Решение № 4929 от 26.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4929 гр. София, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Наталия П. Лаловска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100501444 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 4593 от 09.12.2021 г., постановено по гр. д. № 31272/2021 г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявения от П. Ф. Ф. срещу „Софийска вода” АД иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено, че П. Ф. Ф. не дължи на „Софийска вода” АД сумата 567,86 лева, представляваща общ размер на претендирани от ответника суми по фактура № 0100408062/06.10.2020 г., фактура № 0098346833/06.07.2020 г. и фактура № 0104566859/06.04.2020 г., по партида № **********, за ВиК услуги за имот в гр. София, ул. „******* Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 500 лв.

Решението е обжалвано от ищеца като неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано. Излага се възражение, че районният съд неправилно е приел, че е налице валидна облигационна връзка между страните, както и реална доставка на услуги от страна на ответното дружество. Поддържа се, че тези обстоятелства не са доказани от ответника по безспорен начин в условията на пълно и главно доказване, а представените от ответника частни свидетелстващи документи нямат материална доказателствена сила за констатираните в тях обстоятелства. Без доказателствено значение било и приетото експертно заключение, тъй като изводите на вещите лица били основани само на изходящи от ответника документи, които не били 1 представени по делото. Излага се и възражение, че ответникът не е изпълнил законовите си задължения във връзка с измерването, отчитането и начисляването на ВиК услуги.

Поддържа, че липсват доказателства за изпълнение от страна на ответника на предвидените в чл. 21, т. 4 и т. 5 от ОУ на водоснабдителното дружество изисквания относно отчитането на водомерите, както и на изискванията на чл. 32, ал. 4 и чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. По делото не били представени доказателства за неосигурен достъп до имота на ищеца, нито за извършени от ответното дружество замервания за установяване на причината за разликата между индивидуалните и общия водомер. Не били представени и документи /карнети/ за отчет на главния водомер на сградата и индивидуалния водомер в имота.

Ответникът не е представил отговор на възивната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

П. Ф. Ф. е предявил срещу „Софийска вода” АД иск за признаване за установено, че не дължи сумата 567,86 лева, представляваща общ размер на претендирани от ответника по партида с абонатен № ********** суми по фактури № 0100408062/06.10.2020 г., № 0098346833/06.07.2020 г. и № 0104566859/06.04.2020 г., за имот в гр.София, кв. „С.”, ул.

„*******

Ищецът твърди, че според твърденията на ответника по партида с аб. № **********, открита за имот в гр. София, кв. „С.”, ул. „******* се дължат суми за предоставени ВиК услуги. Сочи, че получил горепосочените фактури, издадени от ответника, без да има ясно обяснение на какво се дължи огромното количество начислена вода. Твърди, че не дължи сумите по фактурите - на първо място – поради липса на облигационна връзка между страните, и на второ място – поради недоставена, респ. неотговаряща на българските държавни стандарти и нормативи услуга. Твърди, че посоченият имот не е водоснабден съобразно материалния закон, както и че уредите, които се използват за отчет, не са изрядни и не са минали необходимите метеорологични проверки и сертификати. Сочи, че при отчитането на общия и индивидуалните водомери на процесния адрес ответното дружество не е спазило разпоредбите на Наредба № 4/14.09.2004 г. за реда и условията за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, поради което липсва основанието за начисляване на суми в посочените във фактурите размери. Излага и възражение за погасяване на сумите по давност.

