Решение № 948 от 17.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 948 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20251110218461 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на *** ЕИК *** срещу наказателно постановление № 22-2300071 от 13.03.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева (766,94 евро), на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП. Сочат се допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство, като не било посочено кои точно документи трябвало да се представят на служителя, а освен това същият бил в продължителен болничен.

В откритото съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на издаденото НП. Не претендира разноски.

Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и иска наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и 1 законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София, поради което съдът я намира за процесуално допустима.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена на 16.02.2023 г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - София последваща проверка на *** за спазване изискванията на трудовото законодателство, проверяващите установили, че дружеството, в качеството си на работодател, не е изпълнило даденото му на основание чл.

404, ал. 1, т. 1 от КТ, с протокол за извършена проверка № ПР2302198 от 18.01.2023 г. задължително предписание под № 3, а именно да предостави на Е.Т. Д. необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени в резултат на измененията в трудовите й правоотношения, съгласно чл. 66, ал. 5 от КТ. Срокът за изпълнение на даденото задължително предписание е изтекъл на 24.01.2023 г., а до приключване на проверката на 16.02.2023 г. не били представени доказателства за изпълнението му.

С оглед констатираното нарушение, свидетелката Р. А. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя, което било квалифицирано по чл. 415, ал. 1 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на представител на жалбоподателя – директора на *** - Е.К., която след запознаване със съдържанието му го подписала без възражения.

Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели.

АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното в настоящото производство наказателно постановление № 22-2300071 от 13.03.2023 г., с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева (766,94 евро), на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от показанията на свидетелката Р. А., както и от приложените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелката са логични, 2 последователни, непротиворечиви и изцяло съответстват на изложеното в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, поради което съдът ги кредитира напълно. От друга страна те изцяло се подкрепят и от събрания писмен доказателствен материал – протокол за извършена проверка № ПР2302198 от 18.01.2023 г. с дадените задължителни предписания и срок за тяхното изпълнение; протокол за извършена последваща проверка № ПР2305589 от 16.02.2023 г. и останалите приложени по делото писмени доказателства. Свидетелката подробно разказа за извършената проверка и констатациите от нея. Сподели, че към момента на съставянето на акта предписанието все още не било изпълнено, като предписанията от 18.01.2023 г. не са били обжалвани от работодателя пред административния съд. Съдът изцяло се довери на заявеното от свидетелката Р. А., тъй като тя депозира показания за факти и обстоятелства, които непосредствено е възприела и пресъздава в разпита си. Показанията й са логични, последователни, непротиворечиви и съответстват на писмените доказателства, поради което няма причина съдът да не им дава вяра.

В настоящото производство съдът не следва да преценява законосъобразността на приложената принудителна административна мярка.

Тя може да се оспорва по реда на чл. 145 и сл. от АПК пред административния съд, който да прецени дали е правилна или не. След като същата вече е влязла в сила, независимо правилна или не, то тя подлежи на изпълнение и съдът няма правомощието да я ревизира, понеже актът, с който тя е приложена е влязъл в законна сила. Единствената роля на съда в настоящото производство е да прецени, дали е имало приложена принудителна административна мярка (дадено задължително предписание), влязла ли е тя в сила, тоест подлежи ли на изпълнение или евентуално е била отменена и ако подлежи на изпълнение, дали е била изпълнена. В случай на неизпълнение ще е налице административно нарушение. Вече дали приложената принудителна административна мярка (дадено задължително предписание) е била правилна и законосъобразна, това е следвало да бъде оспорено пред административния съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК и там да се наведат възражения, но след като такова оспорване не е направено и тя е влязла в сила, или е направено и същата е потвърдена, то настоящият състав няма правомощия да я ревизира и да преценява отново нейната законосъобразност.

Предвид изложеното, съдът намира за категорично доказана описаната 3 по-горе фактология.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, прие от правна страна следното:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разгледа спора по същество.

Според разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лева. Съгласно предписание № 3 от връчения на 18.01.2023 г. на работодателя протокол за извършена проверка, то същият е следвало до 24.01.2023 г. да предостави на Е.Т. Д. необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени в резултат на измененията в трудовите й правоотношения, съгласно чл. 66, ал. 5 от КТ. От събраните доказателства не се установи изпълнение на даденото задължително предписание в указания срок, поради което съдът счита, че жалбоподателят е нарушил чл. 415, ал. 1 от КТ и правилно на основание чл.

416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда е ангажирана отговорността му, за това, че не е изпълнил в предоставения му срок принудителна административна мярка (дадено задължително предписание), приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство.

4

За да е съставомерно посоченото нарушение трябва да са налице две обстоятелства: да е била приложена принудителна административна мярка (дадено задължително предписание) от контролен орган за спазване на трудовото законодателство по отношение на работодателя и тя да не е била изпълнена от него в указания му срок. Настоящият състав няма правото и компетентността да проверява законосъобразността и правилността на приложената принудителна административна мярка, понеже не това е предметът на настоящото производство. Приложената принудителна административна мярка подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК и той е единственият компетентен да се произнесе по нейната законосъобразност. След като приложената принудителна административна мярка не е била обжалвана по надлежния ред пред съответния административен съд, то същата става задължителна за изпълнение, независимо правилна ли е или не, а настоящият състав следва да прецени само и единствено, дали тя е била изпълнена.

Принудителните административни мерки (дадените задължителни предписания), приложени с протокола за проверка не следва да се разглеждат като едно цяло, а следва да се налага отделно наказание за неизпълнението на всяка една от тях. С протокола за проверка са били приложени принудителни административни мерки (дадени предписания) в различни насоки.

Неизпълнението на всяко отделно предписание представлява самостоятелно нарушение. Няма как предписанията да се разглеждат като едно цяло, тъй като тогава не може да бъде разграничено неизпълнението на кои от тях ще бъде нарушение и за кои няма да бъде такова. От друга страна това би означавало, че работодателят може да изпълни само едно от предписанията и това да се счита за цялостно изпълнение на всички. Това също би означавало да се издава самостоятелен протокол с предписание за всяко констатирано несъответствие, което е абсурдно и вместо с един протокол да се дадат няколко предписания, то да се издават множество отделни протоколи.

Неизпълнението на всяко отделно предписание е самостоятелно нарушение на разпоредбите на КТ. Противното схващане и разглеждането на предписанията анблок, би дало възможност на работодателя примерно да не изпълни всички предписания и накрая да бъде санкциониран по административен ред само за едно единствено нарушение за неизпълнение на предписания по чл. 415, ал. 1 от КТ, което не е целта на закона.

5

Разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ дава възможност контролните органи на инспекцията по труда да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. Тези правомощия по даване на задължителни предписания са били осъществени от контролните органи напълно законосъобразно.

Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, то не следва да бъде обсъждан въпросът за субективната страна на деянието и евентуалното наличие на вина. Причините и мотивите, довели до извършване на нарушението, също спадат към субективната страна, поради което и те са ирелевантни. Единствено трябва да се прецени, дали е налице нарушение от обективна страна, каквото се доказа категорично.