Решение № 17894 от 06.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17894 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20241110171054 по описа за 2024 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

06.10.2025 г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на осемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №71054 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.92 от ЗЗД и по чл.228, вр. чл.93 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена от наемателя ........., ЕИК:......, със седалище и 1 адрес на управление: гр......, представлявано от И. М.- Управител, чрез адв.Р. П. от САК, срещу наемодателите Л. Д. К. и Л. К. Т.- К.а, с която са предявени осъдителни искове за заплащане на следните суми: сума от 3 000 лв., представляваща обезщетение за предсрочно прекратяване на наемно правоотношение по Договор за наем от 28.05.2016г., за магазин №......, с площ от 92 кв.м., със срок на действие: 5 год., както и за сума от 1000 лв., представляваща невъзстановен депозит от отв. наемодатели. Посочва се, че владението на имота е предадено на ищеца на 28.05.2016г., като помещението е пригодено за ресторант от наемателя. Твърди се, че в началото на 2020г., докато заведението е било затворено поради действието на противоепидемични мерки в страната, в срока на действие на наемното правоотношение, наемодателят е преотдал под наем обекта на трето лице- Х. А. Ел Д., като ищците не са били предупредени и не са успели да си приберат оборудването, оставено в обекта. Счита че, правоотношението е прекратено на 20.02.2020г., когато му е отнето владението над обекта. Претендира сторените разноски.

В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от отв. страна, чрез адв.А. К. от САК, с който оспорва исковете като неоснователни. Намира, че ИМ е нередовна.

Твърди, че в периода 2010- 2019г. отв. страна е отдавала под наем обекта на различни дружества, притежавани от А. М. и И. М., като през м.06-07.2019г. е било налице неизпълнение на задължението за заплащане на наемната цена. Посочват, че по предложение на А. М. и И. М., през м.08.2019г. обектът се отдава под наем на ........, с който се сключва Договор за наем от 19.08.2019г., в присъствието на А. М.. Претендира разноски.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за неоснователни, поради следните съображения:

Приложен към исковата молба е препис на Договор за наем от 28.05.2016г., сключен между наемодателите Л. Д. К. и Л. К. Т.- К.а от една страна и от друга наемателя ........., за отдаване под наем на магазин №......, с площ от 92 кв.м., със срок на действие: 5 год., при месечен наем от 1 000 лв. В първото о.с.з. е открито производство по реда на чл.193 от ГПК по отношение на представения документ по твърдения за идеална подправка, като е изслушано заключение по съдебна- графологическа експертиза, потвърждаващо положените подписи и документът е приет като годно писмено доказателство.

Приложен към ОИМ е Договор за наем от 29.03.2013г., сключен между наемодателите Л. Д. К. и Л. К. Т.- К.а от една страна и от друга наемателя „...., ЕИК: ......., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от А. М.- Управител, за отдаване под наем на магазин №......, с площ от 92 кв.м., със срок на действие: 5 год., считано от 01.04.2013г., при месечен наем от 1 000 лв.

Представен е препис на Договор за наем от 11.05.2016г., сключен между наемодателите Л. Д. К. и Л. К. Т.- К.а от една страна и от друга наемателя ........., за отдаване под наем на магазин №......, с площ от 92 кв.м., със срок на действие: 5 год., считано от 01.06.2016г., при месечен наем от 2 000 лв., /стр.59/.

Ответната стана представят Договор за наем от 19.08.2019г., сключен между наемодателите Л. Д. К. и Л. К. Т.- К.а от една страна и от друга наемателя ........, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от Х. А. Ел Д.- Управител, за отдаване под наем на магазин №......, с площ от 92 кв.м., със срок на действие: 5 год., считано от 01.09.2019г., при месечен наем от 2 000 лв.

Подадено е на 30.08.2019г. заявление до ...... за промяна на титуляр на партида за заведение за бързо хранене от наемателя .........

Като свидетел е призован Х. А. Ел Д., който потвърждава, че е осъществявал ресторантьорска дейност в проц. помещение, считано от м.02.2020г. до м.08.2020г., след като го е ремонтирал и освежил. Посочва, че е запознат с наемодателите от А. и И. М., които са 2 знаели за намеренията му и са искали да използва ресторанта, като уговорката е била да заплаща наем на сем.К.и, а на А.- част от печалбата от бизнеса. Посочва, че е ползвал оставеното от А. оборудване в ресторанта, който му е услужил и с подходящи маси за ресторанта. Посочва, че последният има ресторант в съседство. Ресторантът не е потръгнал и е прекратил дейността си, като ключовете е предал на сем.К.и, а инвентарът на А. е останал в помещението.

Проведен е разпит на сина на ответниците М. К., чийто показания следва да се ценят при условията на чл.172 от ГПК. Същият посочва, че по предложение на ползвателя на ресторанта- А. М., поради финансови затруднения да плаща наема, е сключен договор за наем с фирма на свидетеля Х. А. Ел Д., който е ползвал оборудването на А.. Наемното правоотношение е прекратено с новия наемател поради забавяне плащането на наема, намерен е друг наемател от сем.К.и и А. и И. М.и са вдигнали оборудването си, оставено в ресторанта.

