Решение № 114 от 15.03.2021, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Търговище , 15.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ в публично заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Красимира И. Колева при участието на секретаря Ивалина С. Станкова като разгледа докладваното от Красимира И. Колева Гражданско дело № 20203530101430 по описа за 2020 година

Ищецът - Агенция за публичните предприятия и контрол /АППК/ твърди в исковата си молба, че на 12.08.1998г. между Република България, представлявана от министъра на промишлеността, от една страна като продавач, а от друга - „Стария дъб - 97“ ООД, гр.

Търговище като купувач, е сключен договор за продажба на 13187 дружествени дяла, представляващи 80% от регистрирания към датата на сключване на договора, капитал на „Стария дъб“ ООД, гр. Търговище. На 09.08.1999г. между министъра на промишлеността и „Стария дъб - 97“ ООД, гр. Търговище е сключено Допълнително споразумение към Договора, съгласно което са изменени условията за плащане. Съгласно чл. 10.4 от Договора, Купувачът се задължава да не прехвърля придобитите дялове от приватизираното дружество до окончателното изплащане на покупната цена. На основание чл. 16 от Договора, при неизпълнение на задълженията си по чл. 10.4 от същия, Продавачът има право да иска от Купувача обезщетение в размер на получената цена от прехвърлителната сделка, увеличена с 20%. Купувачът не изпълнил задължението си да плати покупната цена и за неизплатената 9 /девета/ годишна вноска е издаден изпълнителен лист от 15.12.2010 г. на PC - гр.

Търговище, по силата на който „Стария дьб-97“ ООД, гр. Търговище е осъден да заплати на АПСК (АППК) сумата в размер на 23 582,17 щ. д. /неизплатената 9-та годишна вноска/, както и е издаден изпълнителен лист от 15.12.2012г. за сумата от 976,30 щ. д./неустойка за забава на плащането на 9-та годишна вноска от цената на договора./. Образувано е изпълнително дело № 20177690400969 по описа на ЧСИ А.З., per. № 769, с район на действие ОС - Търговище. Купувачът продължава да дължи сумата от 23582.17 щ.д.

На 10.11.2017г. по партидата на „Стария дъб“ ООД, гр. Търговище в Търговския регистър е вписано прехвърляне на дялове от капитала на дружеството. Прехвърлянето е извършено съгласно договор за прехвърляне на собствеността на 13 177 дяла от капитала на 1

„Стария дъб“ ООД на С. А. М. с ЕГН ************ Съгласно договора прехвърлянето представлява замяна на дълг срещу собственост в размер на 5623,61 лв., с което прехвърляне е погасено задължението, което „Стария дьб-97“ ООД, гр. Търговище има към С. А. М.. С така извършеното прехвърляне на част от притежаваните дружествени дялове от капитала на „Стария дъб“ ООД, Купувачът „Стария дъб - 97“ ООД, гр. Търговище е нарушил забраната по чл. 10.4 от Договора за прехвърляне на придобитите дялове от приватизираното дружество до окончателното изплащане на цената. Ето защо дължи неустойка на осн. чл.16 от Договора, която е в размер на 6748,33 лв., представляваща обезщетение в размер на получената цена - 5623,61 лв. увеличена с 20%. Ищецът уведомил с писмо от 15.02.2019г. купувачът „Стария дъб - 97“ ООД за начислената неустойка и срок за плащане. Писмото е върнато на 11.03.2019г. с гриф „непотърсено“. Няма постъпило плащане след това.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 6748.33 лв. -неустойка, с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД и за сумата от 1145.34 лв.-законна лихва за забава, считано от 11.03.2019г. до датата на подаване на исковата молба-09.11.2020г., с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД. Редовно призован, ищецът няма упълномощен процесуален представител в открито заседание. Постъпила е писмена молба, с която поддържа предявените искове.

