Решение № 6496 от 26.11.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 787/2024
- Вид
- Решение № 6496
- Подписан
- 26.11.2024
- В сила
- 05.12.2025
- Състав
- Стефан Кюркчиев
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 113, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 114, т. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 114, т. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 409 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 94, ал. 1 и ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 94, ал. 1 и ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 6496 гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стефан Кюркчиев при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело № 20241100100787 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата А. А. И. твърди, че е понесла значителни неимуществени вреди, в резултат от настъпване на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 22.02.2023 г. в гр. Добрич. Пътният инцидент настъпил, докато ищцата пресичала пътното платно на улица „Х. Ботев“, по която нямало пешеходна пътека, пред фризьорски салон, разположен в междублоково пространство.
Преди да пресече ищцата се огледала и след като не възприела наличие на опасност, тя предприела действия на пресичане на пътното платно, но по време на пресичането била ударена от движещ се на заден ход микробус „Форд Транзит“ с рег. № В **** РР. Вследствие на удара, ищцата твърди, че е получила счупване на лъчевата кост на дясната ръка на типично място и ожулвания на брадата. В резултат от травмите, ищцата понесла значителни неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, не можела да се движи и да спи спокойно, изпитвала затруднения при осъществяване на ежедневните си дейности, както и постоянен психически и физически дискомфорт. За тези вреди, ищцата счита, че е надлежно 1 материално легитимирана да получи застрахователно обезщетение в размер на 70 000 лева. В резултат от настъпилото пътно-транспортно произшествие, ищцата понесла също и имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разходи за лечение, в общ размер на сумата от 85 лева.
Тъй като гражданската отговорност на водача, който бил отговорен за деликта, била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от ответното дружество - ищцата отправила на 06.04.2023г. претенция към застрахователя /ответника/ по реда на чл. 380 от КЗ. По повод на претенцията била образувана преписка по щета № 0000-1000-03-237270/06.04.2023г. Ищцата поддържа, че след завеждане на претенцията по чл.
380 от КЗ, тя представила пред ответното застрахователно дружество всички документи, с които разполагала и които били достатъчни за определяне размера на застрахователното обезщетение, но и към момента не била получила нито ясен отговор от ответника, нито плащане на застрахователно обезщетение. Неизпълнението на задължението да изплати дължимото застрахователно обезщетение, поставило ответника в забава спрямо ищцата, която породила правни последици от датата на уведомяване на застрахователното дружество – 06.04.2023 г., а лихвата за забава според ищцата била дължима до датата на пълното и окончателно плащане на обезщетението.
При изложените фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане на ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД, да й заплати застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в размер на сумата от 70 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователното дружество – 06.04.2023 г. до датата на окончателното изплащане на дължимото обезщетение, както и да й заплати застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 85 лева. Предвид очаквания положителен изход от спора, ищцата претендира и за осъждане на ответника да й заплати направените съдебни разноски.
Ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД оспорва предявените искове, като пред съда поддържа становище за тяхната неоснователност – както по основание, така и по размер. В становището си, ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна 2 застраховка „Гражданска отговорност”, по силата на което е поел задължение да обезпечи гражданската отговорност на водача на товарен автомобил „Форд Транзит“, с рег. № В **** РР към датата на настъпване на процесното ПТП, но при това оспорва останалите предпоставки за възникване на задължението му за заплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва описания механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие, както и твърдението, че същото е настъпило единствено по причина от действията на водача на „Форд Транзит“, поради нарушение на правилата за движение по пътищата от негова страна. Поддържа доводи, че процесното произшествие е настъпило в пряка причинно- следствена връзка с поведението на пострадалата /ищцата/, тъй като с действията си, тя е поставила водача на „Форд Транзит“ в невъзможност да избегне настъпването на пътния инцидент. В тази връзка се поддържа тезата, че ищцата, в качеството си на пешеходец е предприела неправомерно пресичане на улицата, на необозначено за целта място, с което е създала предпоставки за настъпване на произшествието и е станала причина за осъществяването му.
Излагат се съображения за наличие на обективната възможност на пострадалата, ако би положила дори елементарно внимание и грижа за собствената си безопасност - да възприеме своевременно предприетото от водача на товарния автомобил „Форд Транзит“ движение на заден ход. При това, ответникът поддържа тезата, ищцата е взела и реализирала решение да предприеме пресичане точно зад спрелия товарен микробус, а в тази ситуация, водачът не е имал възможност да я забележи и да я предпази от удар. Мястото, където е възникнало произшествието, според ответника не е маркирано с пешеходна пътека и поради това, преди да предприеме пресичане на пътното платно – пешеходката би следвало да е особено предпазлива респ. да избере друго място за пресичане. Ответникът оспорва факта на настъпване на описаните от ищцата вредоносни последици – твърденията за вида, тежестта и размера на получените телесни увреждания, за продължителността на възстановителния период, както и твърденията за наличие на пряка причинно-следствена връзка между уврежданията и настъпването на процесното ПТП. Ответникът оспорва предявените искове и като прекомерно завишени по размер, с оглед принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
На самостоятелно основание, ответникът
3 поддържа доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради което счита, че ако съдът намери претенциите за основателни - следва да приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като при настъпване на удара, пострадалата не се е движила на обозначеното за целта място, намирала се е на платното за движение и е предприела пресичане на необозначено за целта място.
Ответникът оспорва изцяло и акцесорният иск за присъждане на законна лихва като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск. Отрича тезата, да е изпадал в забава и релевира довод, че ищцата не е изпълнила задължението си да му представи всички необходими документи, които дават основание да се направи извод за възникването на правото на застрахователно обезщетение и размера на обезщетението. Моли за отхвърляне на исковете респ. при условията на евентуалност, за редукция на претендираните застрахователни обезщетения. Предвид очаквания положителен изход от спора, ответникът претендира за осъждане на ищцата, да му заплати сторените разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на представените с исковата молба и приети като доказателства преписи от книжа по ДП № 151/2023 г. по описа на Първо РУ – Добрич, ОД на МВР – Добрич: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2400-23-17/22.02.2023 г. на 01 РУ гр. Добрич мотивира твърдението за настъпването на процесното ПТП.
Приетото като доказателство по делото Определение от 12.10.2023 г. по АНД № 1031/2023г. по описа на Районен съд Добрич, което е постановено при условията на чл. 78а от НК мотивира извода, че между страните е било постигнато споразумение, с което обвиняемият К.М.Д. се е признал за виновен в това, че на 22.02.2023 г. в гр. Добрич, по локална улица след кръстовището с ул. „Х. Ботев“, пред фризьорски салон, намиращ се на административен адрес № 42, при управление на товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № В **** РР, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, чл.
94, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДвП, в следствие на което по непредпазливост е 4 причинил средна телесна повреда на А. А. И., изразяваща се в счупване на лъчева кост на дясната ръка на типично място, водещо до трайно затруднение на движението на горен десен крайник за период от около 2-3 месеца.
Заключението на експертизата, което е изготвено от вещо лице Х. И.
/специалност технология и безопасност в автомобилния транспорт/, обосновава следните изводи, относно подлежащите на доказване правнозначими факти:
Пътно- транспортното произшествие е било реализирано на 22.02.2023 г., около 11.30 ч. в гр. Добрич, в светлата част на денонощието при движение на пешеходката А. И. /на 90 г./ по локална улица след кръстовището с ул. „Х.
Ботев“, в близост до фризьорски салон и до сградата на бл. 5. Преди настъпване на инцидента, пешеходката предприела пресичане на локалната улица, в посока от фризьорския салон към бл. 5. В същото време, товарен автомобил „Форд Транзит“ с peг. № В **** РР с водач К.Д. се намирал на локалната улица, след кръстовището с ул.„Х. Ботев“, в близост до бл. 5.
Водачът на автомобила предприел маневрата „движение на заден ход“ в посока от бл. 5 към кръстовището с ул. „Х. Ботев“ със скорост на движение не повече от 5 км/ч. Посоката на движение на пешеходката била отляво надясно, а спрямо товарния автомобил „Форд“, по траектория на движение разположена зад товарния автомобил. При така описаното движение на товарния автомобил и на пешеходката, настъпил удар между лявата задна врата на товарния автомобил и тялото на пешеходката, който бил реализиран на пътното платно на локалната улица. Вследствие на удара, пострадалата паднала на асфалтовата настилка.
След анализ на данните, вещото лице сочи, че мястото на удара по дължина е на пътното платно на локална улица, водеща към чл. 5 в кв. „Х.
Ботев“ в гр. Добрич, в близост до кръстовището с ул. „Х. Ботев“ е разположено на разстояние от около 3 метра след линията на ориентира, а по широчина – на около 1,50 метра вляво от десния край на платното за движение.
Според становището на вещото лице, пешеходката е разполагала с техническа възможност да предотврати настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие, ако не е предприела навлизане на платното за движение на локалната улица, в близост до кръстовището с ул. „Х. Ботев“ в 5 гр. Добрич, защото при навлизането на пътното платно, пешеходката е следвало преди всичко да се убеди, че по този начин не се поставя в опасност от преминаващи по улицата транспортни средства.
Според становището на вещото лице - предотвратимостта на инцидента, от гледна точка на пешеходката, е способстван от пределно ниската скорост, с която е била извършвана маневрата от товарния автомобил. Според становището на вещото лице - водачът на автомобила, който е предприел маневрата за движение на заден ход, също е могъл да предотврати настъпването на инцидента, ако бе осигурил адекватно обезопасяване на самата маневра в процеса на нейното извършване.
Като доказателства по делото са приети медицински документи – Епикриза, Лист за преглед на пациент от 22.02.2023 г. в МБАЛ – Добрич, Лист за спешна медицинска помощ, Реанимационен лист – Спешно отделение рег. № 3254, Амбулаторни листове (3 бр.), Резултат от образнорентгенографско изследване, фактура (1 бр.) и фискални бонове (4 бр.), /на стр. 14-25 от делото/, които съдържат данни за здравословното състояние на ищцата непосредствено след настъпването на процесното ПТП и са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.
Като доказателства по делото са приети и следните медицински документи – Амбулаторен лист за извършен преглед на ищцата А. И. на 25.06.2024 г., както и Лист от рентгенографско изследване в Отделение по образна диагностика в Диагностично – консултативен център – II - Добрич“ ЕООД на 26.06.2024 г. /стр. 82-83 от делото/.