Решение № 2430 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2430 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно наказателно дело № 20241110216921 по описа за 2024 година

Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л. Т. П. срещу наказателно постановление № 21-4332-021393 от 21.10.2021 година на Началника на група към СДВР—ОПП Г.В.Б., с което на Л. Т. П. е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на член 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, глоба в размер на 10,00 лева за нарушение на член 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на член 6, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят чрез адвокат Й. Т. сочи, че е изтекла абсолютната погасителна давност за налагане на административно наказание. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна СДВР-ОПП, редовно уведомена, чрез юрисконсулт М. оспорва жалбата.

Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 12.10.2021 година около 09.30 часа Л. Т. П. управлявал лек автомобил „,,***''“, рег. № ,,***'', собственост на „,,***'' по улица „Искърско дефиле“ с посока на движение от улица „Чавдар Войвода“ към ул.“Свети Иван Рилски“. На кръстовището с ул. „Мальовица“ П. преминал на забранен сигнал на светофарната уредба и бил спрян от служители на ОСПССДВР, които повикали служители на ОПП-СДВР, които да изпробват водача за наличие 1 алкохол и наркотични вещества и/или техни аналози. Пробата за употреба на алкохол била отрицателна, но П. отказал да бъде изпробван за наличие наркотични вещества и техни аналози с Drugtest 5000 № ARLN-0103. На водача бил издаден талон за медицинско изследване№ 093421 за ВМА-София, връчен лично на водача в 10.30 часа на същата дата, ведно със седем броя холограмни стикери. П. не спазил изискването да се яви за изследване в медицинско заведение в указания времеви интервал от 45 минути. Свидетелят Е.А. съставил АУАН GA № 418136 от 12.10.2021 година за нарушение на член 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, член 6, т.1 и член 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, въз основа на който било издадено обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка съдът намери за установена напълно безпротиворечиво от показанията на свидетеля Л.Т., талон за медицинско изследване № 093421 за ВМА-София, докладна записка от полицай Станимиров от ОСПС-СДВР, АУАН. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година и Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019 година на Министъра на вътрешните работи.

АУАН и НП са съставени в предвидените в член 34 от ЗАНН давностни срокове.

Член 3, ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози предвижда, че при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест , а член 3а, ал.1, т.1 от Наредбата гласи, че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест. По делото от показанията на актосъставителя се установи, че С.И.И. е отказал да бъде изпробван с техническо средство и това е отбелязано в талона за медицинско изследване – „отказва“. Не е нарушено изискването на член 6, ал.4 от Наредбата, който предвижда избор на изпробваното за употреба на алкохол лице дали да бъде тествано чрез техническо средство или медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване. От обективна страна П. е осъществил състава на нарушението по член 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване наличието на алкохол 2 и/или наркотични вещества или за медицинско изследване и за вземане на биологични проби за химическо изследване за установяване наличието на алкохол в кръвта и и/или химикотоксикологично изследване за установяване наличието на наркотични вещества и/или техни аналози.

Нарушението е извършено виновно като деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е целял настъпването на общественоопасните му последици.

От приобщената по реда на член 283 от НПК докладна записка се установява, че водачът е преминал на забранен сигнал на светофарната уредба, с което е нарушил член 6, т.1, пр.2 от ЗДвП. Установено е извършването на нарушение на член 100, ал.1, т.1 от ЗДвП в редакцията към ДВ брой 108 от 2018 година, която е изисквала водачът да носи СУМПС от съответната категория и контролен талон.

Основателно е възражението на защитника, че е изтекла абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване: при субсидиарното приложение на правилата на НК, към които препраща член 11 от ЗАНН, срокът на абсолютната давност съгласно член 81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.5 от НК се равнява на четири години и половина, който е изтекъл. На това основание НП следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 21-ви състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-021393 от 21.10.2021 година на Началника на група към СДВР—ОПП Г.В.Б., с което на Л. Т. П. е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на член 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, глоба в размер на 10,00 лева за нарушение на член 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на член 6, т.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3