Решение № 630 от 24.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 630 гр. Варна, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20243110111147 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на И. Н. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „*******“ № 31, срещу "*******" ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. "*****" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "****", представлявано от ******** и "******" ЕООД, ЕИК: *****, гр. ****, гр. ****, бул. "*****" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "****".

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове както следва:

- на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК да бъде прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит № **** от 02.11.2022 г., сключен между „*******” ЕАД и И. Н. Р.;

- под формата на евентуалност, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, евентуално предл. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожна на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № **** от 02.11.2022 г., сключен между „*******” ЕАД и И. Н. Р.;

- иск с правно основание чл. 26,ал. 1, предл. 1, евентуално предл. 3 от ЗЗД за прогасяване за нищожен на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „******“ ЕООД и И. Р. от 02.11.2022 г.

Предявени са следните обективно съединени в условията на 1 евентуалност осъдителни искове, както следва:

- осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на „*******” ЕАД ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. "*****" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "****" да заплати на И. Н. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „*******“ № 31, сумата в размер на 2 865,10 лева, платена без основание по нищожен Договор за потребителски кредит № **** от 02.11.2022 г., сключен между „*******” ЕАД и И. Н. Р. и нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 02.12.2022 г., сключен между "******" ЕООД, ЕИК: *****, гр. ****, гр. ****, бул.

"*****" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "****" и И. Н. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „*******“ № 31, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.08.2024г. до окончателното заплащане на дължимата сума.

- в евентуалност, осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на „*******” ЕАД ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. "*****" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "****" да заплати на И. Н. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.

„*******“ № 31 сумата в размер на 500 лева, платена без основание по нищожен Договор за потребителски кредит № **** от 02.11.2022 г., сключен между „*******” ЕАД и И. Н. Р., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.08.2024г. до окончателното заплащане на дължимата сума.

В искова молба са изложени следните твърдения:

В исковата молба се твърди, че на 02.11.2022 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ****. По силата на договора е предоставена на кредитополучателя главница в размер на 2500 лева. Съгласно чл. 4.1 от Договора, заемателят следва да сключи договор за поръчителство с дружеството „******“ ЕООД, с ЕИК *****, с цел да бъде обезпечен кредитът.

Такъв договор е сключен между страните на същия ден. Съгласно Раздел II, т.

1 от Приложение № 1 към договора за поръчителство е уговорено възнаграждение за поръчителя.

По Договор за потребителски кредит № **** ищецът е платил сума за погасяване на кредита в размер на 5365,10 лева на 15 погасителни вноски в 2 полза на „*******“ ЕАД.

Счита, че Договора за потребителски кредит сключен с „*******“ ЕАД е нищожен и че Договор за поръчителство, сключен с „******“ ЕООД е нищожен.

Договорът за кредит бил нищожен поради неспазване на условията предвидени в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК като възнаграждението на поръчителя не било включено при формиране на ГПР. Твърди, че не било ясно какви компоненти са включени в ГПР и взетите допускания при изчисляването му.

При включване на възнаграждението по договора за поръчителство в ГПР, то размерът му щял да надвишава максимално предвидения по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Поради гореизложеното договорът за кредит бил нищожен, а даденото по него над отпуснатата сума по кредита подлежало на връщане като дадено без основание.

В евентуалност твърди, че клаузата на чл.4, ал.1 от Договора е нищожна. тъй като сключването на договора за поръчителство е въведено като условие за отпускането на кредита. Твърди, че в случая е налице нееквивалентност на престациите.

Клаузата на чл.4 ал. 1 от договора за кредит е нищожна, доколкото с нея се задължава ищеца да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на сума почит равна на тази по отпуснатия кредит.

В тази връзка клаузата на чл.4 ал.1 от Договора за кредит, противоречала на добрите нрави.

Наред с това, клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за кредит е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. Посочените по-горе клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл. 147 ал.1 ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволявят на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП .

На следващо място, клаузата на чл.4 ал.1 от Договор за кредит е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.

3

Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл.4 ал.

1 от Договор за кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.

146, ал.2 ЗЗП.

По отношение на втория установителен иск, счита, че така сключеният Договор за поръчителство е нищожен.

Твърди, че договорът за обезпечение е сключен в нарушените на императивните норми на ЗПК и ЗЗП - чл. 143, ал. 1 ЗЗП и е недействителен на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП по отношение на длъжника, респ. последният не дължи плащане по него. За да получи уговорения кредит, длъжникът на практика е бил принуден да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него лице, и е лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност, води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически по-слабата страна в правоотношението.

Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „*******“ ЕАД

В него не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит между ищеца и дружеството за сума в размер на 2500 лева, която е изцяло усвоена от ищеца.

Твърди, че видно от Приложение №1, неразделна част от процесния Договор, кредитът е отпуснат за срок от 18 месеца, при посочени в приложението погасителни вноски. Договор е сключен при лихвен процент 40.00%, и Годишен процент на разходите (ГПР) -48,21%, общия размер на всички плащания възлиза на 3384,08 лева.

Не оспорва, че кредитополучателят е изплатил доброволно задължението си към дата на подаване на настоящата искова молба, както и, че по сметка на ответника е постъпила сумата от 5365,10лв., с която същото е било погасено. Със сумата е погасена главница в размер на 2500 лева, 843,81 лева – възнаградителна лихва, 2021,29 лева – сума насочена към „******“ ЕООД за погасяване на задължението за предоставяне на поръчителство.

4

Оспорва наведените от ищеца доводи за недействителност на Договора за кредит.

Твърди, че ищецът е уведомен за съдържанието на всяка една от клаузите на договора.

В Приложение №1 към процесния договор, по ясен и недвусмислен начин били посочени ГПР (т.8) и общата дължима сума (т.9), както и допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, били посочени в Общите условия.

Не споделя изложените доводи, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство е било изискване за сключване договора за кредит и че в тази връзка клаузите му трябва да бъдат включени в ГПР. Това били два отделни договора, като договора за поръчителство се сключвал след договора за кредит и поради това възнаграждението по договора за поръчителство нямало как да участва в ГПР. Сключването на договор с поръчител било избор на потребителя и е предвидено като възможност, а не задължение, в приложимите общи условия, с които ищецът бил запознат преди сключването на договора.

Твърди, че договорът може да се сключи както с обезпечение, така и без обезпечение и че сключването на договора за поръчителство не е условие за сключване на договора.

Твърди, че ищецът не е въведен в заблуждение относно параметрите на договора. Клаузите на договора били ясно формулирани и представени на ищеца преди сключването му.

Сключеният между страните договор бил във формата на електронен документ.

Ищецът е сключил договор за потребителски кредит, който бил съвсем отделен договор от сключения от него с дружеството „******" ЕООД и при параметри, уговорени от ищеца и дружеството „******" ЕООД. По силата на този договор срещу парична престация дружеството „******" ЕООД се е съгласило да сключи договор с „*******" ЕАД и да стане солидарен длъжник заедно с ищеца за изпълнението на всички негови задължения спрямо „*******" ЕАД, както и за всички последици от евентуално негово неизпълнение.

5

Вземанията по този договор били в полза на „******“ ЕООД.

Твърди, че дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител", то той има правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към договора за кредит Общи условия, съгласно което преди подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно промени от кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия В телефонен разговор с „*******“ ЕАД.

Заявява, че действително ответните дружества са свързани лица, но са две самостоятелни юридически лица. Договорът за поръчителство пораждал единствено права за ищеца и го поставял в по-благоприятно положение да му бъде отпуснат кредит, като повишавал кредитоспособността му, който иначе нямало да му бъде отпуснат.

Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

В срокът за отговор на исковата молба е постъпил такъв от „******“ ЕООД

В него не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №****/02.11.2022г. между ищеца, от страна, като кредиполучател, и „*******" ЕАД, ЕИК *******, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител ****** ЕООД и потребител ищеца. Главницата по договора за кредит възлизала в размер на 2500лв. и следвало да бъде върната в срок от 18 месеьа при лихвен процент по кредита в размер на 40.00 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48,21 %. Общата сума, която следвало да върне ищеца по кредита била 3384,08 лева.

Ответното дружество е сключил с „*******" ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното в предходния абзац задължение на ищеца. За така описаната услуга е дължимо възнаграждение в размер на 2022,07лв., дължимо разсрочено на 18 месечни погасителни вноски, посочени в договора. Възнаграждението се дължало само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължи възнаграждение на доверителя ми за периода след пълно изплащане на кредита.

6

Сключването на договора за предоставяне на поръчителство ставало след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните. Сключването на договора ставало в рамките на независимата електронна среда на „******" ЕООД, до която „*******" ЕАД няма достъп. Впоследствие ответникът предоставял на „*******" ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му, което било единствено с целите на улесняване на плащането от страна на потребителя.