Определение № 263 от 22.02.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 263 гр. София, 22.02.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20228002103554 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 360 от 21.04.2022 г. по в. гр. д. № 1504/2021 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение № 260663 от 28.04.2021 г. по гр. д. № 3741/2020 г. на РС-Бургас, в частта, с която е бил уважен предявеният от А. П. Ч. срещу община Бургас иск по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на сумата от 10540,35 лв., от която 8000 лв. обезщетение за неимуществени и 2540,35 лв. обезщетение за имуществени вреди от травма, настъпила на 20.02.2020 г. при спъване в износена тротоарна настилка и хлътнали плочки под нИ.то на останалите плочки на тротоара на ъгъла на улиците „Шар планина“ и „Вардар“ в гр.Бургас.

След частична отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е уважил обратния иск на община Бургас срещу третото лицепомагач „Пътстрой ВДХ“ ЕАД за сумата от 10 540. 35 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, поради неизпълнение на поетите задължения на изпълнителя по сключения договор от 28.05.2019 г. между Община Бургас и „Пътстрой Бургас“ ЕООД с правоприемник „Пътстрой ВДХ“ ЕАД за извършване на дейности по строителство, ремонт и поддържане на улици и прилежащите им съоръжения, при условие, че тази сума е заплатена от община Бургас на А. П.

Ч..

Въззивният съд е приел, че са налице всички основания за ангажиране на имуществената отговорност на община Бургас поради настъпилото събитие на 20.02.2020 г., при което е увредена ищцата А. П. Ч..

Прието е, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил 1 обратния иск на общината срещу третото лице-помагач. Регресната отговорност на изпълнителя на възложената работа пред възложителя, който е изплатил обезщетение на пострадалия, възниква от установените между възложител и изпълнител отношения по договор за изработка – кои работи са възложени и кога и как те са изпълнени. Изпълнителят не отговаря пред възложителя само в случай, че той е изпълнил надлежно всички възложени задължения по договора за изработка и въпреки това е ангажирана отговорността на възложителя пред пострадалия.

Прието е, че в случая страните по обратния иск са обвързани от договор № 93-ОП18-96/57/28.05.2019 г. за възлагане на дейности по строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо поддържане на улиците, общинските пътища и техните съоръжения в териториалния обхват на обособена позиция № 6 „Зора“. Не се спори, че процесният инцидент е настъпил на място, попадащо в териториалния обхват на договора.

Действително, по делото не е представено възлагателно писмо, изходящо от община Бургас до дружеството-изпълнител, с което изпълнителят се задължава да извърши ремонт на проблемен участък. Въпреки това от представения договор е видно, че съгласно чл. 31 от раздел V „изпълнителят е длъжен да извършва регулярни обходи на територията, посочена в чл. 1 от договора, като до всеки първи понеделник на месеца (или последен работен ден) да представя доклад за установените необходими аварийни и неотложни ремонтни дейности“. От тази разпоредба на сключения между страните договор може да се направи извод, че изпълнителят и без възлагателно писмо е длъжен да извършва оглед и обход на улиците, чийто ремонт и поддръжка са му възложени. Доколкото доказателства за извършени огледи и обходи не са представени по делото от страна на изпълнителя, съдът е приел, че третото лице-помагач и ответник по обратния иск е неизправна страна по договора и отговаря на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД пред възложителя за претърпените от последния вреди, изразяващи се в заплащане на обезщетения на ищцата. По тези причини е прието, че предявеният обратен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от „Пътстрой ВДХ“ ЕАД.

Жалбоподателят поддържа, че клаузата в договора с община Бургас, която му вменява задължение да извършва регулярни обходи на територията, посочена в чл. 1 от договора, като представя доклад за установените необходими аварийни и неотложни ремонтни дейности, е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като предвижда задължение без съответно насрещно заплащане.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставя се следния правен въпрос: Нищожна ли е клауза в договор, която задължава изпълнителя да предоставя безвъзмездно спомагателни услуги спрямо 2 основния предмет на договор с възмезден характер, какъвто в случая е договорът за обществена поръчка.

Ответникът община Бургас оспорва жалбата. Счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2 ГПК за допускането ѝ до разглеждане по същество.

А. П. Ч., ищца по главния иск, оспорва жалбата и претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело с цена на иска над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3, предл.1 ГПК.

Не са налице обаче основания за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество от ВКС.

Макар въззивният съд да е дал неправилна квалификация на обратния иск като такъв по чл.79, ал.1 ЗЗД, това не се е отразило на допустимостта и правилността на въззивното решение, тъй като е разгледан предявеният регресен иск на осъдения за вреди, причинени виновно от другиго – чл.54, вр. чл.49 ЗЗД. Твърденията на община Бургас са, че е възложила на третото лице-помагач „Пътстрой ВДХ“ ЕАД дейността по поддръжка на пътната инфраструктура, включително и в процесния участък /чл.49 ЗЗД/, и поради бездействието на дружеството се е достигнало до увреждането. Общината е осъдена по главния иск на увреденото лице, поради което съдът е пристъпил към разглеждане на евентуалния обратен иск по чл.54 ЗЗД.

Не е налице основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване /очевидна неправилност/, тъй като от прочита на решението не личат груби нарушения на закона и на правилата на формалната логика.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът за нищожността на клаузата по чл.31 от договор № 93-ОП18-96/57/28.05.2019 г. се поставя за първи път в касационното производство, което е недопустимо.

Независимо от това следва да се посочи, че въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и че не може да се възприеме тезата на жалбоподателя, че клаузата на чл.31 от договора предвижда ново задължение, извън предмета на основния договор, за което не е предвидено отделно заплащане. С тази клауза е вменено задължение на изпълнителя „Пътстрой ВДХ“ ЕАД да извършва регулярни обходи на територията, посочена в чл. 1 от договора, като представя доклад за установените необходими аварийни и неотложни ремонтни дейности по смисъла на чл.17, т.2 от договора. Според даденото определение в чл.17, т.2, под неотложни и аварийни дейности се разбират действията по отстраняване 3 на всички източници, създаващи повишен риск за всички участници в движението и всяко препятствие на пътя по смисъла на §6, т.37 ДР на ЗДвП, което е от характер и/или е от състояние да предизвика вреди. Пак според чл.17, т.2 от договора при необходими и аварийни работи възлагането на ремонта се извършва по електронна поща. Следователно – тълкувани във връзка една с друга, разпоредбите на чл.31, вр. чл.17, ал.2 от договора сочат на идеята, че изпълнителят „Пътстрой ВДХ“ ЕАД е имал задължението да установява и сигнализира на общината всички проблемни участъци по пътя, за да може тя да му възложи извършването на ремонта. При това съгласно § 6, т.6 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, тротоарът е част от пътя и следователно - „Пътстрой ВДХ“ ЕАД е имал задължение по договора и към тази част.

Данните по делото сочат, че в случая уговорката на чл.31 от процесния договор е част от задълженията на изпълнителя, а не уговорка за отделна спомагателна услуга, за която не е предвидено заплащане. Затова и поставеният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, който акцентира върху липсата на възмездност, не съответства на данните по делото и не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, като по него не може да се допусне касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разглеждането на настоящото дело от ВКС с нищо няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

При този изход на делото на община Бургас следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Не следва да се присъждат разноски за касационното производство на А. П. Ч., тъй като тя не е страна по обратния иск, а спорът по предявения от нея главен иск по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД не се е пренесъл пред касационната инстанция.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 360 от 21.04.2022 г. по в. гр. д. № 1504/2021 г. на Бургаския окръжен съд в обжалваната част, с която след частична отмяна на решение № 260663 от 28.04.2021 г. по гр. д. № 3741/2020 г. на РС-Бургас е отхвърлен предявеният по реда на чл.219, ал.3 ГПК обратен иск на община Бургас срещу третото лице-помагач „Пътстрой ВДХ“ ЕАД по чл.54, вр. чл.49 ЗЗД за сумата от 10540,35 лв., представляваща обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от деликт, настъпил на 20.02.2020 г., която сума община Бургас е 4 осъдена да заплати на А. П. Ч..

ОСЪЖДА „Пътстрой ВДХ“ ЕАД, ЕИК 206474936, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цар освободител“ № 6, да заплати на община Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Оставя без уважение искането за присъждане на разноски на А. П.

Ч..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5