делото, в производство по чл.293, ал.3 от ГПК с Решение № 1498/29.11.2022г. на Окръжен съд – Пловдив, X гр.с., по възз.гр.д.№ 1860/2022г., е отменено Решение № 260697/02.10.2020г. по гр.д.№ 12005/2019г. на Районен съд – Пловдив, XIV гр.с., и е постановено отхвърлянето на предявения иск от Община Пловдив против „КТ Интернешънъл“ ЕАД.

Срещу Решение № 1498/29.11.2022г. на Окръжен съд – Пловдив, X гр.с., по възз.гр.д.№ 1860/2022г., е подадена касационна жалба с вх.№ 34195/21.12.2022г. от Община -Пловдив.

С Решение № 126/27.02.2024г. на ВКС, I г.о., по гр.д.№ 3

732/2023г. в производство по реда на чл.290 и сл. от ГПК е отменено Решение № 1498/29.11.2022г. на Окръжен съд – Пловдив, X гр.с., по възз.гр.д.№ 1860/2022г. и е върнато за ново разглеждане. С мотивите на решението на ВКС са изложени подробни аргументи, затова че в решението си въззивният съд е следвало да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, както и въведените от страните доводи и възражения. В противоречие с практиката на ВКС в обжалваното решение въззивният съд не се е произнесъл по предмета на делото, който при предявен отрицателен установителен иск за собственост е правото на собственост на ответника, а не на ищеца, върху спорния имот. В противоречие с практиката на ВКС въззивният съд не се е произнесъл и по твърдението на Община - Пловдив /с което общината обосновава правния си интерес да предяви отрицателен установителен иск за собственост на процесния имот/, че общината е станала собственик на част от имота като правоприемник на държавата на основание пар.42 от ПЗР към ЗИД на Закона за общинската собственост /ДВ бр.96 от 1999 г., изм.бр.36 от 2006 г., в сила 01.07.2006 г./. Непроизнасянето на съда по това твърдение на ищеца е последица от неправилния извод на съда, че в конкретния случай ищецът Община Пловдив е заявил като основание за придобиването на правото си на собственост само пар.7, ал.1, т.3 ПЗР на ЗМСМА, но не и пар.42 от ПЗР към ЗИД на Закона за общинската собственост /ДВ бр.96 от 1999 г., изм.бр.36 от 2 2006 г., в сила 01.07.2006 г./. ВКС пояснява, че действително, в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил единствено пар.7, ал.1, т.3 ПЗР на ЗМСМА, а едва в касационната си жалба при първото касационно разглеждане на делото е посочил и пар.42 ПЗР към ЗИД на ЗОбС. С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба обаче /че имотът е бил държавна собственост, което се установявало от акт за държавна собственост № 8197 от 24.08.1967г.; че с протокол от 14.06.1969 г.

Цигарена фабрика „Родопи Пловдив“, на която имотът е бил предоставен за стопанисване и управление, този имот е предаден на СП „Жилфонд“- гр.Пловдив; че оттогава до 2005 г. е бил застроен с жилищна сграда и е бил отреден за задоволяване на жилищни нужди, 4 като първоначално от 1969 г. се е ползвал от СП „Жилфонд“гр.Пловдив, по-късно от Общинско предприятие „Жилфонд“, а от 2005 г. от район „Централен“ на Община Пловдив, в чийто баланс е била записан/, съдът е следвало да приеме, че ищецът се позовава на придобиване и на основание пар.42 от ПЗР към ЗИД на Закона за общинската собственост /ДВ бр.96 от 1999 г., изм.бр.36 от 2006 г., в сила 01.07.2006 г./ и съответно да се произнесе и по това твърдение на ищеца. Като не се произнесъл по предмета на делото и по твърдението на ищеца, че е станал собственик на основание пар.42 от ПЗР към ЗИД на ЗОбС, въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила на чл.12 и чл.235 ГПК, което е съществено, тъй като е довело до постановяване на неправилно решение. Прието е, че въззивното решение подлежи на отмяна на осн. чл.281, т.3 от ГПК. След отмяна на решението, на основание чл.293, ал.3 от ГПК делото подлежи на връщане за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства за правото на собственост на ищеца и на ответника върху спорния имот и съответно произнасяне по твърдението на ищеца за придобиване правото на собственост на основание пар.42 от ПЗР към ЗИД на ЗОбС, както и по основанието, на което ответникът претендира право на собственост на имота- пар.17а ЗППЗОбП /отм./. Връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд се е наложило, тъй като до настоящия момент въззивният съд не се е произнасял по предмета на делото, който, както е посочено и по-горе, при предявен отрицателен установителен иск за собственост е правото на собственост на ответника, а не на ищеца, върху спорния имот. При първото въззивно разглеждане на делото първоинстанционното решение е било обезсилено поради липса на правен интерес на ищеца да предяви отрицателен установителен иск за собственост. При второто въззивно разглеждане на делото е прието, че искът е неоснователен, защото ищецът не е доказал правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и поради това въобще не са обсъждани правата на ответника върху имота.

5

При новото разглеждане на спора, за доизясняване на делото от фактическа страна, по възз.гр.д.№ 577/2024г., са допуснати и приети Основно и Допълнително заключение на СТЕ, изпълнени от в.л. арх.Б.

К. - Х., по въпроси, поставени и от двете насрещни страни Община Пловдив и „КТ Интернешънъл“ ЕАД.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съгласно Нотариален акт № ***г. по описа на Нотариус Х. М. при Пловдивския околийски съд /на л.75/ М. И. М. и М. И. М. са придобили чрез покупко-продажба правото на собственост върху двуетажна къща, застроена върху 87 кв.м., постройка с площ от 35,7 кв.м. и друга постройка от 26 кв.м., заедно с 205 кв.м. място, съставляващо ид.ч. от парцел VII с площ 405 кв.м., намиращ се на ъгъла на ул.*** и ул.***.

С протоколно определение от 29.11.1963г. по гр.д.№ 503/1963г. по описа на Пловдивски районен съд е одобрена делба, като в Дял I на М. И. М. e поставен първия етаж от двуетажна МЖС, находяща се към този момент на улица с наименование ***, а в Дял II на М. П. М. е поставен втория етаж от същата двуетажна МЖС, находяща се на ул.***.

След извършената делба е извършено отчуждително производство, видно от приложените документи на преписка по делото, като имотът е бил отчужден за административна сграда на Цигарена фабрика „Родопи“, като собствениците са обезщетени по данъчна оценка 6,926,37 лв. и е съставен Акт за държавна собственост № 8197/26.07.1967г. /на л.260/. Стойността на целия недвижим имот в размер на 6,926,37 лв. е била изцяло изплатена, като това е видно и от друг документ - Писмо с вх.№ 885/24.08.1967г. /на л.7/. Поради 6 неосъщественото мероприятие, видно е от същото Писмо с вх.№ 3885/24.08.1967г., че Цигарена фабрика „Родопи“ – Пловдив е поискала да се актува като държавен описания недвижим имот, находящ се в гр.Пловдив, ул.***, представляващ дворно място с площ 205 кв.м., ведно с построените в него сгради. В него е записано, че имотът бил придобит въз основа на решение на градоустройствения съвет на ГНС – Пловдив и решение на ДСО „Български тютюни“ и Министерство на вътрешната търговия София. С Акт № ***г. за държавна собственост, съставен на осн. чл.6/отм./ от ЗС и чл.21 от Правилника за държавни имоти /отм./ Държавата се легитимира като собственик на имот с пл.№ 6, кв.282-а, IV-та гр. част, представляващ дворно място от 205 кв.м., ведно с 2 бр. паянтови жилища и магазин. С Писмо с вх.№ 1000/25.02.1969 г. Цигарена фабрика „Родопи“ – Пловдив е направила искане имотите в кв.282а, IV-та гр.ч. на гр.Пловдив, да бъдат предоставени на ГНС-Пловдив, тъй като мероприятието, за което са отчуждени няма да бъде реализирано. С Разпореждане № 112/01.04.1969г. на Министерски съвет на РБългария, Комитет за стопанска координация /на л.200 по делото/ е разпоредено Цигарена фабрика „Родопи“ – Пловдив и ДП“Тютюнева промишленост“- Пловдив да се слеят от 01.04.1969г. в едно предприятие под наименование Тютюнев комБ.т „Родопи“, със седалище гр.Пловдив. Въз основа на погоре описаното искане, със Заповед № 215/07.06.1969г. на председателя на ГНС - Пловдив е назначена комисия, която с Протокол от 14.06.1969г. е приела недвижимия имот. Съобразно раздели VI и VII от Протокола, разпоредено е Тютюневият комБ.т „Родопи“ да изпише, а СП „Жилфонд“- Пловдив да запише процесния имот. Предаването е въз основа на Постановление на МС №202/25.10.1961г.