Решение № 721 от 13.11.2023, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 721 гр. Видин, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20221320101822 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на Р. Я. П. – К. от гр. ******, чрез адв. С. И. против Държавата РБългария, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, с която е предявен иск за собственост по чл.

108 от ЗС.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е единствен наследник на Ц. М.

Ц., б.ж. на гр. ******, който е придобил собственост по наследство от наследодателя М. Ц. Ц., б.ж. на с. ******, обл. ******, в.т.ч. и ниви в землището на с. ******, обл. ****** общо 24.468 дка, възстановени с Решение № 40 от 10.01.2000г. на ОСЗ – Макреш.

Посочва, че след направена справка в ОСЗ, ищцата установила, че с молба от 07.02.2002г. и подадена декларация, лицето Н. Т. С. като наследник на М. Ц. Ц., е поискала определяне на право на обезщетение на собствениците по реда на ППЗСПЗЗ и с решение на ПК – Макреш е определено такова обезщетение. С решение от 10.03.2022г. по гр.д. № 834/2021г. РС – Видин е обявил решението на ПК – Макреш за нищожно. Решението е влязло в законна сила.

Поддържа се, че ответникът неправомерно владее имотите на ищцата и ги отдава на трети лица.

1

Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на следните недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в землището на с. ******, обл. ******, както следва:

Нива, 3.000 дка, III категория, имот № 107025, местност „Върха“; представляваща поземлен имот № *** по КККР.

Нива, 5.008 дка, V категория, имот № 127011, местност „Черни пън“; представляваща поземлен имот № *** по КККР.

Нива, 16.460 дка, IX категория, имот № 027030, местност „Нецин градеж“, представляваща поземлен имот № 56980. 27.30 по КККР, както и ответникът да бъде осъден да предаде владението на тези имоти.

Ответникът в срока за отговор чрез упълномощен процесуален представител е оспорил иска като неоснователен. Посочил е, че с Решение № 4 от 07.02.2022г. с правно основание чл. 27б, ал. 4 от ППЗСПЗЗ на ПК – Макреш, към ДПФ са причислени процесните земеделски земи. Правото на собственост върху тях е в патримониума на държавата от 07.02.2002г.

Държавата е упражнявала своето право на собственост с тези имоти. Ищцата повече от 20 години не е предприемала никакви действия за упражняване на своето право на собственост, поради което е направено възражение за изтекла в полза на Държавата придобивна давност на имотите.

Посочено е също, че въз основа на Решение № 4 от 2002г./ неправилно посочено от ответника 2022г./с правно основание чл. 27б, ал. 4 от ППЗСПЗ З на ПК – Макреш, обл. ******, е издадено удостоверение за притежаване на ПКБ серия А № ******* на наследниците на М. Ц. Ц.. До момента сумата по стойността на ПКБ не е възстановена в патримониума на държавата като по този начин наследниците на М. Ц. Ц., б.ж. на с. ******, общ. ******, след влизане в сила на решение № 59 от 10.03.2022г. по гр.д. № 834/2021г. РС – Видин, са се обогатили неоснователно и дължат връщане на сумата от 6093 лева – стойността на ПКБ по удостоверение за притежаване на ПКБ серия А № ******* на Българската държава.

Предявен е насрещен иск съдът да постанови решение, с което да признае правото на собственост на Държавата върху процесните недвижими имоти, като придобити по давност.

2

Под формата на възражение и при условията на евентуалност е направено искане, в случай, че съдът уважи предявените от ищцата искове, да признае право на задържане на имотите от ответника до заплащане на сумата от 6093.00 лева – стойността на ПКБ по удостоверение за притежаване на ПКБ серия А № *******.

Ответницата по насрещния иск е оспорила същия като предявен от лице, което не е активно легитимирано да предявява иск, както и е оспорила същия като неоснователен поради нищожност на решение на ПК – Макреш.

Наведени са доводи, че не е настъпила придобивна давност в полза на ответника.

Възражението за право на задържане на имотите до заплащане на стойността на ПКБ е оспорено като недопустимо и неоснователно, поради това, че искане за замяна на възстановени земеделски имоти с поименни компесационни бонове, са подали наследници на друг наследодател – М. С.

