Решение № 340 от 28.06.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Кърджали, 28.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20255140101216 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 79 и сл. от ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Пауна“ЕООД гр.Пловдив сочи, че страните имали сключен договор за проектиране от 2021 год. на стойност 60 000 лева с ДДС, по който договор от страна на ответника бил платен аванс в размер на 30 000 лева с ДДС. Поради забавяне на плащането на остатъка от задължението по договора в размер на 30 000 лева с ДДС и във връзка с добрите търговски взаимоотношения между страните, на 30.04.2025 год. бил подписан Споразумителен протокол към Договор за проектиране от 2021 г., съгласно който „МОНЕКБЪЛГАРИЯ” АД („МОНЕК-ЮГ“АД) се задължил да изплати на „ПАУНА“ ЕООД дължимата по договора сума в размер на 25000 (двадесет и пет хиляди) лева без ДДС или 30000 лв. (тридесет хиляди лева) с ДДС на 6 (шест) равни вноски по 5000 лв. (пет хиляди лева) без ДДС или 6000 лв. (шест хиляди лева) с ДДС всяка, платими до двадесето число на съответния месец, считано от месец май 2025 год., като първата вноска следвала да бъде платена до 20.05.2025 год. За задължението била издадена фактура № *****5 год. на стойност 30000 лева с ДДС. Няколкократно били правени опити за доброволно уреждане на задължението в т.ч и с нарочна покана с вх.№ *********од. Поради реалната възможност ответникът да се разпореди с имуществото си с цел да осуети удовлетворяването на претенцията на „ПАУНА“ ЕООД, от страна ищеца била депозирана молба за обезпечение на бъдещ иск. С определение № ***** год. постановено по ч.гр.д.№ 13519/ 2025 год. по описа на Районен съд Пловдив, съдът на основание чл.390, чл.391, ал.1, т.1, във вр. чл.397, ал.1, т.2 ГПК допуснал обезпечение на бъдещ иск предявим от „ПАУНА“ ЕООД, против „МОНЕКБЪЛГАРИЯ” АД до размера на исковата сума в общ размер на 18 259,95 лева. Въз основа на допуснатото обезпечение било образувано изп.дело № 1071/ 2025 год. по описа на ЧСИ "Р.

С" **** в камарата на ЧСИ с район на действие – ОС-Кърджали и наложен запор върху 1 наличните банкови сметки на длъжника. След допуснатото обезпечение бил настъпил падежа на четвъртата вноска, като към днешна дата била падежирала и петата вноска. След образуване на изпълнителното дело и узнаване за наложения запор, на 12.09.2025 год. длъжникът превел по сметка на ищеца цялата дължима сума по споразумителния протокол в размер на 25000 (двадесет и пет хиляди) лева без ДДС или 30000 лв. (тридесет хиляди лева), без дължимите лихви за забава и разноските по ч.гр.д.№ 13519/ 2025 год. по описа на Районен съд Пловдив и изп. дело № 1071/ 2025 год. по описа на ЧСИ "Р. С." № **** в камарата на ЧСИ. От водената кореспонденция с ищеца от страна на длъжника станало ясно, че последният нямал намерение да заплати дължимите лихви за забава и сторените от ищеца разноски за обезпечение на бъдещия иск.

Моли да се постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 548.71 лева , представляваща лихва за забава по Споразумителен протокол от 30.04.2025г. към Договор за проектиране от 2021г. за дължими вноски за месеци май, юни, юли и август 2025г., считано от 21-во число на съответния месец до 11.09.2025г. вкл..

Претендира и присъждане на разноски в производството по обезпечение на иска, а именно 1040 лева – разноски по обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 13519/2025г. на РС-Пловидв и 1611.08 лева – разноски по изп.дело № 1071/25г. на ЧСИ Р. с. с рег.№**** за запор на банкови сметки.