С писмения си отговор ответникът оспорва иска. Твърди, че ищецът като собственик на процесния имот, е потребител на ВиК услуги по смисъла на чл. § 1, т. 2, б. „а” от ДР на ЗРВКУ, чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и чл.2, ал. 1, т. 2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Софийска вода” АД. Сочи, че именно в качеството му на потребител на ВиК услуги, респ. на титуляр на партида с клиентски № **********, открита за процесния имот, на името на ищеца са издадени процесните фактури за доставени и потребени в имота ВиК услуги за съответните периоди, 2 заедно с припадащия се индивидуален дял от общото потребление на вода, измерено от общия водомер, монтиран на водопроводното отклонение, с което сградата, в която се намира жилището на ищеца, е присъединена към уличната водопроводна мрежа. Ответникът твърди, че общото потребление на вода е изчислено правилно съобразно чл. 25, ал. 2 от ОУ във връзка с чл. 30 от Наредба № 4 – разпределено е между всички потребители пропорционално на отчетените по индивидуалните водомери количества. Твърди, че във връзка с въведеното през м. март 2020 г. извънредно положение в страната, предвиденият за 28.03.2020 г. отчет на общия водомер не се е състоял, за което са били информирани упълномощените представители на комплекса. В тази ситуация и за периодите на процесните фактури количествата ВиК услуги, отчетени по приходния водомер, са били начислени по индивидуалните партиди на отделните потребители за 6 – месечен период, т.е. по-дълъг от тримесечния, посочен в чл. 23, ал. 1, т. 2 от ОУ. Неприложима била в случая цитираната от ищеца разпоредба на чл. 23, ал. 1, т. 1 от ОУ, предвиждаща отчитане на общия водомер за период не по-дълъг от 1 месец, тъй като сградата била присъединена към уличната водопроводна мрежа заедно с още няколко сгради посредством едно водопроводно отклонение и общият водомер не се явявал водомер на отделна сграда – етажна собственост, а бил общ за всички присъединени към отклонението сгради, които имат вътрешна/площадкова мрежа, чието потребление се измерва от приходния /общ водомер.

Поради това за неговото отчитане се прилагал чл. 23, ал. 1, т.2, предл. 1. Ответникът счита, че е изпълнил регламентираните в чл. 6, т. 1 от Наредба № 4 задължения за доставка на ВиК услугите, обективирани в процесните фактури, но стойност „до границата с вътрешната /площадкова, дворна/ водоснабдителна мрежа на потребителите”, чието количество дружеството измерва по общия водомер, монтиран на водопроводното отклонение, съобразно чл. 22 от ОУ, вр. чл. 30 от Наредба № 4. Въз основа на чл. 25, ал. 2 от ОУ дружеството правилно разпределяло изразходваното количество питейна вода, включително и за периода по процесните фактури. Оспорва твърденията на ищеца за негодност на средството за търговско измерване, въз основа на показанията на което са определени потребените количества вода в процесния имот, присъединен към водопроводното отклонение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 567,86 лв., представляваща общ размер на начислени суми за доставка на вода по партида с абонатен № ********** за имот в гр.

София, ул. „******* по фактури: № 0100408062/06.10.2020 г., № 0098346833/06.07.2020 г. и № 0104566859/06.04.2020 г.

По така предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че ищецът е потребител на ВиК услуги по възникнало между тях облигационно правоотношение, както и че в процесния период ответникът е доставял ВиК услуги в обекта на ищеца, тяхното количество и стойност.

3

Неоснователно е направеното от ищеца възражение за липса на облигационна връзка между него и ответното дружество по доставка на ВиК услуги в посочения в процесните фактури период.

От разпоредбите на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи следва, че потребители на В и К услуги са собствениците или лицата с учредено право на ползване на съответните имоти. В Общите условия на ищцовото дружество /чл. 2, ал.3/ е предвидено, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги. В случая качеството на ищеца на потребител на ВиК услуги в процесния период, за който са начислени сумите по фактурите, се установява от представеното заявление до „Софийска вода” АД за промяна на титуляр на партида вх. № ЗП6408/09.04.2019 г., подписано от него. В това заявление ищецът П. Ф. е посочил, че придобил собствеността върху имота на ул. „*******, ап. 2 в гр. София на 25.03.2019 г. с нотариален акт № 165, т. І, рег. № 1875, дело № 155/2019 г. на нотариус № 041, и е поискал да бъде вписан като титуляр на партидата за имота. Авторството на подписа на заявителя не е било оспорено от ищеца. Лично подписаното от ищеца в качеството му на собственик на процесния апартамент заявление с посоченото съдържание следва да се приеме за извънсъдебно признание, че той е бил потребител на ВиК услуги в отчетния период и между него и ответното дружество е съществувало облигационно правоотношение във връзка с доставката на тези услуги в собствения му водоснабден имот.

