Решение № 2370 от 16.04.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ………………… гр. София, 16.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-18 състав в публично заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА при секретаря Ирена

Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я

Мартинова гражданско дело № 4557 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Р.Х.Н. против Л.А.Н. и В.А.К., с която е предявен иск с правно основание чл. 135 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че на

11.04.2003 г. ответницата Л.А.Н. се е разпоредила с наследствен имот, по отношение на който с Решение от 12.10.2009 г. по гр.д. № 1554/2008 г. по описа на СГС във връзка с гр.д. № 21206/2003 г. по описа на СРС, 60 състав е намалено дарение, извършено в полза на Л.Н. и е възстановена запазена част на ищеца в размер на 9935,25 лева от имота, предмет на дарението. Твърди, че решението е влязло в сила на 28.12.2009 г.

Твърди, че на 23.11.2010 г. Л.А.Н. е дарила на майка си В.А.К. с Нотариален акт № 155, т. ІІ, рег. № 25895, д. № 313/2010 г. на Нотариус С.С., вписана в НК под № 107 следния недвижим имот – апартамент № 67, находящ се в гр. София, , район ********, в жилищна сграда бл.

********, на ХV етаж със застроена площ 66,060 св.м., състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения при граници: север – стълбищна площадка, запад – апартамент № 68, изток – апартамент № 66, заедно с таванско помещение № 29 с полезна площ от 6,32 кв.м. при граници – север – стълбище, запад – коридор и таван № 28, юг – таван № 25, изток – двор, заедно с 0,967 % идеални части от правото на строеж върху мястото. Поддържа, че сделката е извършена три месеца след получаване на нотариална покана за плащане на дължимите суми. Твърди, че с Решение по гр.д. № 22790/2011 г. на 78 състав на СРС, в сила от 10.10.2015 г. съдът е осъдил Л.Н. да заплати на Р.Х.Н. сумата от 17282,41 лева, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2011 г. до окончателното й плащане. Моли на основание чл. 135 от Закона за задълженията и договорите да бъде обявен за недействителен спрямо него на договора за дарение, сключен с Нотариален акт № 155, т. ІІ, рег. № 25895, д. № 313/2010 г. на Нотариус С.С., вписана в НК под № 107. Претендира направените по делото разноски.

Ответниците Л.А.Н. и В.А.К. оспорват предявения иск като поддържат, че ищецът не е имал качеството кредитор към датата, на която е извършено дарението, сключено с Нотариален акт № 155, т. ІІ, рег. № 25895, д. № 313/2010 г. на Нотариус С.С., вписана в НК под № 107.

Поддържат, че ответницата Л.Н. не е знаела, че по отношение на нея са образувани дела, тъй като е била призовавана чрез държавен вестник и участие в производствата е взел назначен от съда особен представител, поради което не е имала и намерението да се разпорежда с имущество във връзка с възникнали задължения. При условията на евентуалност правят възражение за изтекла давност на вземането. Молят предявения иск да бъде отхвърлен. Претендират направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

С договор за дарение, сключен с

Нотариален акт № 94, т. LІІ, д. № 10263/1993 на 07.05.1993 г., Х.Н.Х. и С.Г.Н. са прехвърлили на сина си А.Х.Н. правото на собственост върху следния недвижим имот – празно дворно място от 640 кв.м., съставляващо парцел VІІІ-95, кв. 11 по плана на гр. София, вилна зона „Люлин“ при съседи от две страни – улици, от юг-парцел VІІ-96 и от запад – парцел ІХ-98. С Договор за дарение, сключен с Нотариален акт № 114, т. ХХІХ, д. № 5670 от 1995 г. на 03.04.1995 г., Х.Н.Х. е дарил на сина си А.Х.Н. 1/3 идеална част от двуетажна масивна сграда, находяща се в гр. София, ул. „**************в дъното на двора, построена върху 71,40 кв.м., заедно с 30/100 идеални части от дворно място, представляващо пл. № 24, в кв. 154 по плана на гр. София, зона Б-3.

Не е спорно между страните, че А.Х.Н. е починал на 20.06.2001 г. и е оставил като наследник по закон Л.А.Н..

С Договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 38, т. І, рег. № 894, д. № 30/11.04.2003 г. Л.А.Н. е прехвърлила на Е.Н.Т.правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „**************, а именно: 1/3 идеална част от правото на собственост върху двуетажна масивна къща, със застроена площ от 71,40 кв.м., заедно с 1/3 идеална част от 30/1000 идеални части от правото на собственост върху дворното място в западната част в дъното, на което е построена сградата, означен под № ХІХ-24, в кв. 50, местност „Зона Б-3“, гр. София.

С Решение от 12.10.2009 г. по гр.д. № 1554/2008 г. по описа на СГС, ІІ г отделение е намалено дарение, извършено с Нотариален акт № 114, т. ХХІХ, д. № 5670 от 1995 г. на 03.04.1995 г., с който Х.Н.Х. е дарил на сина си А.Х.Н. 1/3 идеална част от двуетажна масивна сграда, находяща се в гр. София, ул. „**************в дъното на двора, построена върху 71,40 кв.м., заедно с 30/100 идеални части от дворно място, представляващо пл. № 24, в кв. 154 по плана на гр. София, зона Б-3 по иска с правно основание чл. 30 от Закона за наследството, предявен от Р.Х.Н. срещу Л.А.Н. в полза на ищеца със сумата от 6141,67 лева от общата стойност на дарената 1/3 идеална част от имота към 19.07.1999 г. в размер на 18425 лева, както и дарение, извършено с Нотариален акт № 94, т. LІІ, д. № 10263/1993 на 07.05.1993 г., с който Х.Н.Х. е дарил на сина си А.Х.Н. 1/2 идеална част от празно място от 640 кв.м., съставляващо парцел VІІІ-95, кв. 11 по плана на гр. София, вилна зона „Люлин“ по иска с правно основание чл.

30 от Закона за наследството, предявен от Р.Х.Н. срещу Л.А.Н. в полза на ищеца със сумата от 1014,25 лева от общата стойност на дарената идеална част от имота към 19.07.1999 г. в размер на 6540 лева, като възстановява на Р.Х.Н. запазената му част от наследството в размер на 9939,25 лева от общата наследствена маса в размер на 65837 лева. С Решението Л.Н. е осъдена да заплати на ищеца сумата от 731,50 лева – направени разноски в производството по делото. Решението е влязло в сила на 28.12.2009 г. На 30.03.2010 г. въз основа на влязлото в сила съдебно решение е издаден изпълнителен лист, с който Л.А.Н. е осъдена за заплати на С.Г.Н. и на Р.Х.Н. по 731,50 лева – представляващи разноски по делото.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело 30193/2010 г. по описа на ДСИ при СРС, 4 отд. 22 уч. Установява се, че призовката за доброволно изпълнение е получена от ответницата Л.Н. на 10.06.2010 г. като с платежно нареждане от 22.06.2010 г. е превела по изпълнителното дело сумата от 1548 лева. Изпълнителното производство е прекратено поради изплащане на дължа, като постановлението е влязло в сила на 12.02.2013 г., видно от отбелязването върху изпълнителния лист.

С договор за дарение, сключен с

Нотариален акт № 155, т. ІІ, рег. № 25895, д. № 313/23.11.2010 г. на Нотариус С.С., вписана в НК под № 107, с район на действие СРС Л.А.Н. е прехвърлила на майка си В.А.К. правото на собственост върху апартамент № 67, находящ се в гр. София, район ********, в жилищна сграда – блок № ********, на ХV етаж, със застроена площ от 66,06 кв.м., състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения при граници: север – стълбищна площадка, запад – апартамент № 68, юг-двор, изток – апартамент № 66, заедно с таванско помещение № 29, с полезна площ от 6,32 кв.м., при граници: север: стълбище, запад – коридор, и таван № 28, юг – таван № 25 и двор, изток – двор, заедно с 0,967 % идеални части от общите части на сградата и 0,967 % идеални части от правото на строеж върху мястото С Решение от 31.10.2013 г. по гр.д. № 22790/2011 г. по описа на СРС, 78 състав на основание чл. 36, ал. 1, изр. 2 от Закона за наследството Л.А.Н. е осъдена да заплати на Р.Х.Н. сумата от 17282,41 лева, представляваща стойност на намаленото с Решение от 12.10.2009 г. по гр.д. № 1554/2008 г. по описа на СГС, ІІ г отделение дарение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.05.2011 г. до окончателното й плащане. Решението е влязло в сила на 10.10.2015 г.

Във връзка с установяване на твърденията на страните за знание на увреждането са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г. С.Ч.и Р.К.Н.. В показанията си свидетелят Червенков установява, че е живял с Л.Н. на семейни начала и имат дете. Заявява, че не му е известно да има спорове във връзка с наследството на Н..

След раздялата им Л. живеела с майка сиВ.. Л. ги събрала с майка й, за да обсъдят, че заминаването й за Германия и желанието й да се установи там. При разговор Л. казала, че ще прехвърли апартамента в Борово на майка си, за да може тя да разполага с него и да гледа там детето. Това, с което мотивирала решението си било, че е благодарна на майка си, че й помага и при необходимост да има възможност да ипотекира апартамента за пари, за да не се налага да се прибира и да се оформят документи за жилището. Към онзи момент Л. не била споделяла със свидетеля, че е притеснена материално.

В показанията си свидетелката Н.

– съпруга на ищеца установява, че й е известен спор между Р.Н. и Л.Н. от 2003 г. по отношение на запазените части от наследството на свекър й. Първоначално имало писмена покана за среща, която се върнала неприета. Тогава Р.Н. решил да говори с ответницата Н. по телефона. Разговаряли на високоговорител. Чула, че съпругът й е казал на Л., че наследството е разпределено несправедливо, тъй като той и майка му имали запазени части. Поискал среща, за да говорят. След минути се обадила майката на Л. и казала, че каквото е трябвало са си го получили. След този разговор съпругът й завел дело. Минали няколко дела и в края на 2009 г. имало решение, с което запазените части били признати. В края на лятото на 2010 г. свекървата на свидетелката се обадила на майката на Л., за да й каже, че има решение и иска среща, за да се разберат по роднински.

Заявява, че от 2003 г. до 2010 г. не са виждали Л. и майка й.

Във връзка с твърдението на ответниците, че Л.Н. притежава имущество, от което ищецът да удовлетвори вземането си, е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните. Вещото лице дава заключение, че средната пазарна стойност на дворно място, представляващо парцел VІІІ-95 в кв. 11 по плана на в.з. Люлин с площ от 640 кв.м. и построената в него едноетажна къща е общо 70174 лева, от които 64850 лева – стойност на поземления имоти 5324 лева – на изградената в него къща.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.

С предявения конститутивен иск ищецът цели да защити правото си да получи изпълнение по възникнало задължение срещу разпоредителни действия, с които длъжникът намалява или обременява имуществото си. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи: 1)

Наличието на вземане: без значение е неговия вид – парично или непарично, което следва да е възникнало преди извършване на действието, чието обявяване за недействително се иска, да е действително, да не е прекратено или погасено по давност, както и да не е удовлетворено от трето лице. Не е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо и е без значение дали то е хирографарно или обезпечено; 2) Извършеното действие да уврежда кредитора - то може да бъде извършено само от длъжника, от длъжника и трето лице или от длъжника, трето лице и от държавен орган, като по вид това действие може да бъде сделка, едностранна или двустранна, възмездна или безвъзмездна, с материалноправен или процесуалноправен характер или юридическа постъпка. Правното действие трябва да е действително. Увреждането може да се изразява в намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника или в затрудняване на удовлетворяването на кредитора. Трябва да е налице причинна връзка между действието и увреждането и 3) знание за увреждането – когато увреждащото действие е безвъзмездно длъжникът трябва да е знаел за увреждането, като е достатъчно да е знаел, че към момента на извършване на действието има кредитор и че действието го уврежда. Когато увреждащото действие е възмездно трябва и длъжникът, и третото лице, с което е договарял, да са знаели за увреждането. В ал. 2 на чл. 135 от Закона за задълженията и договорите е въведена законова презумпция за знание за увреждането, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Разпечатката съдържа 34 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ca3d221-8268-4f0a-a6ad-6b45fd454b9a