Ц., роден на **.**.****г. , които са представили удостоверение за наследници на М. Ц. Ц., което е неистинско, с оглед на това, че тези лица не са негови наследници. Именно заради това със съдебно решение е прогласено за нищожно Решение № 4 от 07.02.2002 г. по преписка за обезщетяване с поименни компенсационни бонове вместо възстановяване на земеделски земи в землището на с. ****** вх. № 02001 от 07.02.2002 г., издадено от Поземлена Комисия - с. ******, обл. ******, с което на наследниците на М. Ц. Ц., б.ж. на с. ******, общ. ****** се определя правото на обезщетение с поименни компенсационни бонове вместо възстановяване на земеделски земи с план за земеразделяне в землището на с. ******.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приложено е гр.д. № 834/2021г. по описа на Районен съд - Видин, назначена и приета е съдебно техническа експертиза.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, постъпилия отговор на исковата молба, предявения насрещен иск и отговора по насрещния иск, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

От представеното удостоверение за наследници № РВЕ21-УГ01-3084 от 19.04.2021 г., издадено от Столична община, район Възраждане, се установява, че ищцата Р. Я. П. – К. е наследила имотите, останали след 3 смъртта на Ц. М. Ц. с ЕГН **********, починал на 12.02.1998г. , б.ж. на гр.

****** по силата на наследяване от своята майка Д. Й. П., а последната е била съпруга на Ц. М. Ц. и е починала след него. От удостоверение за наследници изх. № 06/05.03.2020 г., издадено от с. ******, общ. ******, обл.

******, се установява, че Ц. М. Ц. е че наследник на М. Ц. Ц., роден на 25.11.1907 г., б.ж. на с. ******, починал на 07.03.1954г., който е негов баща.

С Решение № 40 от 10.01.2000 г. на ПК – Макреш, на наследниците на М. Ц. Ц., б.ж. на с. ******, е възстановено правото на собственост върху процесните три броя земеделски земи, находящи се в землището на с.

******, обл. ****** общо от 24.468 дка.

От представените скици на процесните имоти, се установява, че същите са включени в Държавен поземлен фонд на основание Решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ за причисляване на земеделски земи към ДПФ срещу ПКБ по чл.

27б, ал. 4 от ППЗСПЗЗ № 212 от 15.03.2022г., издаден от ОС“З“ с. ******.

По делото е представено и удостоверение за притежаване на ПКБ серия А № ******* от 22.02.2002г., от което е видно, че същото е издадено на основание решение № 4/07.02.2002г. на ПК – Макреш, за обезщетяване на 24.468 дка със сумата от 6093 лева на наследниците на М. Ц. Ц. с ЕГН ***, б.ж. на с. ******.

От приложеното гр.д. № 834/2021г. по описа на Районен съд – Видин, се установява, че съдът е обявил за нищожно Решение № 4 от 07.02.2002 г. по преписка за обезщетяване с поименни компенсационни бонове вместо възстановяване на земеделски земи в землището на с. ****** вх. № 02001 от 07.02.2002 г., издадено от ПК - с. ******, обл. ******, с което на наследниците на М. Ц. Ц., б.ж. на с. ******, общ. ****** се определя правото на обезщетение с поименни компенсационни бонове вместо възстановяване на земеделски земи с план за земеразделяне в землището на с. ******, както следва: Нива, 3.000 дка, III категория, имот № 107025, местност „Върха“;

Нива, 5.008 дка, V категория, имот № 127011, местност „Черни пън“; Нива, 16.460 дка, IX категория, имот № 027030, местност „Нецин градеж“ – общо 24.468 дка. Решението е влязло в законна сила на 31.03.2022г.

При постановяване на съдебния си акт, решаващия съд е установил, че заявлението за обезщетяване с ПКБ вместо възстановяване на земеделски земи, е подадено не от наследниците на М. Ц. Ц., б.ж. на с. ******, а от трети 4 лица. Въз основа на това заявление, е било издадено и атакуваното решение № 4/07.02.2002г. на ПК – Макреш. за обезщетяване с ПКБ. Именно липсата на подадено заявление от наследниците, е основанието за прогласяване нищожността на решение № 4/07.02.2002г. на ПК – Макреш.

