Решение № 1394 от 13.02.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1394

Бургас, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXI-ви състав, в съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ

При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ административно дело № 20257040702319 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Д. П. Д., [ЕГН], от с.Веселие, община Приморско, със съдебен адрес гр.София, район Триадица, ул.Бузлуджа 40-42, партер. В производството жалбоподателят участва чрез пълномощник - адвокат И. С. от АК София.

Ответник е младши автоконтрольор в отдел ПП на СДВР. Ответникът не взема участие в съдебното производство, редовно призован.

Предмет на оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1623011/26.10.2025г., издадена от младши автоконтрольор в отдел ПП на СДВР. В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че на АМ Тракия, трети километър, от посока кръстовище с ул.Софийски околовръстен път към разклона за с.Равно поле, Д. управлявал товарен автомобил Мерцедес Спринтер с рег. № СВ 7114 ЕО, собственост на фирма Дви Метал Инженеринг ЕООД, като превозното средство не било регистрирано по надлежния ред – със служебно прекратена регистрация на 22.07.2025г. по чл.143 ал.10 от ЗДП. При тези обстоятелства АО издал оспорената заповед, с която наложил на оспорващия принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.З б.ГГ от ЗДП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се прави оплакване за непълно и неясно изложена фактическа обстановка. Сочи се, че водачът жалбоподател не е имал представа от субективна страна, че управлявания автомобил, който не е негова собственост, е бил със служебно свалена регистрация, поради неплащане на задължителна застраховка от собственика, както и че в производството пред органа не са били събрани доказателства в тази насока. Прави се довод за приложимост на тълкувателно постановление № 2/2023г. на ВКС и ВАС, съгласно което отговорност по чл.175 ал.3, вр. с чл.143 ал.10 от ЗДП не може да се носи при липса на уведомление за свалянето на регистрацията на автомобила. Прави се довод за липса на материални правомощия на националните органи да отнемат СУМПС, издадено във Великобритания. Правят се доводи и за липса на компетентност на органа да издаде оспорената заповед. Правят се и доводи за несъответствие на заповедта с целта на закона. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразна оспорената заповед. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства. Събраните по преписката доказателства са представени от ответника в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК. Във връзка с очертаването предмета на делото настоящата инстанция взе предвид и разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Представен е обжалвания административен акт - заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1623011/26.10.2025г., издадена от младши автоконтрольор в отдел ПП на СДВР. В обстоятелствената част на са приети за установени посочените по-горе обстоятелства. Заповедта съдържа препращане към съставения по случая и приложен по преписката акт за установяване на административно нарушение № 3730360/26.10.2025г. Актът е редовно съставен от младши автоконтрольор в отдел ПП на СДВР. В акта, както и в обстоятелствената част на заповедта е взето предвид и обстоятелството, че водачът жалбоподател е представил валидно СУМПС, издадено от надлежните органи във Великобритания, което не се оспорва по делото. По преписката е представено заверено копие от този документ.

Представена е застрахователна полица за сключена застраховка ГО. Застраховката е сключена между ЗК Лев Инс АД и Дви Метал Инженеринг, във връзка със собствения на дружеството товарен автомобил Мерцедес Спринтер с рег. № СВ 7114 ЕО. Срокът на застраховката е от 27.10.2025г., т.е. от деня след процесната проверка.

Представена е разпечатка от автоматизираната система за регистрация на МПС на МВР, в която е отразено, че на 22.07.2025г. е извършено служебно прекратяване регистрацията на товарен автомобил Мерцедес Спринтер с рег. № СВ 7114 ЕО, на основание чл.143 ал.10 от ЗДП, както и че на 27.10.2025г. е въведена служебна промяна в регистъра, изразяваща се във възстановяване на регистрацията на автомобила. Последното съответства на установената дата на сключване на новата застраховка ГО.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспорената ЗПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДП принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.А, т.6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая заповедта е издадена от длъжностно лице, надлежно оправомощено със заповед № 513з-12686/14.10.2025г., издадена от директора на СДВР, копие от която е приложено по делото. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма с реквизитите, изискуеми по чл.59 ал.2 от АПК, включително изложение на фактическите и правни основания за издаването и. В обстоятелствената част ясно са посочени белезите на предвидено от закона нарушение, явяващо се основание за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Заповедта е издадена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон.

Приложима правна норма в случая е чл.171 т.1 б.З, гг от ЗДП, съгласно която принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“, за срок до решаване на отговорността, но за не повече от шест месеца, се налага на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДП.

В случая органът, при издаването на заповедта, ясно и точно е изложил фактическа обстановка, съответстваща на обективните белези на допуснато административно нарушение от водача по чл.175 ал.3 от ЗДП, което се явява предвиденото от закона фактическо основание за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Управляваното от жалбоподателя МРС не е било регистрирано по надлежния ред като законова последица от липсата на валидно сключена застраховка ГО и на основание чл.143 ал.10 от ЗДП.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за непълнота и неяснота на обективираната в заповедта фактическа обстановка. Необходимият и достатъчен кръг от обстоятелства, които следва да намерят място в обстоятелствената част на административния акт се очертават от предвидения в закона приложим към случая фактически състав. В конкретния случай времето, мястото и другите обстоятелства са отразени по начин, позволяващ да се проследи осъществяването на предпоставките за издаване на заповедта, т.е. липсват съставомерни белези, които не са намерили място в мотивите на органа. Посочването или непосочването на точен час на установеното движение в случая не би могло да промени извода, че такова е било осъществено.

Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя, че не е знаел за прекратяването на регистрацията, произтичащо от липсата на валидна застраховка ГО. Съгласно чл.100 ал.1 т.3 от ЗДП водачът на МПС е длъжен да носи документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява. Чрез съдържанието на този документ или липсата му водачът обективно е имал възможност и е бил длъжен да се запознае с обстоятелството, че за управлявания автомобил не е налице такава застраховка, което по силата на закона е довело до сваляне на регистрацията.

Неоснователно е оплакването за липса на уведомяване за свалената регистрация и позоваването на тълкувателно постановление № 2/05.04.2023г. на ВКС и ВАС, съгласно което отговорност по чл.175 ал.3, вр. с чл.143 ал.10 от ЗДП не може да се носи при липса на уведомление за свалянето на регистрацията на автомобила. Тук следва да се отбележи, че със законодателна промяна, в сила от 07.09.2025г. в чл.143 ал.10 от ЗДП са отпаднали думите „и се уведомява собственикът на пътното превозно средство“, което ясно посочва волята на законодателя.

Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя за липса на материална компетентност на органа за временно отнемане на СУМПС, когато последното е издадено от органите на друга държава. Липсва нормативно основание да се приеме, че водачите, притежаващи чуждестранни СУМПС, са изключени от контрола, осъществяван от надлежните български органи върху движението по пътищата в България, чрез предвидените в българския закон мерки.

Установеното управление на нерегистриранио МПС от жалбоподателя е наложило осигуряване на безопасността на движението по пътищата чрез приложената принудителна административна мярка, съгласно чл.171 от ЗДП. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.3, 4 и 5 от АПК.

Сумирайки изложеното съдът прие, че жалбата е неоснователна, поради което и на основание чл.172 ал.2 от АПК оспорването следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. П. Д., [ЕГН], от с.Веселие, община Приморско, със съдебен адрес гр.София, район Триадица, ул.Бузлуджа 40-42, партер, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1623011/26.10.2025г., издадена от младши автоконтрольор в отдел ПП на СДВР.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: