Решение № 325 от 18.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Й.ка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100505092 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20020048/10.03.2022 г. по гр.д. № 54918/2020 г. по описа на СРС, 144 състав ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД е осъдено да заплати на ЗД „Б.И.“ АД на основание чл. 411 от КЗ сумата от 9631,65 лева, представляваща сбор от изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 9616,65 лева по застраховка „Автокаско“ със застрахователна полица № Е18990021082 за лек автомобил „Фолксваген Сироко“ с рег. № ******* и щета с № 1903035059 и 15 лева – ликвидационни разноски във връзка с ПТП, настъпило на 19.10.2019 г. в гр. Ямбол, на кръстовището между ул. „Димитър Благоев“ и ул. „Преслав“ между лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ******* застрахован с гражданска отговорност по полица № BG/30/118002811027 при ответника и застрахования при ищеца лек автомобил „Фолксваген Сироко“ с рег. № *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.11.2020 г., на основание чл. 86 от ЗЗД да заплати сумата от 433,42 лева като вземане за обезщетение за забава върху главницата за периода от 29.05.2020 г. до датата на подаване на исковата молба – 06.11.2020 г., както и 1 на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК деловодни разноски в размер на 1596,61 лева.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №

25027799/01.04.2022 г., подадена от ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, в която се излагат съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Освен това, не била разпределена доказателствената тежест с доклада на делото. Допуснато било и нарушение като било отменено определението, с което е допуснато събирането на гласни доказателства, което е довело до неправилност на фактическите изводи. При условията на евентуалност, оспорва размера на претендираното обезщетение. Обжалва и решението в частта относно акцесорния иск поради неоснователност на главния иск изцяло или отчасти.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25035795/03.05.2022 г, подаден от ЗД Б.И. АД. Поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените във въззивното производство разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 54918/2020 г. по описа на СРС, 144 състав е образувано по искова молба, подадена от ЗД „Б.И.“ АД против ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че на 19.10.2019 г. в гр. Ямбол, на кръстовището, образувано от ул. „Димитър Благоев“ и ул. „Преслав“ било реализирано ПТП между лек автомобил марка Фолксваген Пасат с рег. № ******* със собственик и водач Г. К. Д. и лек автомобил марка „Фолксваген Сироко“ с 2 рег. № *******, собственост на Д.Д.К. и водач А.С. М.. Поддържа, че според представения двустранен констативен протокол за ПТП, причините за произшествието се дължали на вина и противоправното поведение на водача на лек автомобил Фолксваген Пасат, който се движел по ул. Димитър Благоев и навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофара, като предприел маневра завой наляво към ул. Преслав и отнел предимството на движещия се направо лек автомобил Фолксваген Сироко, който също навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофара. Посочва, че лек автомобил Фолксваген Сироко е застрахован по застраховка Автокаско при ищеца със застрахователна полица № Е18990021082 и във връзка с причинените щети била образувана преписка по щета № 1903035059 и след оглед било определено и платено обезщетение в размер на 9616,65 лева. Твърди, че било направено искане до ответника да възстанови платеното обезщетение, както и 15 лева – ликвидационни разноски. Моли ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума, както и сумата от 433,42 лева – обезщетение за забава за периода от 29.05.2020 г. до 06.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че изключителна вина за настъпване на ПТП има водачът на лек автомобил „Фолксваген Сироко“ – А. М., която преминала на червен светофар, както и че се е движела с превишена скорост. При условията на евентуалност поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, както и за наличието на случайно събитие. Оспорва и предявения акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства и са приети основно и допълнително заключение на съдебно автотехническа експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са основателни.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, 3 както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Договорът за застраховка на лек автомобил „Автокаско“ е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия за заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск.

Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл. 411 от КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.

С отговора на исковата е оспорено настъпването на застрахователното събитие по описания в исковата молба начин, като са въведени твърдения за настъпване на ПТП по изключителна вина на водача на лек автомобил Фолксваген Сироко.