Ответникът - „Стария дъб - 97“ ООД гр. Търговище, редовно уведомен за исковата молба, подаде в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

Счита, че сумите по посочените два изп.листи не са дължими от ответника „Стария дъб 97“ ООД. Изпълнителният лист от 15.12.2010г. е издаден в производство по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 2333/2010г. по описа на РСТ, но в производство по реда на чл.422 от ГПК с влязло в сила решение от 12.12.2019г. по т.д. № 2288/2018г. на ВКС е установено, че това вземане за 23582.17 щ.д. на АПСП не съществува. За сумите по изп.лист от 15.12.2012г. в т.ч. за сумата от 976.30 щ.д. неустойка, както и за сумата по изп.лист от 15.12.2010г. е било образувано гр.д. № 969/2019г. на ЧСИ А.З., което обаче е прекратено с постановление на ЧСИ от 09.12.2019г., на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК /“Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.“/. Ответникът възразява, че за да е дължима неустойката по чл.16 от договора, следва да е налице висящо задължение за изплащане на покупната цена по договора от 1998г. За вземане на ищеца за заплащане на 9-та вноска от покупната цена е признато с влязло в сила решение на ВКС, че не съществува. Вземането по изп.лист от 15.12.2012г. не е за покупна цена по договора от 1998г., а е за неустойка за забава, но неустойката не е елемент от цената по договора от 1998г. и следователно ответникът не е нарушил забраната на чл.10.4 от договора от 1998г. Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност-вземането за неустойка е погасено поради изтичане на 3-годишна погасителна давност, на осн. чл.111 б.“а“ от ЗЗД, тъй като твърдяното нарушение на чл.10.4. от договора 2 е настъпило на 19.06.2017г. когато е сключен с нотариална заверка на подписите договора за прехвърляне на дружествени дялове и на 19.06.2020г. давността за неустойката по чл.16 от договора от 1998г. е изтекла, а исковата молба е подадена на 09.11.2020г. Редовно призован, ответникът в открито заседание се представлява от управителя А.А., който поддържа писмения отговор. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и по изложените в представените в открито заседание писмени бележки.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните по делото и от писмените доказателства е видно, че Република България, представлявана от Министъра на промишлеността в качеството си на орган по чл.3 от ЗППДОП – А.Д.Б., от една страна - в качеството си на продавач, и „Стария дъб 97“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, бул. „Никола Маринов“, Индустриална зона, представлявано от управителя – Д.В.К., от друга страна – в качеството си на купувач, са сключили на 12.08.1998г. в София Договор за продажба на дружествени дялове от „Стария дъб“ ЕООД гр. Търговище, което е търговско дружество с държавно имущество, рег.по ф.д. № 2078/1991г. на Търговищки окръжен съд. Съгласно т.1 от визирания договор продавачът прехвърля на купувача собствеността върху 13 187 дружествени дяла, по 1 000 лева всеки, представляващи 80 % от регистрирания капитал на Дружеството, с всички произтичащи от тях права и задължения, по реда и при условията на договора. В раздел II „Цена и начин на плащане“ от договора, страните са уговорили цената, начин на плащане и падеж на всяка вноска. Цената е определена в т.6 от договора , а именно: Купувачът заплаща на продавача цена в размер на 229 601 щатски долара или тяхната левова равностойност по централния курс на БНБ към деня на подписване на настоящия договор за дяловете по т. 1 на договора или 17.41 щ. д. за всеки закупуван по настоящия договор дял. Съгласно т.7 от договора: Купувачът заплаща цената на дяловете по предходната точка както следва: т. 7.1. - 10 % от цената в размер на 22 960 щ.д. са платени от купувача като депозит за участие в преговорите.; т.7.2. 90 % от цената в размер на 206 641 щ.д. купувачът заплаща на девет равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, считано от датата на подписване на настоящия договор. За падеж на всяка вноска се счита датата, съответстваща на датата на подписване на настоящия договор т.е. 12.08., като вноските ще бъдат изплащани по посочената банкова сметка; в размер на 22960 щ.д., изброени са 9-те бр. вноски са за периода от 1999г. до 2007г. включително. В раздел III.“Права и задължения на страните“, т.10.4. от договора е уговорено задължение за купувача: „До окончателното изплащане на цената по т.6 и т.7 да не прехвърля придобитите дялове на дружеството“. Точно на неизпълнение на това задължение от страна на купувача по договора /ответник по делото/ се позовава ищецът, за да обоснове претенцията си за неустойка. Съгласно т.16 от същия договор, при неизпълнение на задълженията си по т.10.4. и т.10.6. продавачът има право да поиска от купувача обезщетение в размер на получената цена, увеличена с 20 %. В т.21 от договора, двете страни са се съгласили, че продавачът има право на предвидените в този раздел неустойки и 3 обезщетения без да е необходимо да ги доказва, като те стават изискуеми автоматично при настъпване на предвидените в договора обстоятелства.

