Решение № 544 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 544 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110217975 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

(НП)

№

861943-F854804/12.11.2025 г., издадено от Директора на офис „Изток“ в ТД на НАП София, с което, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, на „*****“ ЕООД, с ЕИК *******, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС.

Недоволно от НП е останало санкционираното юридическо лице, което го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Сочи се, че преди съставянето на АУАН вече е била депозирана декларацията за месец юли 2025 г. Наведено е, че дружеството не е осъществявало никаква дейност от момента на учредяването си, поради което били предприети и действия по дерегистрация на дружеството по ДДС. Твърди се, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, като се посочва по-конкретно, че при издаване на обжалваното НП не са били обсъдени направените срещу АУАН възражения и не били обсъдени обстоятелствата, обосноваващи приложението на чл. 28 от ЗАНН. Направено е позоваване още на липсата на вредоносни последици и на предходни нарушения на дружеството, които обстоятелства също обуславяли приложението на чл. 28 от ЗАНН. Поради тези съображения се иска отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Д. Ш., която в пледоарията си моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление, като препраща към изложените в жалбата 1 аргументи. Претендира разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален представител в съдебно заседание в лицето на юрк. П. К.. В хода на съдебните прения тя моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, тъй като в хода на производството не са били допуснати нарушения, които да доведат до отмяната му. Навежда, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като на жалбоподателя вече веднъж било издадено предупреждение, което било връчено и влязло в сила. Счита, че забавянето за подаване на декларация с повече от месец обуславяло същественост на нарушението и поради това размерът на определеното наказание бил правилен Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 16.04.2025 в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел било вписано дружеството „*****“ ЕООД. По инициатива на дружеството, същото било регистрирано в НАП като задължено лице по ЗДДС на 30.04.2025 г.

На 15.08.2025 г., свидетелката В. И. извършила проверка в информационната система на НАП във връзка с подадени от дружествотожалбоподател справки-декларации по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС. В хода на проверката било установено, че „*****“ ЕООД, в качеството си на регистрирано и задължено по ЗДДС лице, не е изпълнило задълженията си да подаде справки-декларации по ЗДДС за периода от месец април до месец август 2025 г., включително, в законоустановения срок.

На 26.09.2025 г. дружеството-жалбоподател подало с КЕП 5 (пет) броя декларации по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС – за месеците април, май, юни, юли и август за 2025 г.

За неподаването на декларация за данъчен период месец юни 2025 г. бил съставен АУАН, а въз основа на него, на 01.12.2025 г. било издадено предупреждение по чл. 28 от ЗАНН.

На 15.08.2025 г. до „*****“ ЕООД била изпратена покана за съставяне на АУАН за неспазване изискванията на чл. 125 от ЗДДС за подаване на справкадекларация и отчетни регистри по ЗДДС за месец юли 2025 г. в срок до 14.08.2025 г. В предоставения с поканата 7-дневен срок не се явил представител на дружеството-жалбоподател.

На 29.08.2025 г. дружеството-жалбоподател било дерегистрирано по ЗДДС.

На 15.10.2025 г. в ТД на НАП София, офис „Изток“, се явила Д. Ш., която била упълномощена от управителя на дружеството-жалбоподател да 2 представлява „*****“ ЕООД пред данъчните органи. В този ден бил съставен процесният АУАН № F854804/15.10.2025 г. за това, че дружеството, в качеството си на регистрирано и задължено лице по ЗДДС, не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС за данъчен период месец юли 2025 г. в законоустановения срок. АУАН бил връчен на Ш. веднага след съставянето му срещу подпис.

На 22.10.2025 г. било депозирано, чрез ССЕВ, писмено възражение по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН.

Административнонаказващият орган приел изложените в акта фактическите констатации за категорично доказани и въз основа на него издал обжалваното Наказателно постановление № 861943-F854804/12.11.2025 г., издадено от Директора на офис „Изток“ в ТД на НАП София, с което, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, на „*****“ ЕООД било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетел В. И., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката В. И., тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. От показанията й се установяват обстоятелствата около извършване на проверката, констатираните в нейния ход нарушения и последващото съставяне на процесния АУАН. От изложеното от свидетелката се установява още, че за констатираното нарушение за неподаване на справка-декларация за месец юни 2025 г. на дружеството бил съставен АУАН и въз основа на него предупреждение по чл. 28 от ЗАНН.

Показанията й са информативни и за това, че на 26.09.2025 г. са били подадени справките-декларации за периода от месец април до месец август, включително.