Във връзка с установяване на механизма за настъпване на ПТП са събрани писмени доказателства – документи, съдържащи информация относно пътната маркировка и цифрограма на светофарната уредба на процесното кръстовище, двустранен протокол, съставен на 19.10.2019 г., подписан от водачите Г. Д. и А. М., гласни доказателства чрез техния разпит, както и основни и допълнителни заключения на съдебно-автотехническа 4 експертиза.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 19.10.2019 г. около 11.55 часа лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ******* се движи по ул. Димитър Благоев с посока от ул. Генерал Владимир Замиов към ул. „Бузлуджа“ и на кръстовището с ул. „Преслав“, водачът е предприел маневра наляво, при което е реализирано ПТП с движещия се срещу него направо лек автомобил „Фолксваген Широко“ с рег. № *******. Въз основа на представената по делото от Общинско предприятие „Комунални и обредни дейсности“ – Ямбол циклограма на светофарната уредба на кръстовището, на което е настъпило процесното ПТП и изявленията на участниците в ПТП, отразени в Двустранния констативен протокол, вещото лице от приетото от първоинстанционния съд допълнително заключение на съдебноавтотехническа експертиза установява, че и двамата водачи са преминали на зелена светлина на светофарната уредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Закона за движение по пътищата при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.

Във връзка с установяване на обстоятелствата, свързани с настъпване на ПТП са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.С. М. и Г. К. Д.. В показанията си свидетелката М. установява, че на 19.10.2019 г. участвала в ПТП в гр. Ямбол, като навлязла кръстовището на зелен светофар, като на часовника било отразено, че има 20 секунди и карала направо.

Насрещно движещият се шофьор й отнел предимството и настъпило ПТП.

Твърди, че към момента на настъпване на ПТП се движела с около 40 км. ч.

Била ударена в предната лява страна.

В показанията си пред въззивния съд свидетелят Д. заявява, че навлязъл в кръстовището на зелен сигнал, за да направи ляв завой. В насрещната страна имало автомобил, който завивал наляво и закривал видимостта му.

После видял другата кола, която летяла бързо. Заявява, че спрял, но другият автомобил нямало реакция за спирачки. Посочва, че когато видял автомобила вече бил навлязъл в кръстовището. Ударът бил в неговата дясна страна, а на другата кола-челно. Въз основа на свидетелските му показания е изготвено допълнително заключение на съдебно-автотехническа експертиза, като 5 вещото лице посочва, че ако се възприемат показанията на свидетеля относно времето на часовника на светофара, то лекият автомобил, управляван от А. М. следва да е навлязъл в кръстовището 8 секунди след като се светнал червен сигнал на светофарната уредба.

Въззивният съд, обаче, не кредитира показанията на свидетеля Г. Д., тъй като те противоречат на подписания от него двустранен констативен протокол. В конкретния случай, този протокол представлява извънсъдебно признание за факти от участник в ПТП. В този протокол свидетелят Д. е положил подпис под скица, в която изрично е посочено, че и двамата участници в пътния инцидент са преминали на зелен сигнал на светофарната уредба. Първоначално в показанията си свидетелят заявява, че по негова преценка другият участник е преминал на червено, а после посочва, че и двамата са навлезли на зелено. Освен това, в показанията си Д. посочва, че мястото на ПТП било посетено от служители на КАТ, а той е бил с комоцио и със счупена капачка на лявото коляно. В същото време и независимо от уврежданията на свидетеля, не е съставен протокол от тези служители, а и въпреки травмите си отишъл да види светофарната уредба. С оглед посочените противоречия, въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния, които се основават на събраните по делото писмени, гласни доказателства и приетите по делото заключения на съдебноавтотехническа експертиза. Неосноветелни са въведените с въззивната жалба доводи, че районният съд не ги е разгледал в тяхната съвкупност и е направил погрешни фактически и правни изводи. Правилно първоинстанционният съд е приел, че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на лек автомобил Фолксваген Пасат – Г. Д., който е нарушил правилата за движение, който при завой наляво не е пропуснал насрещно движещият се автомобил.