Претендира разноски и в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който сочи, че признава иска. Не оспорва предявеният иск по основание и размер. В тази връзка уведомяват, че още преди получаването на исковата молба, на 03.10.2025 г., видно от извлечение от сметка, сумата в размер на 548.71 лева била платена по сметка на ищеца в пълен размер. Сочи, че имал готовност да заплати и разноските на ищеца, свързани с обезпечителното и изпълнителното производства, ако не били прекомерни претенции на последния за адвокатско възнаграждение. Видно от приложените към исковата молба документи, претенциите на ищеца за разноски производството по обезпечение на бъдещ иск и в изпълнителното производство, свързано с налагане на запор на сметката му. С настоящия отговор оспорвали дължимостта на пълния размер на адвокатските възнаграждения за двете производства, по отношение, на които правили възражение за прекомерност, както оспорвали и дължимостта на допълнителните разноски по т. 2.7 - договорено възнаграждение по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 219 лв.

Така ищецът прете3ндирал в производството по обезпечаване на бъдещ иск по ч.гр.д.

№ 1071/2025г на ПРС следните суми : 40 лева за държавна такса и 1 000 лева за адвокатско възнаграждение. В производството по налагане на допуснатата по делото обезпечителна мярка по изп.дело № 1075/2025г. се претендирали : за образуване на делото 24 лева, за изготвяне и връчване на ПДИ, призовки и книжа -72 лева, за налагане на запор на банкова сметка – 18 лева, за справка за банкови сметки – 6 лева, за пощенски разходи – 12 лева, допълнителни разноски – 10 лева, за изготвяне на удостоверение – 6 лева и за адвокатско 2 възнаграждение 1 250 лева. Ответникът прави възражения за прекомерност на адвокатските възнаграждения за двете производства , както и допълнителни разноски – договорено възнаграждение по т.3 ТТРЗЧСИ – 219 лева. В обезпечителното производство адвокатското възнаграждение от 1000 лева се явявало прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на молителя действия.

Разпоредбите на Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа не били задължителни за съда и служили само като ориентир за тяхното определяне. В образуваното изпълнително производство действията на процесуалния представител на ищеца били единствено по образуване на делото , поради което следвало да се уважи претенцията за разноски в това производство единствено на основание чл. 10, ал.1, но не и такива по чл. 10, ал.2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа. Относно допълнителните разноски за договорено възнаграждение по т.31 от ТТРЗЧСИ в размер на 219 лева следвало да се има предвид, че съгласно чл.78, ал.3 от Закона за ЧСИ, ЧСИ могат да договорят допълнителни възнаграждения, като изплатените в по-висок размер суми не се смятат за разноски по изпълнението и не се дължат от длъжника. Освен това от удостоверение , издадено от ЧСИ Р. С. не ставало ясно какъв е характера на тези допълнителни разноски и счита , че по изпълнителното дело е злоупотребено с посочената допълнителна такса и това не следвало да бъде за сметка на ответника. С оглед изложеното моли да се намали поради прекомреност адвокатското възнаграждение за обезпечителното и изпълнителното производства и да се отхвърли претенцията за направени в изпълнителното производство допълнителни разноски от 219 лева. В допълнителна молба по настоящото дело ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 400 лева / 204.52 евро в настоящото производство.

Съдът , за да се произнесе , съобрази следното:

По делото не се спори , че след образуване на делото / 23.09.2025г./, на 03.10.2025г. исковата сума в размер на 548.71 лева е платена от ответника по банкова сметка на ищеца в пълен размер, поради което искът следва да се отхвърли , поради пълното му издължаване в хода на съдебното производство.

Спорът по делото се разви по отношение дължимите се на ищеца разноски , сторените в обезпечителното и исково производства, като ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение , както и оспорва като неоснователна претенцията за допълнителни разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ от 219 лева.

При този изход на делото по отношение на главния иск и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъдят претендираните от него разноски в настоящото производство от 21.73 евро /42.50 лева – внесена държавна такса за образуване на делото и 204.52 евро /400.00 лева/ -адвокатско възнаграждение, като с оглед предмета на делото , обема на ангажираните доказателства и разглеждането му в две съдебни заседания, в които процесуалния представител на ищеца се е явявал лично, намира, че сумата от 204.52 евро за адвокатско възнаграждение, включваща изготвяне на искова молба и процесуално представителство не е прекомерна и следва да се присъди в пълен 3 размер.

