Определение № 1055 от 24.11.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1055 гр. Габрово, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500675 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С Разпореждане рег. № 2790 от 30.09.2025 г., постановено по ч. гр. дело № 2674 по описа за 2025 г., Габровски районен съд е отхвърлил изцяло заявлението по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***, и адрес в гр.***, ул. „***“, № *-* за издаване на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист срещу Р. Н. И. с ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. *, ул. „***“ № *, общ. ***, обл. *** (*) за сумата от 9 380.48 лева /девет хиляди триста и осемдесет лева и четиридесет и осем стотинки/ главница, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2025г. до окончателното й изплащане, сумата 996.83 лева / деветстотин деветдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/ договорна/възнаградителна лихва за периода 05.01.2025 г. - 05.09.2025 г., сумата 1 562.27 лева / хиляда петстотин шестдесет идва лева и двадесет и седем стотинки/ мораторна лихва за периода 05.01.2025 г. - 17.09.2025 г., както и сумата 202.97 лева / двеста и два лева и деветдесет и седем стотинки/ заплатена държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, чрез юрисконсулт Мартин Недков. Счита подаденото разпореждане в отхвълителната част за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че определения размер на ГПР е правилен и законосъобразен, като в него са включени всички разходи по кредита, съобразно законовите изисквания на чл. 19, ал. 1 и §1 на ДР на ЗПК, включително разходите, които съпътстват договора и изготвянето му, такси, комисионни и други разходи, пряко свързани с договора за кредит. Уточняват, че сумата по сключената застраховка е включена при изчисляването на ГПР по договора и се съдържа в посочения процент на ГПР, но е включена като главница по кредита, тъй като същата е преведена като допълнителен финансов ресурс към трето лице по искане на кредитополучателя. Обръща внимание, че застрахователните премии не са заплатени от потребителя чрез негови лични средства, а са заплатени чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс – кредит от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Сключването на застраховката е осъществено съгласно волята на потребителя. Твърди, че в конкретния случай допълнителните услуги – застраховки, които потребителя е избрал и чието 1 финансиране кредитодателя е предоставил не са задължително условие за получаване на сумата по кредита, поради което сумата по застраховките законосъобразно не са включени като разход в ГПР, а е включена като част от главницата. Сочи, че в договора за кредит изрично е посочено, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка и това не е задължително условие за сключването на договора за кредит. В обобщение твърди, че разходите за сключване на застрахователен договор следва да се отчитат като разход по кредита само ако сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаването на кредита.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми срещу длъжника Р. Н. И..

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 418, ал. 4 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 2674/2025 се установява, че производството по делото е започнало по заявление на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника Р. Н. И., за парично вземане: 9 380,48 лв. – главница;

996,83 лв. – договорна лихва за периода от 05.01.2025 г. до 05.09.2025 г.; 1562,27 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.01.2025 г. до 17.09.2025 г., както и за присъждане на разноски по делото в размер на 202,97 лв.- държавна такса и 150,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

В изпълнение на изискванията на чл. 417, т. 2 от ГПК, заявителят е приложил: пълномощно; извлечение от счетоводните книги към дата 17.09.2025 г.; Договор за потребителски кредит № 310440569; документ за внесена държавна такса; справка от ТР; списък на разноските; заявление за рефинансиране на задължение; декларация по застрахователна програма "„Защита на кредита“ и „Защита на сметките“; ; сертификат № 170536013342024; ОУ за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ ; ОУ за ползване на допълнителна медицинска услуга „Второ мнение“; заявление – декларация за установяване на договорни отношения; копие на лична карта.

С Разпореждане рег. № 2790 от 30.09.2025 г., Габровски районен съд е отхвърлил изцяло подаденото заявление по чл. 417 от ГПК.

