Определение № 1173 от 13.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1173 гр. Благоевград, 13.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20261200500779 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. П. Ж., пълномощник на Р. К.

С., съдебен адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, ул. „М.“ №, партер срещу Определение № 304/04.03.2026 г., постановено по гр.д. № 1200/2025 г. по описа на РС- Благоевград, в частта, в която е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 1050/23.12.2025 г. в частта за разноските относно размера на присъдения адвокатски хонорар.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението в обжалваната част.

Жалбоподателят счита, че присъдените разноски в размер на 200 лв. не съответстват на правната и фактическа сложност на делото.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските, като се присъди на адв.

Ж. възнаграждение от 400,00 лв.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна- „Стик- Кредит“ АД, която в срока по чл. 276, ал.1 ГПК е подала писмен отговор.

В отговора се излага становище за неоснователност на жалбата.

По делото е постъпила и частна жалба от „Стик- Кредит“ АД, ЕИК 202557159, седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. „О.“ №, чрез адв. Х. М., съдебен адрес: С, ул. „О. П.“ №, офис, срещу Определение № 304/04.03.2026 г., постановено по гр.д. № 1200/2025 г. по описа на РС- Благоевград, в частта, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на разноски по насрещния иск.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението в обжалваната част.

Сочи се, че цитираната от районния съд практика на СЕС относно потребителските спорове, е неотносима при предявен насрещен иск от кредитора.

1

Твърди се, че практиката на СЕС обхваща случаи на осъдителни искове, при които част от претендираните от потребителя суми не му бъдат присъдени поради това, че по обективни и независещи от него причини не е и не би могъл да изчисли точно осъдителната си претенция спрямо търговеца.

Отправено е искане за отмяна на определението в обжалваната част и присъждане на разноски за адвокатски хонорар по насрещния иск в пълен размер.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която в указания срок е депозирала отговор.

В отговора се поддържа, че определението на районния съд в обжалваната част е правилно.

Съдът като съобрази материалите по делото, становището на жалбоподателите и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадените жалби са допустими, тъй като са налице всички предпоставки за това.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

Производството пред РС- Благоевград е било образувано по искова молба, депозирана от Р. К. С., чрез адв. П. Ж., срещу „Стик Кредит“ АД, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 1148919/25.08.2024 г. поради противоречие със закона- чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗЗП, а в условията на евентуалност- иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 29 от договора за кредит поради накърняване на добрите нрави- чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В производството е приет за съвместно разглеждане предявен от ответника „Стик Кредит“ АД срещу ищеца Р.

К. С. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240 във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1, евентуално във връзка с чл. 23 ЗПК за сумата в размер на 161 лв., представляваща част от дължима главница по Договор за паричен заем № 1148919/25.08.2024 г. в общ размер на 597,75 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като главницата се претендира като неизпълнено в срок задължение по сключения договор за кредит, евентуално като дължима чиста стойност на кредита съгласно чл. 23 ЗПК (в случай, че съдът уважи предявения иск за прогласяване нищожност на договора).

С Решение № 1050/23.12.2025 г., постановено по гр.д. № 1200/2025 г. по описа на РС- Благоевград, е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 22 ЗПК Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 1148919/25.08.2024 г., сключен между Р. К. С., като кредитополучател (потребител), и „Стик Кредит“ АД, като кредитор. Р. К. С. е осъдена да заплати на „Стик Кредит“ АД, сумата в размер на 161 лв., представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № 1148919/25.08.2024 г.- частичен иск от обща сума в размер на 597,75 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 07.07.2025 г. до окончателното плащане. „Стик Кредит“ АД е осъдено да заплати на Р. К. С., сумата от 50 лв. за разноски по делото за държавна такса, както и да заплати на адв. П. Ж. сумата от 200 лв. за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. Р. К. С. е осъдена да заплати на „Стик Кредит“ АД сумата от 50 лв. за разноски по делото за държавна такса и сумата от 180 лв. за адвокатско възнаграждение.

2

От пълномощника на ищеца Р. К. С. е постъпила молба по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното Определение № 304/04.03.2026 г. е оставена без уважение молбата на адв. П. Ж., пълномощник на ищцата Р. К. С. за изменение на Решение № 1050/23.12.2025 г. по гр.д. № 1200/2025 г. по описа на РС- Благоевград в частта относно размера на присъдения адвокатски хонорар от 200 лв. по чл. 38 ЗАдв., като решението е изменено в частта за разноските, като не присъжда разноски в полза на „Стик Кредит“ АД.

По частната жалба, подадена от адв. П. Ж..

За да определи адвокатско възнаграждение в размер от 200,00 лв., първоинстанционният съд е отчел цената на предявените искове, правната и фактическа сложност на делото и реално извършената работа от пълномощника.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска правна помощ и съдействие на посочените в т. 1- 3 лица. В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът при определяне на разноските за адвокат прилага чл. 36, ал. 3 и 4 и осъжда другата страна да го заплати. В настоящия казус, в сключения договор за правна защита и съдействие е уговорено безплатно процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземат предвид и постановените по тези въпроси решения на Съда на Европейските общности, които по арг. на чл. 633 ГПК са задължителни за съдилищата в страната. В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които трябва да се положи за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“.

Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може 3 във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.

В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

В решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС е посочено, че съдът не дължи прилагане на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г. Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), ако установи несъответствие на действително свършената работа с фактическата и правна сложност на делото. Размерите по тази наредба могат да служат само за ориентир.

От друга страна, правния ред в страната- в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата прокламира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован.

С Решение № 9273/27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3002/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение, потвърдено с Решение № 5485 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2017 г., 5-членен състав е разгледан въпросът какви критерии следва да се съблюдават при определяне размера на адвокатското възнаграждение в съответствие с критериите обоснованост и справедливост, съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според цитираната практика размерът на адвокатските възнаграждения се обосновава с два обективни критерия- обемът и сложността на извършената работа, величината на защитавания интерес, както и действителната фактическа и правна сложност на делото. В конкретния случай следва да се държи и сметка, че става дума за възнаграждение, което не е договорено доброволното въз основа на проява на договорната свобода между страните (клиент - адвокат), а се касае до такова по реда на чл. 38 ЗА, което предполага заплащане на възнаграждението директно на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на страната, по изключителната преценка на съда.

В случая от ищеца е предявен иск за прогласяване за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 22 ЗПК Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 1148919/25.08.2024 г., сключен между Р. К. С., като кредитополучател (потребител), и „Стик Кредит“ АД, като кредитор, както и от ответника срещу ищеца е предявен насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240 във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1, евентуално във връзка с чл. 23 ЗПК за сумата в размер на 161 лв., представляваща част от дължима главница по Договор за паричен заем № 1148919/25.08.2024 г. в общ размер на 597,75 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като главницата се претендира като неизпълнено в срок задължение по 4 сключения договор за кредит, евентуално като дължима чиста стойност на кредита съгласно чл. 23 ЗПК (в случай, че съдът уважи предявения иск за прогласяване нищожност на договора). За защита и по двата иска- установителен и осъдителен, извършената работа е една и съща, доколкото се касае за защита срещу искове, произтичащи от едно и също правоотношение, делото не се отличава с правна и фактическа сложност, делото е приключило в едно съдебно заседание, без фактическо явяване на пълномощника. Съдът намира, че в настоящия случай при съобразяване цитираната и задължителна за националните юрисдикции практика на СЕС, която има превес над националната такава, както и всички налични и установени обективни фактори, имащи отношение към преценка на вида, естеството и обема на свършената работа, от една страна, а от друга и материалния интерес на всеки един от предявените искове, районният съд правилно е определил размера на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца по делото.