Решение № 580 от 02.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. Варна, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско дело № 20263100500318 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК въз основа на подадена въззивна жалба с вх. № при ВРС 104440/ 15.12.2025 г. от П. С. И., действащ чрез адв. Й. А., насочена против постановено Решение № 4258/27.11.2025 г. по гр. дело № 4463/ 2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

Указанията по прекратителното Определение № 883/18.02.2026 г. са изпълнени от ВРС и жалби срещу Решение № 711/26.02.2026 г. не са постъпили, респективно първоинстационното дело е изпратено по реда на чл.

80 ал.10 от ПАС за произнасяне на въззивния съд.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на постановеното решение в отхвърлителната част, поради неправилно приложен материален закон.

Поддържа се възражението за недействителност на клаузата на чл. 4.6 от Общите условия на застрахователя по подробно изложени аргументи, включително поради въведеното в чл. 9.6.1. от ОУ право на застрахования, при определени условия, да доказва настъпило застрахователно събитие само с декларация на застрахования. След като съгласно императивните разпоредби на КЗ застрахователят дължи обезщетение, съизмеримо с действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, което следва да се определи по правилата на чл. 400 ал.2 от КЗ, то влизащите в противоречие със законовите норми клаузи на ОУ на застрахователя са недействителни. Още повече, при конкретно настъпилото ПТП, след което автомобилът е могъл да се придвижи на собствен ход, приложима е разпоредбата на чл. 6 т.4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при 1

ПТП, съгласно която местопроизшествието не се посещава от служители на МВР и не се съставя документ за повреда. На самостоятелно основание сочи, че непредставянето на протокол за ПТП не е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, поради което дори и да има договорно ограничение в този смисъл, то противоречи на чл. 408, ал.1 т.3 от КЗ. На тези и други основания и като моли да се зачете заключението по САТЕ в частта относно стойности на оригинални резервни части, моли предявеният иск да бъде уважен.

В отговора си, застрахователното дружество настоява за неоснователност на въззивната жалба и моли да се потвърди решението на ВРС като постановено в съответствие с приложимия закон.

В съдебно заседание всяка от страните, чрез процесуален представител поддържа собствените си аргументи и по същество на спора. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС и като съобрази доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред ВРС е заявена осъдителна претенция от П. И. против застраховател по полица „Каско+“, клауза „Пълно Каско“ – „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, при твърдения за настъпил застрахователен риск на 08.12.2024 г. по отношение на застрахованото МПС, а именно, л.а. м. „Мерцедес А220 ЦДИ“, с рег. № ******* при следната обстановка: при движение на МПС, управлявано от ищеца по пътя гр. Обзор, гр. Варна, внезапно на платното излиза диво животно (чакал), предприемайки движение отляво надясно. При изпълнените от водача на застрахованото МПС маневри, същият не е успял да избегне удара с животното. За настъпилото ПТП е уведомил застрахователя, който извършил оглед на автомобила, изготвил снимки и съставил опис заключение по щета № 44010312408383, в което посочени увредените детайли.

Било изплатено обезщетение в размер на 2300 лева, крайно недостатъчно според ищеца да репарира вредите.

Сезиращата претенция първоначално е за 100 лева, частичен иск от 6700 лева, а в последствие за сумата от 3624.49 лева (след допуснато изменение по реда на чл. 214 от ГПК), отново заявена като частична от 6700 лева.

Становището на застрахователя е за допустимост, но неоснователност на претенциите. При отсъствие на възражения по валидността на застрахователното правоотношение и по настъпилия покрит застрахователен риск в рамките на действащата полица сочи, че тъй като щетата е заведена по декларация на собственика на МПС, а не с представен констативен протокол, протокол за ПТП и т.н., по застрахователят е приложил разпоредбата на чл.

4.6. от ОУ, в който случай размерът на дължимото обезщетение се определя на до 10% от застрахователната сума, а в срока на застраховката общо признатия размер на щетите въз основа на декларация не може да надхвърля 20% от застрахователната сума. Така сочи, че при определено застрахователно обезщетение 2870.35 лева (10 % от застрахователната стойност) и след приспадане на незаплатената 4-та застрахователна вноска в размер на 500.34 лева е изплатил на застрахования 2370.01 лева, в съответствие с договореността между страните.

Контрааргументите на ищеца по приложението на чл. 4.6. от ОУ на 2 застрахователя, са на плоскостта на недействителността на клаузата.

Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е наличието на валидна застраховка с описаните в ИМ и отговора параметри, настъпването на покрит застрахователен риск в срока на действие на полицата, доказване на застрахователното събитие единствено с писмена декларация от ищеца, изплащане от страна на застрахователя на сума в размер на 2370.01 лева.

Пред въззивната инстация спорът се концентрира около размера на обезщетението, един от въпросите по който, е приложението на разпоредбата на чл. 4.6. от ОУ, на база която всъщност е изплатено от застрахователя обезщетението.

Настоящият състав на съда счита обаче, че в процесните отношения тази разпоредба не е приложима по следните аргументи:

Според текста на чл. 4.6. от ОУ, отговорността на застрахователя за застрахователно събитие, доказвано на база писмена декларация по образец от застрахования, е в размер до 10% от застрахователната сума.