За да отхвърли заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в мотивите на обжалваното разпореждане Габровски районен съд е приел, че клаузата на чл. 7.2.3 от Договора е неравноправна. Същата не е индивидуално уговорена и предвижда, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължима застрахователна премия за конкретната застраховка/застраховки, да се превеждат от Кредитора за сметка на Потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател, респективно– по банковата сметка на съответния застрахователен посредник. По този начин ГПР и общата сума за плащане не съответстват на действителните, тъй като още при сключването на договора, е предвидено сумите по уговоР. застраховки, да се плащат разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски като част от главницата и върху тях да се начислява възнаградителна лихва. По този начин се постига скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване за кредитора.

Налице е и невярна информация относно общите разходи по кредита, което представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО, а това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят – 17 805.76 лева при кредит от 13500 лева, и годишна лихва от 30.39 % е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на 2 договора в неговата цялост. Реално посочения в договора ГПР не е действителният, т. к. при определянето му застраховките като разход по кредита съгл. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, не са били взети предвид, защото са посочени като част от главницата, което е нарушение на ЗПК и в разрез с изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл.

143 ЗЗП. Сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума, а „Ти Би Ай Банк” ЕАД има пряка полза от застрахователното правоотношение, поради получаваната комисионна в качеството на застрахователен посредник и увеличаването на сумата, върху която начислява възнаградителна лихва, респективно на получената печалба.

С оглед на изложеното съдът е намерил, че договор № 7053601334 сключен на 28.05.2024 г. е недействителен като на основание чл. 23 от ЗПК на връщане подлежи само неплатената главница /чистата стойност на кредита/ в размер на 13500,00 лева. Видно е обаче от представеното извлечение от сметка, че Р. Н. И., е погасила шест от общо 15-те вноски по кредита, а в тях освен главница са включени и погашения на възнаградителна лихва и застраховки, поради което съдът не може в заповедното производство да извърши преценка относно дължимостта на претендираната главница в размер на 9 380.48 лева, като това следва да стане в исково производство.

Въззивният състав споделя изцяло направените от заповедния съд правни изводи.

Искането на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение се основава на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК извлечение от счетоводни книги, поради което съдът е длъжен да провери дали заявлението е редовно, съгласно изискването на чл. 410, ал.

2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК (да е попълнено точно и ясно и да съдържа и изложение на обстоятелствата относно възникналата изискуемост на вземането и определения размер на задължението) и дали извлечението от счетоводните книги е редовно от формална страна и удостоверява изискуемостта на вземането към конкретния длъжник.

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК, в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл. 417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Следователно производството е формално и едностранно. Безспорно заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл. 417, т. 2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги.

В случая от заявителя се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, сключен между банкова институция и физическо лице.

Следователно длъжникът има качеството на „потребител“, поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, при действието на чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13 на ЕИО на Съвета, разпоредбите на която с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП са въведени в националното законодателство - ЗЗП. В редица свои решения /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т. о; Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ІІ т. о. и др. / ВКС, съобразявайки задължителната практика на СЕС приема, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори.

Видно от приложения Договор за потребителски кредит и погасителния план, премията по застраховката се заплаща ежемесечно, като е включена в размера на погасителната вноска, поради което настоящият състав намира, че е налице неяснота относно начина на формиране размера им. В приложеното извлечение от счетоводните книги по чл. 417, т. 2 ГПК главницата, договорната лихва и обезщетението за забава също са посочени общо, което е пречка да се направи извод за наличие на подлежащо на изпълнение 3 вземане в посочения размер. Следва да се има предвид и че част от главното вземане, върху чиито размер вероятно са формирани претенциите за лихви произтича от неравноправни клаузи, а съдът в настоящото производство няма правомощия да преизчислява суми при отхвърляне на част от заявлението. Поради изложеното жалбата е неоснователна.

Изложените доводи от страна на жалбоподателя са неоснователни, предвид възприетата от настоящия съдебен състав липса на конкретизация на вземанията, включени при формиране на главния дълг.

Доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата инстанция, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Определението не подлежи на касационно обжалване, съобразно т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК.

По тези съображения и на основание чл. 278 ГПК, съставът на Габровски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане рег. № 2790 от 30.09.2025 г. постановено по ч.гр.д.

№ 2674/2025 г. по описа на Габровски районен съд, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1055 гр. Габрово, 24.11.2025 г.