Решение № 16 от 23.02.2021, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Шумен , 23.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ) в публично заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ростислава Я. Георгиева при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова като разгледа докладваното от Ростислава Я. Георгиева Гражданско дело № 20203630102001 по описа за 2020 година

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №58, представлявано от С. И. Д., съдебен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №117, вх.Б, ет.1, чрез адв. И. Г. Т. от ШАК срещу Г. С. Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.”***” №9, ет.2, ап.3.

Ищцовото дружество твърди, че между него и ответника възникнали спорни отношения, по повод на които били образувани три търговски дела, съответно ТД №720/2013 год., ТД №34/2016 год. и ТД №397/2016 год. и трите по описа на ШОС, а впоследствие били образувани и изпълнителни дела. В хода на образуваното ТД №34/2016 год. по описа на ШОС между страните било постигнато споразумение за доброволно уреждане на отношенията, като ищцовото дружество счита, че по този начин напълно били уредени отношенията им с ответника. След изплащане на дължимите суми били прекратени образуваните изпълнителни производства, като били отменени и допуснатите обезпечения в полза на ответника. Въпреки това, ответникът въз основа на изпълнителен лист от 14.12.2017 год., издадено по ТД №34/2016 год. по описа на ШОС образувал изпълнително дело №20208760400464 по описа на ЧСИ Д. З.. По същото бил наложен запор върху банкови сметки на ищцовото дружество и на ответника била изплатена сумата от 14010.82 лева /включваща главница и лихви/ по издадения изпълнителен лист от 14.12.2017 год., като същите заплатили и сумата от 1312.48 лева, представляваща дължими такси по съдебното изпълнение. След изплащане на посочените суми в край на месец август 2020 год. посоченото изпълнително дело било прекратено. Считат, че ответникът не е бил добросъвестен при сключване на споразумението от 13.03.2018 год., тъй като при оформяне 1 на същото не е представил всички известни му изпълнителни листи, а съзнателно е задържал посочения по-горе изпълнителен лист от 14.12.2018 год. В исковата молба излагат, че по този начин ответникът се е обогатил неоснователно с посочената сума от 14010.82 лева, а със заплащането на сумата от 1312.48 лева от страна на ищцовото дружество, на същите е била нанесена имуществена вреда.

С настоящата искова молба предявяват два осъдителни иска, като молят съда да осъди Г. С. Г., с ЕГН********** да заплати на „***“ ЕООД, с ЕИК*** сумата от 14010.82 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на изтегляне на сумата от банковата сметка на ищеца до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1312.48 лева, представляваща претенция за нанесени на ищцовото дружество вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на настъпване на вредата до окончателното изплащане на сумата. Претендират и направените по делото разноски.

В съдебно заседание представляващия ищцовото дружество не се явява лично. За тях се явява упълномощен представител – адв.И. Г. Т. от ШАК, който поддържа предявените искове. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки моли предявените искове да бъдат уважени изцяло, като излага конкретни мотиви в подкрепа на искането.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор, към който са приложени писмени документи. В отговора ответникът излага, че счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Твърди, че в периода от 29.11.2006 год. до 29.12.2012 год. е бил съдружник в „***“ ООД, като е бил собственик на 40 дружествени дяла с номинална стойност 10 лева всеки с обща номинална стойност 400 лева, представляващи 8% от капитала на дружеството. На основание чл.17, ал.2 от Дружествения договор отправил предизвестие за прекратяване на членството си в дружеството, като предизвестието му било прието в деловодството на дружеството с вх.

№165/29.06.2012 год. С изтичане на шестмесечния срок, считано от посочената по-горе дата членството му било прекратено и за него от тази дата възникнало правото да получи стойността на дружествения си дял от имуществото на дружеството, съразмерно с дела му в капитала. Същият възлизал на сумата от 786080 лева. Многократно били водени разговори между него и останалите съдружници за доброволно уреждане на отношенията, но това не се случило. С оглед на изложеното завел ТД №720/2013 год. по описа на ШОС за част от посочената сума, като претендирал сумата от 30000 лева. След като делото приключило с решение в полза на ответника, между него и ищцовото дружество било постигнало споразумение да му бъде изплатена сума в размер на 458238.58 лева, като същата следвало да се заплаща на части. Първата вноска била в размер на 150000 лева, която следвало да бъде заплатена в деня на подписване на споразумението, като твърди, че същата му била заплатена. В отговора на исковата молба излага, че поради неплащане на останалите суми по споразумение същото било развалено и били приведени в действие клаузите за неустойка, 2 договорени в същото. Пристъпил към принудително събиране на сумата от 30000 лева, ведно с лихвите и разноските по делото. На 15.01.2016 год. завел ТД №34/2016 год. по описа на ШОС, по което претендирал частично сумата от 150000 лева. С оглед осъдителното решение на ШОС и първоначално издаден изпълнителен лист по делото сумата от 150000 лева била събрана по принудителен път в хода на образувано изпълнително дело. След влизане в сила на решението по ТД №34/2016 год. на 14.12.2017 год. бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който през 2020 год. са били събрани посочените от ищцовото дружество суми.

