Определение № 1632 от 01.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1632 гр. Варна, 01.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно частно гражданско дело № 20263100500477 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 5613/22.01.2026 г. по описа на ВРС, подадена от А. Х. Д., ЕГН **********, срещу определение № 177/07.01.2026 г., постановено по ГД № 11691/2025 г. по описа на ВРС, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 130 ГПК.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Посочва, че производството по чл. 51 ЗН е охранително. В тази връзка намира, че съдът е длъжен служебно да проверява дали са налице основанията за издаване на искания акт, като по своя инициатива може да събира доказателства, непосочени от молителя. Счита, че съдът е следвало да изпълни тези свои задължения и да установи, че А. Д. е приела наследството преди производството по чл. 51 ЗН. Излага, че неявяването в производството по чл. 51 ЗН и липсата на изявление относно приемане на наследството се счита за мълчалив отказ, както и че такъв отказ, след като веднъж вече е прието наследството, е нищожен. Поддържа, че по исков ред иска да оспори валидността на така наречения мълчалив отказ и да се прогласи нищожността му. Извежда правния си интерес от оспорването на отказа от наследство от това, че с акта, постановен в производството по чл. 51 ЗН, е обявено спрямо всички, че А. Д. е загубила правото си да приеме наследството на наследодателя Г... Д.. Посочва, че с акта, издаден по молбата на „БАНКА ДСК“ АД, са засегнати нейни права като трето лице. Счита, че с обявяването на нищожността на мълчаливия отказ от приемане на наследството ще я легитимира като наследник, както по отношение на лицата, срещу които е предявила иска, така и по отношение на всички останали.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на частната жалба.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, както и наведените с частната жалба доводи, намира за установено 1 следното от фактическа и правна страна:

Производството по ГД № 11691/2025 г. по описа на ВРС е образувано по предявени от А. Х. Д., ЕГН **********, срещу „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, И. Г. Д., ЕГН ********** и К. Г. Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че А. Х. Д. е приела в качеството си на наследник по закон наследството, оставено от Г... И.ов Д., ЕГН **********, по реда на чл. 49, ал.

2, пр. първо ЗН.

В исковата молба А. Д. навежда твърдения, че с Г... Д. били съпрузи.

Гражданският им брак бил прекратен със смъртта на Г... Д. на 02.03.2024 г.

Към момента на смъртта си оставил за свои наследници нея, К. Г. Д. и И. Г. Д.

– синове от предходни бракове на лицето. Твърди, че на 06.02.2025 г. К. Д. инициирал дело за делба на съсобствен наследствен недвижим имот – апартамент. По делото страни са ищецът, И. Д. и В... И.... На 19.02.2025 г. И.

Д. също предявил иск за делба на същия недвижим имот между същите страни. Поддържа, че по двете дела е подала в срок отговори на исковите молби, в които е заявила, че не оспорва качеството си на наследник и желае да получи полагащата й се част от наследствения имот. По този начин намира, че с конклудентни действия недвусмислено е приела наследството на починалия й съпруг. Пред ВРС било образувано производство по чл. 51 ЗН по молба на „БАНКА ДСК“ АД. Поради здравословни причини ищцата не успяла да участва в насроченото съдебно заседание, в резултат на което съдът приел, че е загубила правото да приеме наследството на Г... Д..

Счита, че с оглед това, че вече е приела наследството с конклудентни действия, е невъзможно да направи отказ от него. Оттук обуславя извод за нищожност на отказа от наследство. Формулирала е петитум, съобразно който е поискала да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответниците, както и по отношение на всички, че е приела в качеството си на наследник по закон наследството на Г... Д., което обстоятелство да бъде вписано в особената книга при ВРС.

В срока по чл. 131 ГПК са подадени отговори на ис ковата молба от всеки от тримата ответници. И. Д. е изразил становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Ответникът „БАНКА ДСК“ АД е изложил, че не оспорва предявения иск, а К. Д. е навел доводи за недопустимост на предявения иск, а в условията на евентуалност – за неоснователност на същия.

Първоинстанционният съд е постановил определение № 177/07.01.2026 г. (предмет на обжалване в настоящото производство), с което е прекратено производството по делото на основание чл. 130 ГПК.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

В т. 3, б. „д“ на ППВС № 7/28.11.1973 г. е прието, че при направено възражение, че даден съделител не е приел наследството или сам се е отказал от него, може да се слуша противно възражение, че е налице приемане или 2 пък че направеният отказ е нищожен, защото например преди него е извършено приемане. За установяване на приемане на наследство или пък на нищожността на заявен отказ е недопустим отделен иск. Това е така, защото нищожният отказ не произвежда никакво действие. Отказалият се от наследство, който поддържа, че отказът му е нищожен, може да предяви иск за делба на наследство, а също и всеки друг иск - вещен или облигационен, основан на наследяването, в който да се позове на нищожността. Поради това такъв ищец няма правен интерес да иска самостоятелно установяване на приемането на наследството или пък на нищожността на отказа.

Посочено е, че само когато наследникът не разполага с никакъв друг иск, той може да предяви самостоятелно иск за установяване на нищожността на отказа или наличието на приемане на наследство. Предвидено е още едно изключение, съгласно което тези съображения не намират място - при унищожаване на отказа поради пороци на волята или при невъзможност на кредиторите на отреклия се да се удовлетворят от имуществото му. В първия случай отказалият се от наследство може както в производството за делба, така и в отделно производство да иска унищожаването на отказа поради пороци на волята, когато законът не изключва това. Във втория случай искът се предявява от кредитора извън делбеното производство. Тези изводи следват от обстоятелството, че искът за унищожаване на отказа е конститутивен, а не установителен.

От гореизложената фактическа обстановка може да бъде направен категоричен извод, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иск, с който да претендира самостоятелно установяване на приемането на наследството или пък на нищожността на отказа от наследство. Този извод следва от обстоятелството, че лицето може да установи тези обстоятелства в рамките на вече висящите производства за съдебна делба (за съществуването на които са наведени твърдения в исковата молба), както и във всеки друг вещен или облигационен спор, в който фактът на приемане или отказ от процесното наследство би имал значение за изхода му по същество.

По отношение на заявеното в частната жалба, че за страната е налице правен интерес от предявяването на иск по чл. 537, ал. 2 ГПК съдът намира следното:

В разпоредбата е предвидено, че когато актът по ал. 1 (охранителният акт) засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Посочено е още, че искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта, както и че при уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя.

В мотивите на ТР № 4 от 24.02.2026 г. на ВКС по ТД № 4/2024 г., ОСГК, бе прието, че макар формално да е участвал в охранителното производство по чл. 51 ЗН, призованият наследник, който не е могъл да изрази волята си пред съда, се явява лице по чл. 537, ал. 2 ГПК, засегнато от порочния охранителен акт и това обуславя правния му интерес да иска отмяна на този акт като последица от успешно провеждане на иск за наследство срещу лицето, което е получило наследствените му права или на което наследствените права са се увеличили след вписване на последицата по чл. 51, ал. 2 ЗН. Посочено е, че по този начин спорът за наследство ще се разреши със сила на пресъдено нещо между лицата, които са засегнати от този спор, т. е. лицата, които се ползват, 3 съответно – които са засегнати от порочния охранителен акт.

От анализа на текста на цитираната разпоредба, както и от изложеното в мотивите на посоченото тълкувателно решение, може да бъде направен извод, че оспорването на охранителния акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК предполага наличието на породен по този повод правен спор. Лицето, засегнато от процесния охранителен акт, може да предяви нарочно искане или чрез възражение да оспори този акт в рамките на висящ спор, но не и като самостоятелен иск. Именно в съответния исков процес съдът ще преценява дали е била налице всяка една от предпоставките за издаване на акта по чл. 51 ЗН. При уважаване на съответния иск или възражение съдът ще постанови на основание чл. 537, ал. 2 ГПК отмяната на акта, въз ос нова на който е постановено вписване на последицата по чл. 51, ал. 2 ЗН и тази отмяна ще бъде вписана в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН чрез вписване на решението в графата „Забележки“.

С оглед изложените по – горе съображения съдът намира, че за лицето не е налице правен интерес от предявяване на горепосочените искове.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящия състав с тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 177/07.01.2026 г., постановено по ГД № 11691/2025 г. по описа на ВРС, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 130 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4