Определение № 203 от 16.04.2026, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 97/2026
- Вид
- Определение № 203
- Подписан
- 16.04.2026
- В сила
- 16.04.2026
- Състав
- Аделина Троева, Аделина Тушева, Албена Миронова
Цитирани разпоредби
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 10,ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11,т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19,ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 203 гр. Монтана, 16.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Аделина Троева
Членове:
Аделина Тушева
Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500097 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „хх“ ЕАД против Определение № 1736 от 12.12.2025 г. по гр. д. № 307/2025 г. по описа на Районен съд-Монтана, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение № 476 от 16.10.2025 г. в частта за разноските.
В частната жалба се излагат доводи за липса на фактическа и правна сложност на делото. Твърди се, че процесуалният представител на ищцата е ползвал вече изготвени документи, като единствено е прецизирал същите.
Сочи се, че защитата на процесуалния представител не е била разнопосочна предвид свързаността на процесните договори, като същият дори не е присъствал лично в откритото съдебно заседание. Изтъква се, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено, като излага доводи за злоупотреба с право от страна на адвоката, осъществил безплатна правна помощ. Предвид изложеното се моли съда да отмени определението и да намали дължимото в условията на солидарност от „хх“ ЕАД адвокатско възнаграждение до размер от 400 лв. с включен ДДС.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ЕАД Е. И., в който се излагат подробни доводи за неоснователност на същата.
Посочва се, че НВАР няма обвързващ за съда характер и същата следва да служи единствено като ориентир при определяне размера на адвокатското възнаграждение. Сочи се, че в настоящия случай определеното 1 възнаграждение е съобразено със заложеното като критерий в чл. 7, ал. 2 от НВАР. Изтъква се, че неприсъждането на разноски на потребителя в пълен обем ще има възпиращ ефект върху потребителите да търсят защита на правата си по съдебен ред. Съобразно това моли съда да потвърди обжалваното определение като правилно.
Окръжен съд-Монтана, като провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в частната жалба, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, като съображенията са следните:
На първо място, следва да се отбележи, че договорът за правна защита и съдействие, по силата на който ищцата Н. Д. С. е получила безплатно процесуално представителство, е сключен на 07.01.2025 г. Тази дата предхожда влизането в сила на настоящата редакция на чл. 36 и чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗА/, както и на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което правилата по настоящата редакция на цитираните нормативни актове не съставляват приложимо за случая право /така Определение № 2987 от 10.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 531/2024 г., II г. о., ГК/.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, в приложимата за случая редакция, гласи „Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа“.
Безспорно е, че след постановяването на решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на Съда на Европейския съюз, определените размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г., служат единствено за ориентир при определяне на адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство. При направено възражение за прекомерност съдът следва да прецени фактическата и правна сложност на делото, като вземе предвид броя на предявените искове, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, обхвата на вложения труд за адвокатска защита, правната сложност на казуса и подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. Същите обстоятелства са 2 от значение и при определяне адвокатско възнаграждение при приложение разпоредбата на чл. 38 ЗА.
В случая пред МРС ищцата, чрез своя процесуален представител, е предявила четири обективно кумулативно съединени иска – за прогласяване нищожността на сключения между нея и „хх“ ЕАД договор за потребителски кредит, за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство, сключен между нея и втория ответник „хх“ ЕООД, за осъждане на „хх“ ЕАД да заплати сумата от 20 лв., представляваща платена възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит, както и сумата от 50 лв., представляващи заплатени от ищцата без правно основание парични плащания в изпълнение на договора за поръчителство. С исковата молба е заявено искане за назначаване експертиза без да са представени доказателства.
След указания на съда за внасяне държавни такси е заявено искане за освобождаване на ищцата от задължението за внасяне на такси и разноски като непосилно за нея с приложена декларация. Съдът е освободил ищцата от държавна такса и разноски. Постъпили са отговори от ответниците, с които са оспорени твърденията за нищожност на договорите, като с отговорите са представени писмени доказателства за договорните отношения между страните. По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза.
По делото са проведени три открити съдебни заседания, като процесуалният представител на ищцата не се е явил в нито едно от тях, а единствено е депозирал молби по електронен път, с които е отправил искания за изменение размера на осъдителните искове по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК.
С решение № 476 от 16.10.2025 г. , поправено с Решение № 673/12.12.2025г. исковете са уважени в увеличените размери, като ответниците са осъдени да заплатят на адвокат Е. И. на основание чл. 38,ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в общ размер 960 лева с включен ДДС.
В срока за обжалване на решението ответниците с молби по чл. 248,ал. 1 от ГПК са поискали от съда да измени решението си в частта за разноските с твърдения, че при определяне адвокатското възнаграждение съдът не е съобразил фактическата и правна сложност на спора, както и наличието на други дела между същите страни със сходен предмет.
С обжалваното определение районният съд оставил молбите без 3 уважение, с доводи, че присъденото адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и с осъществените от процесуалния представител действия.
Отговорността за разноските е предопредЕ. от изхода на спора , като по правило присъждането им е свързано със санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на другата в съответното производство. В случая с решението по съществото на спора и четирите иска са уважени , поради което и на основание чл. 78,ал. 1 от ГПК ищцата има право на разноските , направени в хода на делото. Със сключения между ищцата и адвокат Е. И. , действаща като ЕАД договор за правна защита и съдействие е договорено безплатно процесуално представителство на основание чл. 38,ал.1,т.2 ЗА, поради което и на основание чл. 38,ал.2 ЗА съдът следва да присъди на процесуалния представител с оглед изхода на спора адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 36,ал.2 ЗА размерът на възнаграждението следва да е справедлив и обоснован, като след постановяване на решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, задължително за всички съдилища в Република България на основание чл. 633 от ГПК , то посоченото в чл. 36,ал.2 ЗА изискване този размер да е не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, не подлежи на съобразяване от съдилищата.
Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (Определение № 2436 от 30.07.2025 г., постановено по к. ч. т. д. № 743/2025 г., т. к., I т. о. на ВКС, Определение № 972 от 28.02.2025 г., постановено по гр. д. № 856/2024 г., г. к., IV г. о. на ВКС, Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т. д. № 1908/2022 г., т. к., I т. о. на ВКС и други).
В случая фактическа сложност на спора не е налице, тъй като между страните не е имало спор по обстоятелствата, обуславящи фактическа обстановка по спора, а именно наличието на сключени два договора с конкретно съдържание. Не е налице и правна сложност доколкото спорът се е 4 съсредоточил до установяване действителния размер на ГПР по кредита с оглед императивната норма на чл. 19,ал.4 ЗПК, съответно разходите за поръчителство следва ли да участват в изчисленията на ГПР като задължителна клауза в ДПК съгласно чл. 11,т.10 ЗПК и налице ли е основанието по чл. 22 ЗПК. По правния въпрос обусловил уважаване на предявените искове е налице многобройна съдебна практика, приемаща че разходите за поръчителство се включват като такива при изчисляване ГПР по кредита, като съдът за да прогласи договорите за нищожни на основание чл.
22 ЗПК е приложил императивната норма на чл. 19,ал.4 във връзка с чл.
10,ал.1 ЗПК. Извършените от адвокат Е. И. процесуални действия се изразяват в подаване на искова молба и молба по чл. 83,ал.2 ГПК, проведените са три съдебни заседания без явяване на адвокат И.. Макар и да са предявени два установителни иска, то искът с предмет нищожност на договора за поръчителство е обусловен от иска за нищожност на ДПК предвид акцесорния му обезпечителен характер. Изходът на осъдителни искове пък е предопределен от изхода на установителните такива.
Отчитайки тези обстоятелства, МОС намира, че справедливо адвокатско възнаграждение следва да е в размер на 480 лв. с включено ДДС.
Това налага отмяна на обжалваното определение и отмяна на решението в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ЕАД Е. И. сумата над 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, защита и съдействие на ищцата.
На основание горното МОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1736 от 12.12.2025 г., постановено по гр. дело № 307/2025 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е оставена без уважение молбата на „хх“ ЕАД за изменение на Решение № 476 от 16.10.2025 г. в частта за разноските, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение № 476 от 16.10.2025 г. по гр. д. № 307 /2025 г. по описа на Районен съд – Монтана В ЧАСТТА, с която „хх“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр. С. бул. хх хх /сграда „А“/, ет. 2, хх”, е осъден солидарно с хх ЕООД да заплати на ЕАД Е. И., Булстат 180978004, със съдебен адрес гр. П., ул. хх“ № 3, сумата над 480 лв., с 5 включено ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, защита и съдействие на Н. Д. С. с ЕГН **********.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6