От друга страна, идентичен лимит на обезщетение е възпроизведен и в разпоредбата на чл. 14, т.1 от ОУ, но в тази хипотеза доказването на застрахователното събитие на база писмена декларация е поради невъзможност застрахованият да представи някои от документите съгласно раздел II, т.9.6., сред които документи, в релевантния текст на 9.6.1. са и Констативен протокол за ПТП, или Протокол за ПТП, или двустранен констативен протокол.

По механизма на допуснатото ПТП спор между страните отсъства, поради което и по отношение същото са релевантни разпоредбите на чл. 125, т.8 от ЗДвП и чл. 6, т.4 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ (накратко Наредбата).

Според текста на закона, службите за конкрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП когато произшествието е с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. По аргумент на противното и доколкото в настоящия случай отсъства спор, че МПС се е придвижило на собствен ход след инцидента, налага се извод, че компетентните служители не е необходимо да посещават мястото. От там, не е приложима и разпоредбата на чл. 125а от закона, според която в хипотезите по чл. 125 служителите на МВР издават протокол за посещение на ПТП. По същия начин, в Наредбата е разписано изрично, че не се посещават от органите на МВР „Пътна полиция“ и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС.

Следователно, за конкретно настъпилото ПТП няма нормативно основание за съставяне на документ от посочените в чл. 9.6.1. от ОУ на застрахователя, респективно застрахованият обективно е невъзможно да представи такъв. По тази причина попълването на декларация не е поради личния избор на застрахования, респективно няма основание да се приложи чл. 4.6. от ОУ, а поради обективните пречки за представяне на някои от видовете протоколи за ПТП (чл. 14, т.1 от ОУ).

Затова, ако в хипотезата на чл. 4.6. от ОУ ползвателят на застрахователна услуга избира доказване на събитието посредством 3 декларация и следва, поради избрания облекчен за него ред да приеме предложения лимит на отговорност от застрахователя като баланс на права и задължения на страните по правоотношението, то тогава, когато поради нормативни особености не може да се представи изискуем от застрахователя документ, доказването на обстоятелствата около настъпилото застрахователно събитие посредством декларация не може да освободи застрахователя от задължението за заплащане на пълната възстановителна стойност съгласно чл.

400, ал.1 от КЗ, освен в хипотезите по чл. 408, ал.1, каквито тук не са налице.

В заключение разпоредбата на чл. 4.6. от ОУ на ответното дружество е неприложима, застрахователят от друга страна не твърди да е приложил чл.

14, т.1 от ОУ, но за пълнота, доколкото последната предвижда идентичен лимит на отговорност, тази клауза пък е неравноправна по см. на чл. 143, ал.1 от ЗЗП, доколкото съставлява уговорка във вреда на потребителя несъответна на изискване за добросъвестност и равновесие между правата и задълженията на двете страни по правоотношението, в частност и според чл. 143, ал.2, т.18, предл.2 от ЗЗП поставя изпълнението на задълженията на търговеца в зависимост от спазване на определено условие, което в конкретната хипотеза е обективно невъзможно да бъде спазено.

По размера, настоящата инстанция изцяло споделя изводите, направени в първоинстанционния съдебен акт, че общата стойност за отстраняване на щетите по МПС възлиза на 5364.36 лева, усреднена стойност между дадената за оригинални и алтернативни нови части в размер на 4434.15 лева и съответно усреднена за труд при сервизи със сертификат ISO и без такъв в размер на 930.21 лева. Не се споделя поддържаното в жалбата, че възстановяването следва да бъде извършено с оригинални части, независимо че при огледа експертът е установил, че увредените детайли са такива, доколкото за възстановителна стойност по чл. 400, ал.2 от КЗ се смята стойност за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, а не непременно от същия производител (вносител). Няма проведено доказване, че новите части на т.нар. „алтернативни доставчици“ са с по-ниско качество, нито ищецът представя доказателства за отремонтиране на МПС с оригинални резервни части.

При горното, обжалваното решение ще бъде отменено в неговата отхвърлителна част за горницата над присъдените 27.15 лева до дължимите 2494.01 лева, частичен иск от 6700 лева, а в останалата част ще бъде потвърдено.

Налага се корекция на присъдените в първата инстанция разноски съобразно изхода от спора.

При заявен материален интерес 3624.49 лева, база за определяне разноските на ищеца за първа инстанция е дължимата сума от 2494.01 лева, а на ответника – 1130.48 лева.

На база уважената част, на ищеца от общо извършените разходи в размер на 1194.98 лева се присъждат 822.27 лева, а на ответника – 266.49 лева.

Превалутирани, съгласно ЗВЕРБ, сумите са съответно 420.42 евро за ищеца и 136.25 евро за ответника.

За въззивна инстанция обжалваният интерес е 1839.29 евро (3597.34 лева), база за определяне разноските на жалбоподателя е сумата 1261.29 евро (2466.86 лева), а на въззиваемата страна – 578 евро (1130.48 лева).

Въззивникът е доказал разходи в общ размер на 436.95 евро, от които се 4 присъждат 299.66 евро. На въззиваемата страна, на която съдът определя юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 102.26 евро (минимален по чл. 25, ал.1 от НЗПП), присъжда 32.14 евро.

След съдебна компенсация, застрахователят следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 551.69 евро разноски за двете инстанции.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 4258/27.11.2025 г. по гр. дело № 4463/ 2025 г. по описа на Районен съд – Варна, поправено, по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 711/26.02.2026 г., в частта, в която е отхвърлен предявеният от П.