Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8770 от 15.05.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 33067/2024
Вид
Решение № 8770
Подписан
15.05.2025
В сила
15.05.2025
Състав
КАТЯ НИКОЛОВА ВЕЛИСЕЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 8770 гр. София, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20241110133067 по описа за 2024 година

Производството е образувано по исковата молба на .......... против Л. И. В., с която е предявен иск с правна квалификация чл. 221, ал. 2 КТ за осъждане на Л. И. В. да заплати на ищеца сумата 1677,82 лв. – обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда 03.06.2024 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че с Л. И. В. са се намирали в трудово правна връзка по силата на сключен по между им трудов договор №70ЛД от 17.09.2019 г. „...........“ в локомотивно депо София при ........., към „.........“ ЕООД. Заявява, че със Заповед №Д-75/30.05.2022 г. на директора на П..... на ответника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 вр. чл. 188, т. 3, предл. първо и т. 10 от КТ. Заповедта за уволнение е оспорена от служителя по исков ред, за което е било образувано гр.д.

№49682/2022 г. по описа на СРС, 178 състав, като с решение №9629 от 07.06.2023 г. исковете на Л. И. В. са отхвърлени като неоснователни и е признато, че заповедта е законосъобразна.

При тези данни за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск с искане за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на една брутна заплата за срок на предизвестието. Посочва, че размерът на последното брутно трудово възнаграждение на ответника преди уволнението м. април 2022 г. е 1677,83 лева. Претендира присъждане и на законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по делото не е постъпил отговор на исковата молба. В насроченото открито съдебно заседание ответникът не се явява и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК.

С нарочна молба, в първото открито съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, тъй като са налице предпоставките на чл.238 ГПК. Претендира присъждането на разноски за производството.

1

След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея /връчени са по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК /, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло.

При този изход на делото разноски следва да се присъдят в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който претендира такива за заплатена държавна такса в размер на 67,11 лева и юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в размер на 100,00 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА Л. И. В. ЕГН ********** с адрес: гр........... да заплати на П..... към „.......“ ЕООД с ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. ........ на основание чл. 221, ал. 2 КТ сумата 1677,82 лева – обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда 03.06.2024 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 167,11 лева – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2