Служебно е изискана от СРП справка за страни, предмет и резултат по ДП №......г. на 05 РУ – СДВР, пр.пр. №....г. на СРП, като е представено Постановление за спиране на наказателното производство от 24.07.2024г. за незаконен отказ да се върне ресторантьорско оборудване, престъпление по чл.206 от НК

Във връзка с издадено на отв. страна СУ е представено писмо от ......, видно от което са регистрирани договори за продажба на ел. енергия на обекта, за периода от 01.01.2016г. до момента, както следва: до 18.08.2019г.- титуляр „....., кл. №......, от 19.08.2019г. до 31.01.2021г.- ........, с кл. №......, от 01.02.2021г. до момента- ....., с кл. №....., /стр.133/.

Съдът достигна до следните правни изводи:

Договорната неустойка представлява установена отнапред с договора отговорност на длъжника за в случай, че не изпълни или не изпълни точно договорното си задължение.

Неустойка се дължи без да е нужно да се доказват вредите от неизпълнението, както и в случаите, когато вреди изобщо не са настъпили. Съгласно чл.10, ал.1 от представения Договор за наем от 28.05.2016г., в случай, че наемодателят прекрати настоящия договор, без предизвестие, то той дължи обезщетение на наемателя в размер на 3 месечни наема, за предсрочното прекратяване на договора. В случая не може да се приеме, че е налице установения в договора фактически състав за начисляване на неустойка за предсрочно прекратяване на правоотношението в тежест на наемодателя. От събраните гласни доказателствени средства се установи, че сключеният на 19.08.2019г. с последващия наемател ........ договор за наем на ресторанта е по инициатива на А. и И. М.. Установиха се уговорките между последващия наемател ........ и А. М.. Съдът дава вяра на разпитаните свидетели, доколкото изложеното от тях за отношенията между страните съответства времево на вписването на ползватели по партидата за обекта. С оглед на горното не може да се приеме, че е налице предсрочно прекратено наемно правоотношение за обекта по вина на наемодателите. Наемното правоотношение е прекратено през м.08.2019г. по взаимно съгласие между страните, като е продължено в лицето на последващия наемател ......... С оглед на горното искът за заплащане на дог. неустойка е неоснователен.

С договора за наем наемодателят предоставя за временно ползване на наемателя една вещ срещу задължение на наемателя да заплаща възнаграждение. Наемателят е задължен за заплаща уговорената между страните наемна цена. В закона не е предвидено задължение за наемателя за даването на приетия в практиката депозит- гаранция при сключването на договор за наем на имот. С оглед на горното същият следва да се приеме за своеобразна форма на задатък, обезпечаващ надлежното изпълнение на наемния договор от страна на наемателя. Задатъкът представлява акцесорно и реално съглашение, при което едната страна дава на другата пари или ценности при сключване на договора, като същият има доказателствена стойност за сключването и за обезпечаване на изпълнението на сделката.

Приелият задатъка придобива обезпечение, от което може да се удовлетвори извънсъдебно 3 при условие, че е налице неизпълнение от страна на капародателя.

За изплащането на горния депозит от наемателя в полза на наемодателя не са представени доказателства, които да обосноват по несъмнен начин извод в тази насока, за което са дадени указания на ищеца с доклада по делото. Представеният договор за наем от 28.05.2016г. няма характер на разписка за предаване на сумата за депозит. Не са налице доказателства за заплащането на сумата и по банков път. Правилата на доказателствената тежест изискват недоказаният факт да се приеме за неосъществил се. Заплащането на депозит от други предходни наематели- ЮЛ в случая е ирелевантно, с оглед на това, че искът е предявен от ........., като наемател на обекта. С оглед на горното предявеният от ищеца ......... осъдителен иск за сумата от 1 000 лв. следва да се приеме за недоказан и подлежи на цялостно отхвърляне.

За пълнота следва да се посочи, че злоупотреба с подписана последна страница на договор се предотвратява чрез приподписване на всяка страница от договора от страните. В случая такова приподписване на страници не е налице, поради което е налице неяснота относно съдържанието на дог. клаузи и личността на наемателя на обекта по представените 2 бр. договори за наем от 2016г. Независимо от това не се установяват уговорените от страните предпоставки по представения от ищеца договор за наем за присъждане в негова полза на претендираните парични вземания.

По разноските съдът се произнася в акта, с който приключва делото в съответната инстанция. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Съгласно представен списък на разноските се претендират следните суми: адвокатски хонорар от 1 860 лв., депозит за експертиза от 400 лв., разноски за призоваване на свидетел от 20 лв. и такса за СУ от 5 лв.

Отв. страна прави възражение за прекомерност на заплатения адв. хонорар, което следва да се намери за основателно, с оглед мин. размери на адв. хонорари по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, като следва да се присъди в тежест на ищцовата страна адв. хонорар от 1 000 лв. Разноските на страната за СУ за снабдяване с писмени доказателства остават в нейна тежест. Неизползваният депозит за призоваване на свидетел от 20 лв. подлежи на връщане на страната при писмено искане в 1- годишен срок от влизане в сила на съд. решение. С оглед на горното искането на отв. страна за заплащане на разноски съдът намира за основателно до сумата от общо 1 400 лв., представляваща намален размер на адв. хонорар и депозит за експертиза.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ........., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от И. М.- Управител, срещу Л. Д. К., ЕГН: ********** и Л. К. Т.- К.а, ЕГН: **********, осъдителни искове за следните суми: сума от 3 000 /три хиляди/ лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на наемно правоотношение по чл.10, ал.1 от Договор за наем от 28.05.2016г. и за сума от 1 000 /хиляда/ лв., представляваща депозит по чл.5, ал.4 от Договор за наем от 28.05.2016г., сключен между Л. Д. К. и Л. К. Т.К.а от една страна и от друга ........., като неоснователни.