Решение № 7654 от 15.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7654 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100504757 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 3074/24.02.2025 г., постановено по гр.д. № 51741/2024 г. на СРС, ГО, 173 състав, е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, че С. Д. Н., ЕГН **********, дължи на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК 205997727, сумата от 193 лева, получена от ответницата без основание във връзка с Договор за потребителски кредит „Екстра“ №102146/22.05.2020г., сключен с „Кредит Инс“ ООД, чийто правоприемник е ищецът, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /22.03.2024г./ до окончателното изплащане на сумата.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство С. Д. Н., в която се твърди, че решението е необосновано и неправилно. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в приложените по делото разписки за плащане липсва конкретно посочено основание на плащането, съответно че плащанията не са извършени във вр. с процесния договор за кредит. Сочи, че по гр.д. № 7028/2022 г. на СРС, 32 състав, ищецът е признал, че с платената на 22.05.2020 г. сума от 193 лв. е погасяван главница по процесния кредит, като ищецът не е доказал по настоящото производство да е получил сумата на друго основание. Твърди се, че между страните е имало само едно правоотношение по сключения договор за кредит, поради което и всички 1 платени суми са във вр. с него. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Въззиваемият „Кредит Инс“ ООД оспорва подадената въззивна жалба.

Сочи, че със сумата от 193 лв. е платена последна вноска по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 87337/20.05.2019 г. Навежда, че след погасяването на активния кредит, ответницата е подала заявка за нов кредит, във вр. с което е бил сключен процесния Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 102146/22.05.2020 г. Сочи, че е житейски нелогично да се погасява кредит преди още сключването на договора за кредит. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Спорно пред въззивната инстанция е обстоятелство дали със заплатената сума от 193 лв. с разписка за извършено плащане № 2000000212730155/22.05.2020г. на ИзиПей е погасена сума по процесния договор за потребителски кредит „Екстра“ № 102146/22.05.2020г. Видно от разписката, същата удостоверява плащане към „Кредит Инс“ ООД на 22.05.2020г. в 15.09ч. за сумата от 193,00 лева и посочено основание „вноска с 50% отстъпка ЕГН ********** С. Д. Н.“. От самата разписка не може да се установи във вр. с кое точно правоотношение между страните е заплатена сумата. С процесния договор за кредит № 102146/22.05.2020г. на ответницата е отпуснат кредит в размер от 2000 лв., който следва да се върне заедно с възнаградителна лихва и уговорени такси на 12 равни месечни погасителни 2 вноски, първата от които с падеж 22.06.2020 г. Видно от подписаната от ответницата разписка № **********/22.05.2020г. на ИзиПей, сумата от 2000 лева е изплатена на същата на 22.05.2020г. в 18.49ч., т.е. сумата по кредита е получена след заплащането на сумата от 193 лв. Ето защо и напълно нелогично се явява твърдението на ответницата, че сумата е платена във вр. с договора за кредит от 22.05.2020 г., доколкото липсва причина за погасяване на суми по кредит, който още дори не е усвоен, а отделно и липсва падежирани задължения по него.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

По разноските:

За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна в размер от 500 лв. за депозит за заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3074/24.02.2025 г., постановено по гр.д.

№ 51741/2024 г. на СРС, ГО, 173 състав

ОСЪЖДА С. Д. Н., ЕГН **********, да заплати на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК 205997727, разноски за въззивното производство в размер от 500 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3