Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 527 от 13.03.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 5148/2023
Вид
Решение № 527
Подписан
13.03.2024
В сила
02.07.2025
Състав
ДАРИНА КИРЧЕВА ЙОРДАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 527 гр. Бургас, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20232120105148 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на С. С. У. - Д. с ЕГН ....................., с адрес ..................................., срещу д-р Е. Й. Б., ЕГН ********** - ...................., с адрес по месторабота .............................., с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца 10 000 (десет хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а именно болки и страдания в резултат от непроведено правилно лечение на счупена метатарзална кост, от което за ищцата са настъпили трайно увреждане на лявото ходило, козметичен дефект, дискомфорт, както и сумата от 2097,57 лева - лихва за забава върху главницата за периода от датата на увреждането - 17.09.2021 г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба - 28.08.2023 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че след силна болка в крака получена по време на движение по ул. П., гр. Б. на ................ г. ищцата е потърсила лекарска помощ. Ответникът извършил преглед, поставил диагноза “...................” и назначил лечение с „А.“, както и „И.“, без проведено рентгеново изследване. На 18.09.2021 г. глезенът започнал да се подува, а след няколко дни стъпалото било болезнено, подуто и зачервено. На 23.09.2021г. ищцата отново потърсила лекарска помощ от д-р Б., но поради неговото отсъствие преглед се осъществил на 27.09.2023г. Установена била алергична реакция към „И.“. След назначеното рентгеново изследване посочил, че увреждането се дължи на счупване на метатарзалната кост, в основата на втория пръст. Препоръчал носене на ортопедична обувка за 45 дни, за да се избегне гипсиране на крака. Издал болничен лист за 14 дни. След две седмици ищцата посетила друг специалист - ..............., който констатирал, че не е извършено адекватно лечение и костта е зараснала накриво. От това ищцата изпаднала в емоционален стрес и депресия. Твърди се, че в резултат на неправилното лечение за ищцата са настъпили трайни последици изразяващи се в пожизнено увреждане на лявото ходило, болки в крака, 1 козметичен дефект и дискомфорт.

Затова се претендира осъждане на ответника да заплати причинените й вреди.

Посочва още, че ответникът е нарушил чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето, като не е оказал своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ. Претендират се направените по делото разноски. Ангажирани са писмени доказателства.

В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който претенцията се оспорва по основание и размер. Излагат се противоположни факти, като ответникът твърди, че метатарзалната кост на ищцата не е била счупена. В амбулаторния лист е била поставена правилна диагноза и е препоръчано оперативно лечение. Ищцата не е предприела това препоръчано й лечение, като споделила, че й предстои екскурзия в чужбина. Посочва, че същата е пътувала извън страната от летище В. в периода от 19-ти до 22ри септември 2021г. Затова ответникът счита, че към момента на първия преглед ищцата е била подвижна и в поносима болка, а тази костица на втория пръст на ходилото не е била счупена все още. Посочва, че се касае за вторично дислоцирана стресфрактура. Ответникът твърди, че за първи път посочената в исковата молба травма е била установена на 27.09.2021 г., тоест 10 дни след датата на прегледа, както и че е налице евентуално пълно съпричиняване на претендираната вреда поради неизпълнение на дадените изрични медицински предписания. Оспорва се наличието на пряка и непосредствена връзка с поведението или бездействието на ответника и момента на настъпилата вреда, както и поради липсата на доказателства, че тази вреда е съществувала на твърдяната дата на настъпване на увреждането.

С отговора на исковата молба са наведени насрещни твърдения за това, че на 17.09.2021 г. метарзалната кост в основата на втория пръст на ходилото на левия крак още не е било с нарушена цялост /фрактура/ и диагнозата поставена от д-р Е. Й. Б. е професионално и добросъвестно определена, с оглед на конкретното състояние на увредения крайник.

Предявеният иск е с правно основание чл. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като ищецът следва да установи фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно – виновно противоправно деяние от страна на ответника, претърпени от ищеца вреди, както и причинна връзка между деянието на ответника и настъпилия вредоносен резултат. По отношение на вината съществува законова презумпция в полза на увредения, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, че поведението на причинителя на вредата е виновно, поради което вината на дееца се предполага до доказване на противното.

В настоящия случай между страните не се спори, че ответникът д-р Б. е извършил първичен преглед на ищцата на 17.09.2021г., като от представения по делото амбулаторен лист се установява отразената от лекаря анамнеза, а именно оплаквания от болка в лявото стъпало без спомен за травма, “х. в. ”, ограничени движения. При прегледа е била установена и отразена в амублаторния лист палпаторна болка, оток в областта на лявото стъпало и е предписана терапия: “с мнение за операция, а. ..., и.”.

Не се спори също така, че при извършени последващи прегледи и след направена рентгенография е било установено “счупване на метатарзална кост”, като на 05.10.2021 г. е бил издаден болничен лист от д-р Д.Т. за 14дни, а на 26.10.2021г. е бил издаден следващ болничен лист за домашно лечение за 30 дни от 19.10.2021г. до 17.11.2021г.

2

Видно от представените писмени доказателства във връзка с инцидента по сигнал на ищцата е извършен медицински одит от компетентната Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ към Министерство на здравеопазването. От представения констативен протокол се установява, че в хода на проверката комисията е прегледала цялата документация и е констатирала, че като не е назначил образно изследване на ляво стъпало за установяване на диагнозата при първия амбулаторен преглед ответникът е нарушил изискването на чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, (съгласно което „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. Своевременност, достатъчност и качество на медицинската услуга“), в частта “качество”. На ответника е издаден Акт за установяване на административно нарушение № А-51 / 24.03.2022г. и с Наказателно постановление от 03.05.2022 г. му е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. (сто лева).

От показанията на свидетеля П.Г. - Х. – .................. на ищцата, се установява, че в периода 19-23.09.2021г., т.е. 2 дни след инцидента, двете с ищцата са пътували в чужбина.

От непосредствените наблюдения на свидетелката се установява, че ищцата е изпитвала болка по време на пътуването, не е можела да се движи самостоятелно и св. Х. й е помагала при придвижването до летището, а и след това. На деня следващ пристигането им в К. кракът на ищцата много се подул и зачервил и се наложило да посетят местен лекар, който констатирал, че проведеното лечение не е адекватно и че ищцата е получила алергична реакция от крема, предписан за мазане, поради което е препоръчал преустановяване на лечението с него. К. лекар не е предписал друго на ищцата, нито й е назначил рентген, а само я е посъветвал да приема предписаните й обезболяващи лекарства и кракът да стои в покой. Свидетелката посочва, че по време на престоя в чужбина ищцата е изпитвала ужасни болки, придвижвала се е куцукайки, с нейна помощ. След прибирането им в България св. Х. свидетелства, че ищцата отново е посетила лекари – специалисти, чието заключение е било, че проведеното лечение не е адекватно и че неправилно е изписана специалната медицинска обувка, която ищцата е трябвало да носи. Уточнява, че ищцата не е знаела дали има счупена кост и не й е споделяла, че трябва да се подложи на оперативно лечение.

По делото е разпитана като свидетел Р. П. – ................ на ищцата, от чиито показания се установява, че майка й е претърпяла инцидент в петък през есента на 2021г. Ищцата се обадила на дъщеря си и й казала, че изпитва силна болка в ходилото на левия крак, че не може да стъпва и е поискала да й помогне да се прибере. П. отказала, тъй като била ангажирана, но по – късно посетила майка си в дома й и я завела при личния й лекар. Той изразил мнение, че се касае за счупване, но дал направление за преглед от специалист ортопед. След това започнали да търсят лекар ортопед, като такъв са намерили единствено в ДКЦ I. На смяна бил д-р Б.. Свидетелката не е присъствала на самия преглед в кабинета.

Посочва, че е чула, че майка й е трябвало единствено да се маже с изписаното лекарство и да пие обезболяващи. Не е била изпратена на рентген, нямала е и бележка за това. На излизане от кабинета майка й е попитала лекаря дали може да пътува и той й е отговорил положително. На следващия ден кракът на ищцата се подул още повече и се зачервил. След няколко дни, когато болката продължавала, ищцата и дъщеря й отново посетили кабинета на д-р Б., но същият бил в отпуск. След като ответникът се върнал на работа ищцата отишла на преглед при него. Лекарят заключил, че се касае за алергична реакция към предписания крем и назначил рентгеново изследване. От рентгенографията се установявало счупване на крака.

На излизане от кабинета ищцата носела само един лист със стандартни изделия, на който било оградена ортопедичната обувка, която трябвало да закупи и да носи на крака си 45 дни.

След известно време ищцата направила консултация с още двама ортопеди, които установили, че има лошо зараснала фрактура на пръста, вследствие на неправилно лечение и 3 е нямало с мисъл да носи ортеза. От показанията на св. П. се установява още, че ищцата е изпитвала остри болки в продължение на около месец и продължава да изпитва болка понастоящем.

По делото е допусната и извършена съдебно – медицинска експертиза, от която се установява, че ищцата има тежка “х. в. ”-на деформация на ляво ходило, вторият пръст е изцяло върху първия, с незначителен оток на ходилото. От допълнително направената рентгенография, симетрична на двете ходила, според вещото лице е видна сублуксация на метатарзофалангеална става на първи лъч; Сезамоидната костица е изместена към втора метатарзална кост; Има костно срастване на фрактурата на втора метатарзална кост, като същата е едва забележима; Лявото ходило е значително по-голямо от дясното в напречната част; Няма козметичен дефект след преминалата фрактура на втора метатарзална кост;

Вещото лице е дало заключение, че козметичният дефект се дължи на тежката “х. в. ”-на деформация на ходилото. Експертът е посочил още, че стрес фрактурата (фрактура на умората) в резултат от продължително претоварване може да се получи без травма във всеки един момент и при “х. в. ”, най-често метатарзални кости и тарзални кости (най-често навикуларе). От заключението се установява, че при ищцата е налице двустранен “х. в. ” като в ляво е значително по- тежък. Оплакванията започват с болка, внезапно, но твърде често постепенно с увеличаващ се интензитет, оток, кръвонасядане в следващите дни, ограничаване на движенията и промяна на походката. Съгласно депозираното заключение при болка в началото може да няма рентгенова находка, но със засилване на болката, отока и кръвонасядането в следващите дни контролната графия показва наличие на фрактура.

Посочва, че 80 - 85 % от случаите зарастват с гипсова имобилизация. При голяма дислокация на костните фрагменти се извършва кръвна репозиция и метална остеосинтеза. Според вещото лице методът на лечение е по преценка на лекуващия лекар, който след обсъждане с пострадалия и неговото съгласие предприема съответното лечение.