Разпитаната по делото свидетелка установява обстоятелства, че ищцата има имоти в с. ****** по наследство. През 2017г. правила опити да дава имотите под наем, но не неуспяла, като свидетелката не установява причините за това. През 2020г. ищцата разбрала, че имотите й били отнети и предприела съответните действия.

Съдът дава вяра на свидетелските показания като обективни и съответстваща на събраните по делото доказателства.

Не се оспорва по делото, че някои от процесните земеделски земи след като са били включени в ДПФ, са отдавани под аренда от Държавата, чрез Министъра на земеделието и храните за срок от 10 стопански години.

От заключението на назначената по делото и приета съдебно – техническа експертиза, се установява, че за: имот № 56980. 27.30 с площ от 16460 кв.м., IX категория, за времето от 2002г. до 2009г. няма провеждани тръжни процедури, както и за времето от 2009г. до 2022г. няма сключен договор за аренда. имот № *** с площ от 3000 кв.м., III категория за времето от 2002г. до 2009г. имотът не е включван в тръжни процедури, през 2010г. е сключен договор за аренда за срок от 10 години, както и през 2020г. е сключен договор за аренда за срок от 10 години. имот № *** с площ от 5009 кв.м., V категория за времето от 2002г. до 2009г. имотът не е включван в тръжни процедури, през 2010г. е сключен договор за аренда за срок от 10 години, като през 2017г. договора е прекратен. От 2018г. до 2022г. имотът е свободен.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено и неоспорено.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По предявения ревандикационен иск.

За да бъде уважен искът за ревандикация, следва да се докаже , че 5 ищцата е собственик на процесните имоти, че имотите се владеят от ответника, и че владението е без правно основание.

От представените по делото удостоверения за наследници, се установява, че наследодателят М. Ц. Ц., роден на 25.11.1907 г., б.ж. на с.

******, към момента на смъртта си на 07.03.1954г., е оставил за наследници съпруга Цвета Миланова Цветкова, починала на 22.04.1960г. , дъщеря Станка Миланова Цветкова, починала на 22.01.1959г. и син – Ц. М. Ц., починал на 12.02.1998г. Последният е оставил за наследник съпругата си – Д. Й. П., която след смъртта си на 15.06.2010г. е оставила за наследник една дъщеря – Р. Я.

П. – К. – ищцата по делото.

От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че с Решение № 40 от 10.01.2000 г. на ПК – Макреш, на наследниците на М. Ц.

Ц., б.ж. на с. ******, е възстановено правото на собственост върху процесните три броя земеделски земи, находящи се в землището на с.

******, обл. ****** общо от 24.468 дка. От приложената по гр.д. № 834/2021г. по описа на РС – Видин преписка на ПК – Макреш, се установява, че въз основа на решението за възстановяване на имотите, са били издадени скици на името на наследниците на М. Ц. Ц..

Влязлото в сила решение на ПК, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Така ищцата доказва първата предпоставка на иска за собственост, а именно че е собственик на процесните земеделски земи по силата на наследяване.

По отношение на втората предпоставка, че процесните имоти се владеят от ответника няма спор. Към момента на подаване на исковата молба, ответникът се легитимира като собственик на имотите по силата на решение № 4/07.02.2002г. с правно основание чл. 27б, ал. 4 от ППЗСПЗЗ на ПК – Макреш, въз основа на което същите са причислени към Държавен поземлен фонд. Това решение обаче е обявено за нищожно с влязло в законна сила съдебно решение № 59/10.03.2022г. по гр.д. № 834/2021г. по описа на Районен съд – Видин. Нищожните решения не произвеждат действия и нямат никакви правни последици, поради което съдът приема, че ищцата е доказала и третата предпоставка за уважаване на иска за собственост, а именно, че ответникът владее имотите на ищцата без правно основание за това.