Решение № 1824 от 22.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1824 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20261110205324 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е. Л. Х., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. И. М. от ПАК, против наказателно постановление № 25-4332-031097/10.12.2025 г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв., с равностойност 102, 26 /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/ евро, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

В жалбата не се оспорва фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, но се поддържа, че Х. не е собственик на управляваното МПС, респективно не е бил уведомен и не е знаел за факта на служебно извършената дерегистрация на автомобила, който управлявал. Поради това се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

Алтернативно се навеждат доводи в насока маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

За проведеното на 12.05.2026 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуални представители.

Постъпили са писмени бележки от наказващия орган, чрез юрк. ***, в които са обективирани съображения в насока материалната и процесуалноправна законосъобразност на издаденото наказателно постановление и се прави искане да бъде потвърдено.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност по отношение на размера на адвокатското такова.

Адв. М. е депозирала молба, съгласно която пледира в насока отмяна на атакуваното НП по съображенията, изложени в жалбата. Претендира присъждане в полза на доверителя й на сторените в производството разноски.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, о т надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

На 06.09.2025 г. около 00:35 ч. жалбоподателят Е. Х. управлявал лек автомобил „***“, ДК № ***, собственост на „***“ ЕООД. Движел се по АМ „Тракия“, с посока на движение от гр. София към гр. Пловдив. В района на 4-ти километър бил спрян за извършване на полицейска проверка от свидетеля М. Т. и колегата му К. Д., на длъжност младши автоконтрольори при ОПП СДВР. Полицейските служители извършили проверка на Х. и на автомобила, при която установили, че лек автомобил „***“, ДК № *** бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП /сегашен чл. 143, ал. 15 ЗДвП, изм. и доп., ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г./, считано от 11.08.2025 г. Предвид това мл. автоконтрольор Д. съставил на Х. АУАН Серия GA № 4614914/06.09.2025 г., в който описал констатираните обстоятелства по извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Преписката била изпратена в СРП под № 53921/2025 г. за престъпление по чл. 345, ал.

2 НК. С постановление от 19.11.2025 г., изх. № 53921/19.11.2025 г. бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство поради липса на субективна страна на процесното деяние, и преписката била изпратена на Началника на ОПП-СДВР за преценка относно реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо Х..

В резултат от това било издадено атакуваното наказателно постановление за извършено от Х. нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП му било наложено кумулативно административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв., с равностойност 102, 26 /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/ евро, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля М. Т., и писмени - постановление за отказ да се образува досъдебно производство; справка-картон на водач; справка от ОПП СДВР относно собствеността върху лек автомобил „***“, ДК № ***; справка по история за ПС с ДК № ***; заповед № 513з-3662/03.04.2025 г.; заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г.; заповед № 8121з1632/02.12.2021 г.

Съдът кредитира депозираните от свидетеля Т. показания досежно констатираното при извършената проверка и обстоятелствата по съставяне на АУАН, доколкото кореспондират с писмените доказателства. Посредством последните се установява, че към 06.09.2025 г. регистрацията на управлявания от Х. лек автомобил била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 /предишна ал. 10/ ЗДвП, считано от 11.08.2025 г. поради причина, че не бил пререгистриран от новия собственик в двумесечен срок от придобиването. С оглед на това съдебният състав прие последното обстоятелство за изяснено безспорно.

Същевременно посредством приобщените по делото доказателства, в това число свидетелските показания и предоставената от ОПП СДВР справка-извлечение относно историята на лекия автомобил, не се установява жалбоподателят Х., в качеството на ползвател на лекия автомобил, да е знаел за служебната дерегистрация.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и тази на административнонаказващия орган по издаване на НП следват от длъжностните им качества и възложените им във връзка с тях правомощия, изводими от представените заповед № 513з3662/03.04.2025 г., заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от 2 компетентни органи, по надлежния ред, и са връчени на санкционираното лице.

Съставомерните обстоятелства по извършване на нарушението са описани подробно, при което нарушения на разпоредбите на чл. 42, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН не се констатират.

Същевременно атакуваното НП е материално незаконосъобразно, по съображения, както следва:

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по чл. 140, ал.

1 ЗДвП, съгласно която разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че към 06.09.2025 г. - момента на управление на процесния автомобил от Х., същият е бил с прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 /предишна ал. 10/ ЗДвП регистрация.

Съгласно цитираната разпоредба, с отбелязване в автоматизираната информационна система служебно се прекратява регистрацията на вече регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Нормата на чл. 143, ал. 15 /предишна ал. 10/ ЗДвП кореспондира с разпоредбата на чл.

18б, ал. 1, т. 10 вр. чл. 18, ал. т. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, предвиждаща служебно прекратяване на регистрацията на автомобил при неизпълнение на задължението за регистрация от страна на новия собственик.

Анализът на чл. 143, ал. 15 /предишна ал. 10/ ЗДвП налага извод, че регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона след изтичане на двумесечния срок за регистрация от страна на новия собственик на автомобила, като резултат от неизпълнението на законовото му задължение да регистрира закупеното превозно средство. В хипотезата на чл.

143, ал. 15 /предишна ал. 10/ ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация. На водачите е вменено задължението да управляват по пътищата само МПС, които са регистрирани по надлежен ред.

Законът не предвижда уведомяване на собственика за прекратяването на регистрацията, както това е предвидено при прекратяването на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, тъй като процесната законова норма създава презумпция за знание. Същевременно тя е приложима само по отношение на собственика на придобитото МПС, чието е задължението за неговата пререгистрация, респективно не е относима към трети лица, които го управляват.

В този смисъл, доколкото жалбоподателят Х. не е собственик на служебно дерегистрираното МПС, а негов ползвател, следва да се приеме, че отговорността му е ангажирана неправилно, тъй като не е доказана субективната страна на нарушението.

Поведението му е субективно несъставомерно, тъй като не се установи да е знаел, че автомобилът, който управлява, е със служебно прекратена регистрация. При това липсва виновно осъществено поведение от негова страна.

Горното мотивира извод в насока неправилност на издаденото наказателно постановление, което подлежи на отмяна като незаконосъобразно и необосновано.

Депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

При този изход на делото e основателна и релевираната от процесуалния представител н а жалбоподателя претенция за присъждане на направените разноски за адвокатско 3 възнаграждение, съгласно изричното право, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН. Съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, се претендира присъждането на разноските, направени от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение, в размер на 300 /триста/ евро. Същевременно, с оглед наведеното възражение за прекомерност, съдът прецени, че претендираният размер се явява прекомерен и несъответен на невисоката фактическата и правна сложност на делото, както и на обстоятелството, че разглеждането му е приключило в едно съдебно заседание, за което процесуалният представител на жалбоподателя не се е явил. Поради това и разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, а именно в размер на 102, 25 /сто и две едно и двадесет и пет евроцента/ евро, с равностойност 200 /двеста/ лв. по фиксирания курс на БНБ преди 01.01.2026 г.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-4332-031097/10.12.2025 г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу Е. Л. Х. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв., с равностойност 102, 26 /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/ евро, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ ДА ЗАПЛАТИ на Е. Л.

Х., ЕГН **********, с адрес ***, 102, 25 /сто и две едно и двадесет и пет евроцента/ евро направени по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4