По отношение на направените разноски в образуваното производство за налагане на обезпечителни мерки , съдът съобрази следното:

Обезпечителното производство, дори и в случаите, когато се развива в рамките на исков процес, има относителна процесуална самостоятелност. Същото е функционално свързано с исковия процес, а доколкото подготвя успешния изход на принудителното удовлетворяване на правото - и с бъдещия изпълнителен процес /ТР № 1/21.07.2010 г. на ВКС - ОСГТК/. Това производство има две фази: 1) по допускане на обезпечаването на иска и 2) по налагане на допуснатата обезпечителна мярка. Двете фази се развиват пред различни органи, но същите са част от единния обезпечителен процес така Ж. С., БГПП, изд. 2012 г., стр. 1209, стр. 1220 - 1226.. Според т. 5 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС - ОСГТК „направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход“. Доколкото в ТР разноските не са разграничени по отделни фази, то следва да се приеме, че се имат предвид всички направени разноски в обезпечителното производство и в двете му фази - както по допускане, така и по налагане на обезпечението, независимо пред кой орган те са се развили.

В случая не съществува правна възможност разноските по налагане на обезпечителните мерки да бъдат събрани по друг ред, вкл. и директно от съдебния изпълнител в рамките на образуваното пред него производство. Това производство няма характер на изпълнително такова по смисъла на ГПК /независимо как канцеларски е заведено от съдебния изпълнител/, като липсва и изпълнителен титул в полза на ищеца, въз основа на който те да бъдат събрани от съдебния изпълнител - такъв може да бъде само съдебен титул, доколкото дължимостта на тези разноски от ответника е обусловено от положителния за ищеца изход по исковото дело, преценката за което принадлежи само на съда съобразно т. 5 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС - ОСГТК.

Действително, разноските по изпълнението могат да се събират от съдебния изпълнител и директно съгласно чл. 79 ГПК /без изпълнителен лист/, но само в рамките на изпълнително производство, образувано въз основа на друг изпълнителен титул, докато развилото се пред съдебния изпълнител производство по чл. 400 ГПК не е изпълнително производство, а обезпечително такова. В това производство съдебният изпълнител не е компетентен нито да признава, нито да събира разноски на която и да е страна, така както това не може да стори и друг орган в подобно производство по налагане на други обезпечителни мерки /напр. съдията по вписванията при налагане на възбрана - чл. 400, ал. 2 ГПК/. Следователно, ако тези разноски не се присъдят от съда в исковото производство, те ще останат невъзмездени за спечелилата исковия спор страна, което е очевидно несправедливо. Ето защо в настоящото производство, съдът следва да присъди направените разноски в обезпечителното производство.

Ответникът не оспорва разноските за държавни такси по обезпечителното производство. Оспорва се единствено адвокатския хонорар на адв. П. като прекомерен , който за обезпечителното производство е в размер на 1 200 лева,а за изпълнителното 4 производство е 1 250 лева, или общо 2 450 лева.

Правната регламентация на адвокатските възнаграждения е в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и конкретно за случая – чл.7,ал.7 във вр. с ал.2, т.3, чл. 10 от Наредбата. Съгласно установената съдебна практика /формирана след постановяване на решение по дело С-438/2022на СЕС/, посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения служат само за ориентир при служебното определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда, като определящи са действителната фактическа и правна сложност на делото, както и действително извършената работа. Видно от договора за правна защита и съдействие от 28.07.2925г., за възложената на адв. П. работа за изготвяне на молба за обезпечение на бъдещ иск, процесуално представителство и защита, договореното възнаграждение е в размер на 1 200 лева , което е под минимума , изчислен съобразно чл. 7, ал.7 от Наредбата, възлизащ на 1 212.74 лева. По делото се представиха доказателства , от които се установи , че ответникът е станал причина за предявяване на такава молба , поради негово неиздължаване , молбата е била изготвена , депозирана в съда и въз основа на нея е била издадена обезпечителна заповед. Съдът намира , че договореното адвокатско възнаграждение съответства на размерите по Наредбата за адвокатските възнаграждения и на извършения от адвоката труд , поради което липсват основания да се приеме , че договореното възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено.