Решение № 1265 от 13.03.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1265 гр. София, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20221100103397 по описа за 2022 година иск с пр.осн. чл. 27 от ЗЗД:

Ищците - Р. П. Ц. и В. Ц. Ц., предявяват конститутивен иск с правно основание чл.

227, ал. 1, б. а от ЗЗД, срещу ответника - В. В. Ц. – Й., тяхна дъщеря.

Желаят да се отмени дарението, извършено от тях на дъщеря им В. В. Ц. дарение на ½ идеална част от следния недвижим имот представляващ: Апартамент № 78, находящ се в *******, гр. София състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения , с площ от 79,78 м2 , заедно с избено помещение № 15 с полезна площ от 3,37 м2 , заедно с 5,580 % ид.ч. от общите части на вход „Г‘ от сградата и от правото на строеж. Съгласно схема № 15445242/03.07.2018г. за самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК гр. София апартаментът е с идентификатор ***, разположен в сграда с идентификатор ***, при граници на апартамента - на същия етаж ***, под обекта *** и над обекта ***.

Твърдят, че ответницата неколкократно нанесла побои на майка си съпроводени с тежки скандали с нищо непредизвикани от ищците. Два пъти извършила нападение над живота на майка си - единия път я нападнала с тежък метален тиган, като крещяла, че ще я убие и това щяло да се случи, ако ищцата не се била заключила в банята, а ответницата разбила вратата на банята, а от ударите ù едва я спасили пристигналите на помощ полицаи. За случая била заведена и образувана преписка в 7-мо РПУ на МВР гр. София. Вторият случай бил през месец юни 2017г. когато бившият съпруг на ответницата докарал вещите ù в техния дом, като казал, че не желае повече да живее с нея заради нейната грубост, агресивност и абсолютна неангажираност към отглеждането на детето им. По това време тя отново 1 проявила агресия към ищците и към детето си. Ищцата се опитала да защити детето от нейната агресия, а тя се нахвърлила с нож върху нея, крещейки, че ще я убие, ако продължава да защитава детето и е на страната на съпруга ù. Майка ù по този повод подала молба до СРС за защита от ответницата. Било образувано гр.д. № 39998/2017г. на СРС - 89 състав, който издал заповед за защита, с която я отстранил ответницата от жилището и я задължил да се въздържа от домашно.

Ответникът - В. В. Б., оспорва изцяло предявените искове и моли същите да бъдат оставени без разглеждане, евентуално отхвърлени. Твърди, че между страните няма договорно правоотношение, а ответникът черпел правата си от праводателя си продавача К.С., а законните представители са трети лица по отношение на това облигационно отношение.

Същите нямали правен интерес да разВ.т сделка по която те не участвали независимо от вида ѝ. Твърди, че не е налице фактическия състав на нито една хипотеза на чл. 227 от ЗЗД.

Прави възражение на изтекла едногодишна давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Не се спори, че ищците са родители на ответника.

Видно от НА от 2000г., ищците са закупила ½ ид.ч. от апартамента, описан в исковата молба, за себе си на 14.03.2000г. и ½ ид.ч. за дъщеря си (ответницата), като са я представлявали, като законно представители.

Събрани са гласни доказателства – разпитан е св. Ц. (чиито показания са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е втората дъщеря на ищците и сестра на ответницата).

От показанията ù се установява, че: през 2016г. ответницата посегнала с тиган на майка им, след скарване и то много голямо, и също през 2017г. затова, че нещо се била скарала на В.

(сина ù). Детето се отишло да се скрие при баба си. Тогава извадила нож и тръгнала да посяга с нож.

Съдът кредитира изцяло показанията на ответницата, която е запозната с отношенията в семейството, присъствала е на едното от събитията и е видяла последиците от агресията на сестра си – разбитите врати, а е наясно и с характера ù. Искът е предявен, като инкорпориран в отговор в друго производство, на 07.08.2019г. от правна страна:

Дарението може да бъде отменено, когато дареният: а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта

Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали 2 известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това (чл. 227, ал.

1, б. А и ал. 3 от ЗЗД).

Специфичното за тези две групи основания е, че умишленото убийство, опитът за убийство и набедяването, като престъпления от общ характер, трябва да бъдат установени с влязла в сила присъда. Установяването на посочените престъпни обстоятелства може да се извърши и по исков ред в случаите по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), респективно чл. 124, ал. 5 от действащия ГПК (Решение № 357/19.05.2009г., по гр.д. № 5779/2007г., на III г.о.).

Възможността за установяване на престъпно обстоятелство по гражданско правен ред е ограничена от изискването наказателното преследване да не може да бъде възбудено или да е прекратено по някоя от причините, по-сочени в чл. 24, ал. 1, т. 2–5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2 или чл. 26 от НПК, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Ето защо гражданският съд, който разглежда иска за отмяна на дарение, не е компетентен да се произнесе инцидентно дали с действията си дареното лице е осъществило от обективна и субективна страна състава на посочените престъпления (Решение № 626/06.11.2009г., по гр.д. № 1670/2008г., на I г.о.).

Без значение кога са се случили двете събития (тъй като свидетелят сочи 2016-7г.), едногодишният преклузивен срок е изтекъл към момента на депозиране на иска.

Доколкото този срок може да бъде предмет на спор, по аналогия и с давността, искът следва да бъде отхвърлен, доколкото нито е установено деликтното поведение (опит за убийство), нито е спазен нормативно предвидения срок.

Само за пълнота следва да се посочи, че родителите са закупили апартамента изцяло и това действително е продажба (чл. 183 и сл. от ЗЗД) – от гледна точка на купувача.

Доколкото обаче не се твърди, че ½ е закупена с пари на ответницата, продажбата е съчетана с дарение (чл. 225 и сл. от ЗЗД) по отношение на детето. по разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ищеца се дължат разноски.

Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимумът е 2 650 + 395,64 лева = 3 045,64 лева.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. П. Ц., ЕГН **********, и В. Ц. Ц., ЕГН **********, общ 3 адр.: гр. София, ж.к. "*******, общ съд.адр.: гр. София, ул. "******* чрез адв. М. С., срещу В. В. Б., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „******* (с постоянно местожителство в чужбина), съд.адр.: гр. Софи, ул. „*******, чрез адв. Х. Т., тел. *******, e-mail: *********, иск с пр. осн. чл. 27, ал. 1, б. А, предл. 2 от ЗЗД, за отмяна на извършеното на 14.03.2000г. дарение на ½ ид.ч. от Апартамент № 78, находящ се в *******, гр. София състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения , с площ от 79.78 м2 , заедно с избено помещение № 15 с полезна площ от 3,37 м 2 , заедно с 5.580% ид.ч. от общите части на вход „Г‘ от сградата и от правото на строеж. Съгласно схема № 15- 445242/03.07.2018г. за самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК гр. София апартаментът е с идентификатор ***, разположен в сграда с идентификатор ***, при граници на апартамента - на същия етаж ***, под обекта *** и над обекта

***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Р. П. Ц., ЕГН **********, и В. Ц. Ц., ЕГН **********, общ адр.: гр. София, ж.к. "*******, общ съд.адр.: гр. София, ул. "******* чрез адв. М. С., да заплатят на В. В. Б., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „******* (с постоянно местожителство в чужбина), съд.адр.: гр. Софи, ул. „*******, чрез адв. Х. Т., тел. *******, e-mail: ***********, сумата от 3 045,64 (три хиляди четиридесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки) лева, сторени деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4