По силата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган. Така правоотношенията между страните са регламентирани от Наредба № 4/14.09.2004 г., както и от влезлите в сила Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор „Софийска вода” АД. Действащите през процесния период Общи условия, одобрени с решение на КЕВР № ОУ-2/13.07.2016 г. са общодостъпни на съответните интернет адреси.

Облигационната връзка между страните е възникнала по силата на тези публично известни общи условия, за което не е необходимо сключване на формални индивидуални договори с всеки от потребителите. По силата на тези ОУ ищецът има качеството на потребител на ВиК услуги в качеството му на собственик на процесния водоснабден имот.

Ответното дружество е издало процесните 3 бр. фактури, както следва: фактура № 0098346833/06.07.2020 г. за доставена в горепосочения имот по партида с титуляр П. Ф. Ф. питейна вода в периода от 29.05.2020 г. до 26.06.2020 г.; фактура № 0100408062/06.10.2020 г. за доставена в същия имот питейна вода в периода от 29.08.2020 г. до 25.09.2020 г. и фактура № 0104566859/06.04.2021 г. за доставена питейна вода в периода от 27.02.2021 г. до 27.03.2021 г.

4

Спорен по делото е въпросът относно обема на доставяните в имота на ищеца ВиК услуги – дали в него реално е доставяна питейна вода в количеството, отразено в съставените фактури.

От приетото заключение на комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза се установява, че процесният имот се намира в комплекс „Манастира 2” в гр. София, в който няма изградена улична канализация, като този комплекс разполага с локална пречиствателна станция и в него се ползва само услугата доставка на питейна вода. Целият комплекс, състоящ се от 7 блока, се захранва с вода от едно водопроводно отклонение, а в рамките на парцела е изградена водомерна шахта, в която е монтиран общия приходен водомер, след който има изграден вътрешен площадков водопровод, който захранва всички блокове и обекти в комплекса. След подаденото от ищеца заявление за промяна на титуляр за имота е открита партида с кл. № **********. В имота е бил монтиран нов водомер за студена вода с фабр. № 5309100. Общите водомери, както и индивидуалният водомер, са били изправни и в метеорологична годност във фактурирания период. Според заключението консумираните ВиК услуги в процесния фактуриран период са отчитани на всеки три месеца от проверител на оператора или по самоотчети, като в междинните месеци е начислявана усреднена консумация, която след това се изравнява съобразно чл. 35, ал. 2 от Наредба № 1/14.09.2004 г. В приложение № 1 към заключението в табличен вид са посочени извършените отчети по индивидуалния водомер в процесния имот, отчетния период и типа на отчета, отчетеното количество, стойността на отчетените количества вода, както и запратената, респ. незаплатена и дължима сума. Освен индивидуалната консумация в имота на всеки три месеца е разпределян и начисляван индивидуален дял от „Общи нужди” по общия приходен водомер за периода на основание чл. 32, ал. 3 от горепосочената наредба. Отчетените данни от него са нанасяни в карнета по общата партида /което е отразено в приложение № 2 към заключението/, след което на база индивидуалната консумация и общ коефициент за разпределение е определен индивидуален дял от „Общи нужди”, което подробно е изложено на стр. 2- ра във всяка от трите фактури. Общо за фактурирания период от 26.05.2020 г. до 25.02.2021 г. обемът на доставените ВиК услуги до процесния имот по реални отчети на индивидуалния водомер след изравняване е 37 куб.м., а общо за периода от 20.12.2019 г. до 27.03.2021 г. обемът на начисления индивидуален дял от „Общи нужди” по общия приходен водомер е 278,92 куб.м., или всичко за процесния период са начислени ВиК услуги в размер на 315,92 куб. м. Според вещите лица в трите фактури количеството индивидуален дял от „Общи нужди” по общия приходен водомер е изчислено правилно по общ коефициент в зависимост от индивидуалната консумация в имота съобразно чл. 32, ал. 3 и чл. 39, ал. 3, т. 2 от Наредба № 4/2004 г. По процесните фактури начислените количества са в съответствие с отчетените и са калкулирани по утвърдените от КЕВР цени. Общата дължима сума по процесните фактури е на стойност 588,13 лева, включваща 567,86 лева главница и 20,27 лева законни лихви.