Междувременно било заведено от негова страна и трето дело – ТД №397/2016 год. по описа на ШОС с частична претенция в размер на 147841.42 лева. След влизане в сила на решението, с което претенцията на ответника била уважена бил издаден в негова полза изпълнителен лист за посочената сума, ведно с дължимата лихва. Въз основа на същия било образувано изпълнително дело №20168760400898 по описа на ЧСИ Д. З., което впоследствие било присъединено към преди това образуваното изп.дело №20168760400066 по описа на същия ЧСИ. На 13.03.2018 год. било постигнато споразумение между страните за уреждане на отношенията, като следвало ответникът да изтегли представените изпълнителни листи по посочените две изпълнителни дела, както и по преди това образуваното изп.дело №20159240400009 по описа на ЧСИ Г. К. с район на действие СРС.

Твърди, че посочения изпълнителен лист №244 от 14.12.2017 год. към този момент не е бил представян по никое от посочените изпълнителни дела, като в същото време ищцовото дружество не били изправна страна, тъй като до месец май 2019 год. не били заплатили дължимите от тяхна страна такси по посоченото изпълнително дело в размер на 6980.79 лева. Твърди, че посочения изпълнителен лист от 14.12.2017 год. не е бил наличен по никое от посочените изпълнителни дела, не е бил включен в споразумението, поради което са претендирали вземането по него в един по-късен момент. В същото време излага, че е правил многократни опити отношенията, свързани с плащането на задълженията, предмет на този изпълнителен лист, но същите не били заплатени доброволно. В отговора на исковата молба излага, че посочените от ищцовото дружество суми не са недължимо платени и че при събиране на същите е действал добросъвестно, тъй като същите са му се дължали и не са били доброволно заплатени в срок от ищцовото дружество. Счита, че предявените искове са неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени изцяло, като му бъдат присъдени и направените деловодни разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява лично. За него се явява упълномощен представител – адв.Д. Н. от ШАК, който поддържа отговора на исковата молба. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, като излага конкретни съображения и мотиви в тази насока.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

3

В периода от 29.11.2006 год. до 29.12.2012 год. ответникът Г. С. Г., с ЕГН********** е бил съдружник в „***“ ООД, като е бил собственик на 40 дружествени дяла с номинална стойност 10 лева всеки с обща номинална стойност 400 лева, представляващи 8% от капитала на дружеството. На основание чл.17, ал.2 от Дружествения договор отправил предизвестие за прекратяване на членството си в дружеството, като предизвестието му било прието в деловодството на дружеството с вх.№165/29.06.2012 год. С изтичане на шестмесечния срок, считано от посочената по-горе дата членството му било прекратено и за него от тази дата възникнало правото да получи стойността на дружествения си дял от имуществото на дружеството, съразмерно с дела му в капитала. Същият възлизал на сумата от 786080 лева. Тъй като водените разговори между него и останалите съдружници за доброволно уреждане на отношенията не довели до резултат, завел последователно няколко дела, съответно ТД №720/2013 год. по описа на ШОС; ТД №34/2016 год. по описа на ШОС и ТД №397/2016 год. също по описа на ШОС. След приключване на същите ответникът се снабдил с изпълнителни листи, въз основа на които завел изпълнителни дела срещу ответното дружество, съответно изп.дело №20168760400066 по описа на ЧСИ Д. З. и изп.дело №20168760400898 по описа на ЧСИ Д. З., което било присъединено към първото изпълнително дело. Към 06.02.2018 год. вземането на ответника по изпълнителното дело било в размер на 427560.23 лева.

На 13.03.2018 год. между страните било постигнато споразумение за уреждане на отношенията, като по силата на чл.2 от същото ищцовото дружество се задължило да заплати на ответника сума в размер на 310 000 лева, която покривала частично договорени между същите страни суми по споразумение, сключено на 28.09.2015 год. и разноски по водени дела, вследствие неизпълнение на посоченото споразумение, като ответникът се задължавал да опрости на ищеца всички останали суми, включително и за начислени лихви.

В споразумението били уредени сроковете и начинът за изплащане на посочената сума от 310000 лева. В чл.5 от споразумението страните декларирали, че с подписване на споразумението и усвояване на сумата по чл.2 са уредили всички свои финансови взаимоотношения и нямат и не могат да имат повече претенции една към друга от каквото и да е естество във връзка с членствените отношения на ответника в ищцовото дружество за целия период, в който същият е работил в дружеството.

В същото време в чл.7 от споразумението страните се съгласили, че разноските за водене на посочените в споразумението искови и изпълнителни производства се поемат от страна на „***“ ЕООД.

След приключване на ТД №34/2016 год. по описа на ШОС и ВТД №130/2017 год. на АС-Варна и влизане на решението в сила, в полза на ответника на 14.12.2017 год. бил издаден изпълнителен лист, по силата на който ищцовото дружество следвало да му заплати сумата от 10723.23 лева, представляваща направени от негова страна разноски по ТД №34/2016 год. и 1805.59 лева, представляваща направени от негова страна разноски пред въззивната инстанция по ВТД №130/2017 по описа на АС-Варна. Въз основа на посочения 4 изпълнителен лист от страна на ответника било заведено изпълнително дело

№20208760400464 по описа на ЧСИ Д. З.. По същото бил наложен запор върху банкови сметки на ищцовото дружество и на ответника била изплатена сумата от 14010.82 лева /включваща главница и лихви/ по издадения изпълнителен лист от 14.12.2017 год., като същите заплатили и сумата от 1312.48 лева, представляваща дължими такси по съдебното изпълнение.