От представената в хода на производството справка от информационните системи на НАП относно регистрацията по ЗДДС се установява, че на 29.08.2025 г. дружеството-жалбоподател е било дерегистрирано.

Изложените от свидетелката обстоятелства са в пълен синхрон със събраните в хода на производството писмени доказателства, поради което съдът кредитира, като еднопосочна, цялата наличната доказателствена съвкупност.

Тъй като доказателствата са еднопосочни, то per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, съдът намира, че по-подробен техен анализ не се налага.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от 3 правна страна следното:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от надлежни органи и в рамките на техните правомощия. АУАН и НП са връчени надлежно на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател. Както АУАН, така и обжалваното НП съдържат всички необходими реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са издадени при спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, поради необсъждане в обжалваното НП на депозираните срещу АУАН възражения. Това е така, тъй като не е била препятствана възможността на дружеството-жалбоподател да упражни това свое право. Очевидно е, че щом АНО е издал обжалваното НП, то конклудентно е приел, че същите са неоснователни. Нещо повече, съгласно чл. 53, ал. 1 ЗАНН, когато се установи, че извършителят е извършил деянието виновно, наказващият орган издава НП, с което налага на нарушителя административно наказание. Нито тази разпоредба, нито която и да е друга от ЗАНН го задължава писмено да обсъди възраженията на нарушителя по чл. 42, т. 8 и/или тези по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Съответно произнасянето по тях не е предвидено като част от задължителното съдържание на НП по чл. 57 ЗАНН. Ето защо липсата на такова обсъждане в случая, при положение, че не е нормативно изискуемо се, не рефлектира върху законосъобразността на постановлението. (в този смисъл например Решение № 7929 от 28.12.2018 г. на АдмС - София по адм. д.

№ 7843/2018 г.).

Поради изложеното съдът, намира, че не са налице съществени процесуални нарушения, които да доведат до опорочаване на административнонаказателното производство срещу нарушителя и накърняване правото му на защита.

Разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС предвижда задължение за подаване справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124от същия закон за всеки данъчен период. В качеството си на задължено лице по ЗДДС, „*****“ ЕООД е било длъжно да подава справкадекларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС за всеки отчетен данъчен период, като тези декларации и отчетни регистри следвало да се подават до 14-о число, включително, на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасяли, съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.

Въз основа на всички събрани в хода на производството доказателства настоящият състав приема за категорично установено, че данъчнозадълженото по ЗДДС лице „*****“ ЕООД не е подало справка-декларация за данъчния период месец юли 2025 г. в законоустановения срок до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася 4

(14.08.2025 г.). Справката-декларация е била подадена на 26.09.2025 г. При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че санкционираното дружество действително е осъществило състава на административно нарушение по чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че установените фактически констатации следва да се субсумират под разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай.

За да достигне до този си извод съдът съобрази множеството смекчаващи отговорността обстоятелствата, а именно, че справката-декларация все пак е била подадена (макар и със закъснение от 1 месец и 12 дни), при това преди съставяне на АУАН. Освен това, същата е била с нулева стойност и реално не са настъпили никакви вреди за държавата от забавеното деклариране. На следващо място, дружеството-жалбоподател не е извършвало никаква активна дейност, а и е и било дерегистрирано като задължено лице по ЗДДС на 29.08.2025 г.

В случая не може да бъде отчетено като отегчаващо вината обстоятелство, нито да бъде взето предвид относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, издаването на предупреждение на дружеството за предходен период.

От събраните в хода на производството доказателства се установява, че предупреждението е било издадено на 01.12.2025 г. за неподаване на справкадекларация за данъчен период месец юни 2025 г. Всички справки-декларации (в това число и тази за месец юни 2025 г.) са били депозирани на 26.09.2025 г.

От това следва, че за допуснато закъснение от над 2 (два) месеца – относимо към справката-декларация за месец юни 2025 г., е издадено предупреждение и АНО е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, а за по-малкото закъснение (от 1 месец и 12 дни) – относимо към депозиране справката-декларация за месец юли 2025 г., АНО е решил да наложи административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева и е издал обжалваното наказателно постановление.

Издаденото на 01.12.2025 г. предупреждение не може да обуслови невъзможност за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Такава невъзможност би била налице единствено ако на дружеството-жалбоподател беше наложено предупреждение по чл. 28 от ЗАНН, което да е влязло в сила и в едногодишен срок, считано от този момент (влизането му в сила), дружеството извърши административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай. В случая предупреждението за данъчен период месец юни 2025 г. е издадено на 01.12.2025 г., т.е. след извършване на процесното нарушение, за което е издадено обжалваното наказателно постановление.