Определение № 796 от 14.08.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 796 гр. Габрово, 14.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. Топалова

Членове:

Кремена Големанова

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500481 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба с вх. № 4302 от 12.06.2025 г. от Г. С. Д., чрез пълномощника й адв. С.И. срещу Определение № 696 от 16.05.2025 г. по гр. д. № 1905 по описа за 2023 г. на РС – Габрово.

В частната жалба се твърди, че жалбоподателката е претърпяла две скъпоструващи операции през 2023 г., както и че е на 79 г. с минимална пенсия. Непосилно за нейните финансови възможности била сумата от 2 000 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, която е осъдена да заплати на насрещната страна в производството. Моли съда да отмени обжалваното определение.

Насрещната страна не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 276 ГПК.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Съдът като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по обективно и кумулативно съединени искове по чл. 45 ЗЗД от Г. С. Д. срещу П. Ц. Ц. за заплащането на сумата от 6 353, 50 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неправилно извършена оперативна интервенция ведно със законната лихва, считано от 01.08.2023 г., и сумата от 5 746, 50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от разходите за медицинско лечение след оперативната интервенция.

По делото е представен договор за правна помощ № 80/13.12.2023 г. от П. Ц. Ц., чрез пълномощника си адв. В. П.. В договора е посочено, че договореното възнаграждение е в размер на 2 000 лв., като същото е заплатено 1 в брой на 13.12.2023 г. В този случай договора за правна помощ има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение /Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2021 г., ОСГТК на ВКС/.

Видно от протокол № 160 от 05.03.2025 г., в откритото съдебно заседание, в което са приключени устните състезания и делото е обявено за решаване, процесуалният представител на ищцата, адв. С.И.. не е направила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника по делото. Размерът на същото /2 000 лв./ е изрично посочен, в хода на устните състезания, от процесуалния представител на ответника, адв.

В. П., а наред с това договорът за правна помощ, от който е виден размерът на договореното възнаграждение, е бил представен по делото още с отговора на исковата молба.

С решение № 116 от 20.03.2025г. по гр. д №1905/2023г. на РС - Габрово, ищцата Г. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, с пълномощник: адвокат С.

Х. И. от АК-Хасково, съдебен адрес: гр. *** е осъдена да заплати на ответника П. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, с пълномощник: адвокат В. П. от АК-Габрово, направените разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 /две хиляди лева/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

С молба с вх. № 2416 от 31.03.2025 г. от Г. С. Д., чрез пълномощника й адв. *** И. е поискано изменение на решението в частта за разноските по чл.

248, ал. 1 ГПК, като определената сума от 2 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за насрещната страна по спора, бъде намалена до 1 300 лв., поради лошото финансово състояние на Г. С. Д..

С определение Определение № 696 от 16.05.2025 г. по гр. д. № 1905 по описа за 2023 г. на РС – Габрово, съдът е констатирал, че страната не е направила искане за намаляване на подлежащите на присъждане разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред първата инстанция, включително и в писмената защита на страната с вх. № 1745 от 06.03.2025 г., поради което я оставил без уважение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Отговорността за разноски, уредена в разпоредбата на чл. 78 ГПК, произтича от следния фактически състав 1) неоснователно предизвикан правен спор; 2) разноски, причинени от водене на дело по повод на този правен спор; 3) съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращия за разноски и отхвърля правното твърдение на отговарящия за разноски. При наличието на тези елементи от фактическия състав, страната, която с неоснователното си поведение е предизвикала правния спор, е длъжна да понесе онези разноски, които насрещната страна е била принудена да направи в производството.

По отговорността за разноски съдът не се произнася служебно, а само по молбата на заинтересованата страна. Претенцията за разноски следва да 2 бъде заявена най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, т.е. до приключване на устните състезания по делото. /Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2021 г., ОСГТК на ВКС/.

Докато за сторените разноски, чийто размер е определен от закона /държавни такси/ или от съда /по събирането на доказателствата/, страната не може да поставя спор за размера им, то разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК допуска съдът да разгледа спор за еквивалентността на уговореното адвокатско възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото. Само в тази хипотеза, съдът може да интервенира върху размера на адвокатското възнаграждение, което страната, отговаряща за разноски ще следва да заплати на насрещната страна. Този спор следва да бъде повдигнат от страната, тъй като съдът няма правомощие да проверява служебно за прекомерност на разноските за адвокатска защита. Както претенцията за разноски следва да бъде заявена най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото, възражението за прекомерност по чл.

