Решение № 18853 от 08.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18853 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110156314 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „...........“ ЕООД срещу „....“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, обективирани в издадения въз основа на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 19.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 56631/2020 г. по описа на СРС, 127 състав, а именно сума в размер на 317,51 евро /с левова равностойност 621 лева/, представляваща главница, ведно със законната лихва от 16.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 38,35 евро /в левова равностойност 75 лева/, представляваща разноски, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. дело № 1167/2025 г. на ЧСИ .... район на действие СГС.

Ищцовото дружество твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 19.02.2021 г. по ч. гр. д. № 56631/2020 г. по описа на СРС, за сумата от 317,51 евро /с левова равностойност 621 лева/, представляваща главница, ведно със законната лихва от 16.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 38,35 евро /в левова равностойност 75 лева/, представляваща разноски. Сочи, че въз основа на така издадения изпълнителен лист спрямо него било образувано изп. дело № 1167/2025 г. на ЧСИ .... район на действие СГС. Заявява, че в периода от влизане в сила на заповедта за изпълнение /сочи за такъв момент датата - 16.11.2020 г./ до 18.11.2025 г. не били извършвани законосъобразни изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност за вземанията по издадения изпълнителен лист, поради което и изпълняемото право на ответното дружество се било погасило. Твърди, че не са извършвани изпълнителни действия за период повече от пет години.

Предвид това ищецът излага аргументи, че образуваното спрямо него 1 изпълнително производство следва да бъде прекратено, а процесните суми – да се считат недължими като погасени по давност независимо дали се приема за приложим краткият тригодишен или общият петгодишен давностен срок. В исковата молба се сочи, че предприетите действия по образуване на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущество и извършването на справки не представляват действия годни да прекъснат давността. Ето защо се твърди, че след като длъжникът бездействал след връчването му на заповедта за изпълнение и срокът за подаване на възражение по чл. 414 ГПК бил изтекъл, то заповедта за изпълнение влязла в сила, считано от издаването й на 16.11.2020 г., и погасителната давност за обективираните в нея вземания изтекла преди първото изпълнително действие на 18.11.2025 г. С оглед изложеното моли искът да бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени сторените разноски.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът „....“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск като неоснователен. Не е оспорил, че въз основа на издаден по ч. гр. д. 56631/2020 г. изпълнителен лист е образувано изп. дело № 1167/2025 г. по описа на ЧСИ .., рег. № 781, с район на действие СГС, за събиране на процесните вземания, чиято дължимост ищецът отрича. Излага, че пасивното поведение на длъжника, изразяващо се в неподаване на възражение по чл. 414 ГПК, е довело до влизане в сила на издадената заповед за изпълнение, което от своя страна следва да се приеме като признаване на вземането от самия него и прекъсване на погасителната давност. Развива подробни съображения в тази посока, като цитира относимата според него съдебна практика. Оспорва, че заповедта е влязла в сила на 16.11.2020 г., като твърди, че това е датата, от която се начислява законна лихва върху главницата. Заявява, че заповедта за изпълнение е издадена на 14.12.2020 г., като след изтичането на едномесечния срок за възражение, считано от връчването й на длъжника, същата е влязла в сила и именно оттогава е започнал да тече давностният срок. Излага, че при преценката дали същият е изтекъл следва да се вземе предвид, че в периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. давност не е текла. Изтъква, че по образуваното изпълнително дело били извършени редица действия по принудително изпълнение, които многократно са прекъсвали давността и са били повод да започне течението на нова такава.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки приложимите законови норми, намира от фактическа и правна страна следното:

По отрицателния установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищцовото дружество е да установи правния си интерес от предявяване на иска, а именно че е налице висящо и непрекратено изпълнително дело, образувано въз основа на процесния изпълнителен лист от 19.02.2021 г., а в тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД за спиране или прекъсване на погасителната на давност на вземанията, предмет 2 на издадения на 19.02.2021 г. изпълнителен лист.

Видно от изисканите и приложени по делото ч.гр.д.№ 56631/2020 г. по описа на СРС, 127 състав и изпълнително дело № 1167/2025 г. по описа на ЧСИ .., ...... се установява следното:

На 16.11.2020 г. ответникът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ищеца. На 14.12.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а не както твърди ответникът на 16.11.2020 г. – тази дата съдът е посочил в заповедта като начален момент на присъждане на законна лихва върху главницата с оглед искането, обективирано в заявлението за присъждане на лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане на сумата. Съдът по заповедното дело е изпратил заповедта за връчване на длъжника /настоящият ищец/, като видно от отрязък от съобщение, същата му е връчена по реда на чл.50,ал.2 от ГПК на 11.01.2021 г. Срокът за подаване на възражение е изтекъл на 11.02.2021 г., като именно поради липса на подадено възражение заповедта следва да се счита за влязла в сила, считано от следващия ден – 12.02.2021 г. На 19.02.2021 г. е издаден изпълнителен лист за присъдените вземания.

Трайната съдебна практика на Върховният касационен съд, която и настоящият състав споделя, е именно в насока, че разпоредбата на чл. 117, ал.

2 ЗЗД, която предвижда нов петгодишен давностен срок, който тече от прекъсването на давността, се прилага както, когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.

Разрешението е с оглед обстоятелството, че влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението, като длъжникът може да оспори вземането по исков ред само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение и съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание /в този смисъл е например Решение № 118 от 07.07.2022 г., постановено по гр. д. № 4063/2021 г., ІІІ Г. О. на ВКС.

Законодателят е преклудирал възможността за оспорване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, влязла в сила при липса на проведено исково производство, поради което няма основание да не се приложи правилото на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД в тези случаи. Поради изложеното, съдът намира, че давностният срок, приложим за процесните вземания, е 5годишен, като същият е започнал да тече от датата на влизане на сила на заповедта за изпълнение – 12.02.2021 г.

На 29.10.2025 г. е подадена молба за образуване на изпълнително дело от „....“ ЕАД, като дружеството е възложило на основание чл.18,ал.1 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител пълно проучване на имущественото състояние на длъжника и определяне на начините на изпълнение с оглед установеното имущество, като след извършени справки на 18.11.2025 г. е изпратил съобщения за налагане на запори на МПС на длъжника, както и банкови 3 сметки.

Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Ето защо с предприемането на изпълнителните действия по налагане на запор на банкови сметки и МПС, притежавани от длъжника на 18.11.2025 г., е била прекъсната давността, която е започнала да тече на 12.02.2021 г. и която към момента на прилагане на изпълнителния способ – запор все още не е била изтекла. С прекъсването на давността, считано от 18.11.2025 г. е започнало течението на нов 5-годишен давностен срок, който към момента на предявяване на настоящия иск - 29.12.2025 г. не е изтекъл.

С оглед изложеното, исковите претенции се явяват изцяло неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Предвид изхода на делото, право на разноски има единствено ответникът. Същият е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, следва да определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 50 евро, който следва да бъде присъден в полза на ответника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявеният от „...........“ ЕООД, ЕИК: ......... срещу „....“ ЕАД, ЕИК: ..... отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, обективирани в издадения въз основа на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 19.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 56631/2020 г. по описа на СРС, 127 състав, а именно сума в размер на 317,51 4 евро /с левова равностойност 621 лева/, представляваща главница, ведно със законната лихва от 16.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 38,35 евро /в левова равностойност 75 лева/, представляваща разноски, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. дело № 1167/2025 г. на ЧСИ .... район на действие СГС.

ОСЪЖДА ...........“ ЕООД, ЕИК: ......... да заплати на „....“ ЕАД, ЕИК: ..... разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 18853 гр. София, 08.10.2026 г.