С допълнително споразумение от 09.08.1999г. страните са извършили изменение и допълнение на договора от 12.08.1998г. за продажба на дружествени дялове от „Стария дъб“ ЕООД гр. Търговище, в следния смисъл: в т.7.2. е определено, че от деветте равни годишни вноски, първата вноска следва да се изплати през 2000 г. /а не през 1999г. , както е в текста на договора/ и освен това се създава нова т.7.2.1., в която се предвижда, че купувачът заплаща цената по т.6 по следния начин: 20 % - с банков превод по специална сметка в лева на продавача и 80 % - с всички платежни средства, допустими в приватизацията, съгласно действащото законодателство към момента на плащанията.

Видно от представените от ищеца и от ответника писмени доказателства и най-вече след служебни справки в системата на съдебно деловодство при РСТ се установи, че въз основа на издадена по чл.417 ГПК заповед № 1322/14.12.2010г. по Ч.гр.д. № 2333/2010г. по описа на РС-Търговище е издаден на 15.12.2010г. изпълнителен лист в полза на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол /АПСК/-София против длъжник -„Стария дъб-97“ ООД-Търговище, който е осъден да заплати сумата от 23582.17 щ.д., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2010г. до окончателното изплащане на задължението, въз основа на извлечение от счетоводните сметки на агенцията, както и сумата от 665.95 лв., представляваща разноски по делото и сумата от 813.17 лв.-юрк.възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК. След постъпило възражение от длъжника, кредиторът е предявил положителен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК пред ОС-Търговище. С решение № 34/04.07.2017г. по т.д. № 139/2016г. по описа на ОСТ е било признато на осн. чл.422 ал.1 от ГПК съществуване на вземане на АПСК срещу „Стария дъб-97“ООД за сумата от 23582.17 щ.д., представляваща незаплатена девета годишна разсрочена вноска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2010г. до окончателното изплащане, за което вземане на осн. чл.417 т.2 е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2333/2010г. по описа на РСТ. С решение № 54/19.03.2018г. по В.т.д. № 7/2018г. по описа на Апелативен съд-Варна е отменено изцяло решение № 34/04.07.2017г. по т.д. № 39/2016г. на ОСТ и е отхвърлен предявения иск по чл.422 ГПК, като неоснователен, тъй като видно от мотивите вземането е погасено по давност /заповедта по чл.417 ГПК е издадена на 14.12.2010г., изпълнителният лист е издаден на 15.12.2010г., образувано е на изп.дело № 1651/2016г. по описа на ЧСИ Г.С. на 18.06.2015г., а ПДИ е връчена на длъжника едва на 19.10.2016г. т.е. след изтичане на 5-годишната погасителна давност/.

Също от мотивите на това решение се изясни, че падежът на деветата разсрочена вноска е 12.08.2008г. и сумата от 23582.17 щ.д. е сбор от вноската от 22690 щ.д. по т.7.2. и 622.06 щ.д.-увеличението с 50 на сто от ОЛП за съответния изтекъл едногодишен период , по т.7.3.

С влязло в сила на 12.12.2019г. решение № 118/12.12.2019г. по т.д. № 2288/2018г. по описа на ВКС, ТК, II т.о. е оставено в сила решение № 54/19.03.2018г. по В.т.д. № 7/2018г. по описа на Апелативен съд-Варна, с което е отхвърлен иска по чл.422 ГПК за признаване съществуване на вземане на АПСК срещу „Стария дъб-97“ООД за сумата от 23582.17 щ.д., 4 представляваща незаплатена девета годишна разсрочена вноска. Последица от отхвърляне на иска за установяване на вземането е, че изпълнението се прекратява, и в този смисъл е определение № 260176/22.12.2010г. по т.д. № 139/2016г. по описа на ОСТ, постановено по молба „Стария дъб-97“ООД, подадена паралелно докато трае настоящото производство.