78, ал. 5 ГПК следва да бъде направено в същия този срок. Съдът се произнася по него, ако се осъществят предпоставките за ангажиране на отговорността за разноските.

Размерът на отговорността за разноски по чл. 78 ГПК зависи от основателността на твърденията на страните /напр. при частично уважаване на исковата претенция/, както и от поведението на страните /78, ал. 2 и ал. 4 ГПК/, но не зависи от финансовото състояние на страната, в чиято тежест са възложени разноските. Съдът не може да преценява други обстоятелства освен тези, които законът предвижда като предпоставки от фактическия състав за възникване на правото за възстановяване на разходите в производството /Решение № 53 от 18.02.2014 г. по гр. д. № 5979/2013 г., IV г. о. на ВКС/. Както беше посочено единствената възможност за намаляване на размера на дължимите разноски за адвокатски хонорар на насрещната страна е възражението за прекомерност. Липсата на своевременно направено възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, законът приравнява на признание, че платеното от насрещната страна е еквивалентно на труда на адвоката съобразно фактическата и правна сложност на делото. След изтичането на срока за възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, същото се явява преклудирано, т. е. погасява се възможността на страната да извърши съответното процесуално действие поради бездействието си или късното си действие. С молбата за изменение на решението в частта за разноските не се дава право на страната да отстрани последиците от бездействието си по заявяването на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Дава се възможност страната да поиска изменение в две хипотези: 1) допълване на решението в тази част, когато съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно направено искане за разноски; 2) изменението на вече присъдения им размер, в случаите когато е представила списък по чл.

80 ГПК и съдът не ги е присъдил в съответствие с него.

Предвид обстоятелството, че страната е имала възможност да възрази за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, но не го е направила в срока за това, и неотносимостта на финансовото й положение, 3 вкл. възрастта й към размера на отговорността за разноски, частната жалба срещу определението на РС – Габрово се явява неоснователна. Обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 696 от 16.05.2025 г. по гр. д. № 1905 по описа за 2023 г. на РС – Габрово, с което молбата за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването на препис от определението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 796 гр. Габрово, 14.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. Топалова

Членове:

Кремена Големанова

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500481 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба с вх. № 4302 от 12.06.2025 г. от Г. С. Д., чрез пълномощника й адв. С.И. срещу Определение № 696 от 16.05.2025 г. по гр. д. № 1905 по описа за 2023 г. на РС – Габрово.

В частната жалба се твърди, че жалбоподателката е претърпяла две скъпоструващи операции през 2023 г., както и че е на 79 г. с минимална пенсия. Непосилно за нейните финансови възможности била сумата от 2 000 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, която е осъдена да заплати на насрещната страна в производството. Моли съда да отмени обжалваното определение.

Насрещната страна не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 276 ГПК.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Съдът като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по обективно и кумулативно съединени искове по чл. 45 ЗЗД от Г. С. Д. срещу П. Ц. Ц. за заплащането на сумата от 6 353, 50 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неправилно извършена оперативна интервенция ведно със законната лихва, считано от 01.08.2023 г., и сумата от 5 746, 50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от разходите за медицинско лечение след оперативната интервенция.

По делото е представен договор за правна помощ № 80/13.12.2023 г. от П. Ц. Ц., чрез пълномощника си адв. В. П.. В договора е посочено, че договореното възнаграждение е в размер на 2 000 лв., като същото е заплатено 1 в брой на 13.12.2023 г. В този случай договора за правна помощ има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение /Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2021 г., ОСГТК на ВКС/.

Видно от протокол № 160 от 05.03.2025 г., в откритото съдебно заседание, в което са приключени устните състезания и делото е обявено за решаване, процесуалният представител на ищцата, адв. С.И.. не е направила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника по делото. Размерът на същото /2 000 лв./ е изрично посочен, в хода на устните състезания, от процесуалния представител на ответника, адв.

В. П., а наред с това договорът за правна помощ, от който е виден размерът на договореното възнаграждение, е бил представен по делото още с отговора на исковата молба.

С решение № 116 от 20.03.2025г. по гр. д №1905/2023г. на РС - Габрово, ищцата Г. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, с пълномощник: адвокат С.

Х. И. от АК-Хасково, съдебен адрес: гр. *** е осъдена да заплати на ответника П. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, с пълномощник: адвокат В. П. от АК-Габрово, направените разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 /две хиляди лева/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.