Решение № 57 от 16.01.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000500859 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК , по въззивна жалба с вх. № 293112/12.12.2023 г. ( по регистратурата на СГС ), поправена поради неяснота относно предмета на предприетото с нея обжалване с молба с вх. № 15277/6.06.2024 г. ( по регистратурата на САС ) на ответника „Лено“ АД, град София срещу частта от решение № 261285 от 16.11.2023 г. на СГС , I – 9 –ти състав, по гр.д.№ 35/2020 г. , с която е осъден да върне на ищците платена без основание неустойка за забава по три договора за заем „Бизнес кредит“ № 5783, сключени между страните на 14.02.2018 г. ;

21.06.2018 г. и 14.11.2018 г. , в общ размер от 32 624,22 лева, ведно със законната лихва от 2.01.2020 г. до окончателно плащане и разноски в размер на 7 202,50 лева .

Във въззивната жалба има оплакване за неправилно приложение на член 26,ал.1,предл.3 от ЗЗД и разясненията на ТР № 1 от 15.06.2020 г. на ОСТК на ВКС относно момента, към който се преценява валидността на клауза за неустойка. Според въззивника изведеният в решението извод за нищожност на неустойките по трите договора за заем противоречи на посочената във 1 въззивната жалба каузална практика, в която е прието, че неустойки за забава в размер между 0,3 % и 1 % дневно, надвишаващи процесната неустойка в размер от 0,23 % , не са нищожни. Наличието на обезпечение на вземанията чрез ипотека не обуславя извод в противен смисъл.

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемите Д. П. Н. , ЕТ„ Д. – Д. Н.“ със седалище в град София ; М. Т. Н. и Т. П. Н., двамата от град София отговарят чрез общия си пълномощник – адвокат Д. Т. от АК – Варна, че въззивната жалба е неоснователна. Поддържат , че договорите са потребителски и за тримата ищци ; съдържащите се в договорите за заем уговорки за неустойка за забава са неравноправни с оглед общите критерии по член 143,ал.1 от ЗЗП и нищожни съобразно общото правило на член 26, ал.1,пр.3 от ЗЗД, тъй като неустойката се дължи при просрочване на суми не само за главница, а и за договорна лихва ; тя се начислява върху вече набрана неустойка за забава и изпълнението на задълженията е обезпечено с договорна ипотека, сочещо на надхвърляне на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора, изразените от страните чрез процесуалните им представители становища в откритото съдебно заседание и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

Предявени от Д. П. Н., регистрирана като ЕТ„Д. – Д. Н.“ ; М. Т. Н. и Т.

П. Н. срещу „Лено“ АД, град София са искове за прогласяване нищожността на три договора за заем „Бизнес кредит“, клиентски № 5783, сключени на :

14.02.2018 г. ; 21.06.2018 г. и 14.11.2018 г. от ищцата – ЕТ като заемополучател и останалите двама ищци като солидарни длъжници за суми в размер на 20 000 евро, 3 000 евро и 6 000 евро и обусловени искове по член 55,ал.1,пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищците получените без основание суми в общ размер от 32 624,22 лева , съставляваща разлика между реално предоставените в заемни средства от 36 212,78 лева и заплатените от ищците суми в общ размер от 68 837 лева за главница, възнаградителна лихва, неустойка и такси . Отделно от претендираната с исковете нищожност на целите договори ищците са изложили правни доводи за нищожност на съдържащите се в трите договора неустоечни клаузи на основание член 26,ал.1,пр.3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави.

2

Ответникът оспорил срочно всички искове.

СГС е разгледал обуславящите искове за нищожност на договорите на основание член 26, ал.2 от ЗЗД - поради привидност на съгласието относно предназначението на предоставените заемни средства за търговската дейност на заемополучателката, регистрирана като ЕТ и на основание член 26,ал.1 , пр.3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави. Решението, в частта с която тези искове са отхвърлени, като необжалвано е влязло в сила. СГС е уважил обусловените искове по член 55,ал.1 от ЗЗД, като приел, че включените в трите договора, еднакви по съдържание, клаузи за неустойка за забава са нищожни на основание член 26, ал.1,пр.3 от ЗЗД, тяхната нищожност не влече нищожност на целите договори, но плащанията на неустойки в установен със заключението по съдебно - счетоводната експертиза общ размер от 22 201,76 евро ( с левова равностойност , по – малка от претендираната общо от ищците сума в размер от 32 624,22 лева ) са извършени без основание и сумата подлежи на връщане . В осъдителния диспозитив СГС е посочил, че присъдената на ищците сума в размер на 32 624,22 лева съставлява разлика между реално предоставената в заем сума и „ върнатата от страна на ищците неустойка “ . В действителност тя се равнява на заплатените неустойки.

От формираната по обуславящите искове по член 26,ал.2 от ЗЗД сила на пресъдено нещо следва, че заемите са отпуснати на първата ищца целево, за търговската й дейност и че като заемополучател тя е действала в търговското си качество , а не в качеството на потребител. Към възникналите между нея и „Лено“ АД правоотношения не се прилагат нито правилата на Закона за защита на потребителите, нито на Закона за кредитите на недвижими имоти на потребители. Произнасянето в мотивите на решението по нищожността на неустоечните клаузи по : т.1.5 ( с ) от договора от 14.02.2018 г. ; т.2.3 ( с ) от договора от 21.06.2018 г. и т. 2.3 ( с ) от договора от 14.11.2018 г. като по преюдициални правоотношения съответства на надлежното заявяване още в исковата молба на факти, водещи до опорочаването само на тези отделни клаузи на общото основание по член 26, ал.1,пр.3 от ЗЗД . Съобразяването на изводите по оспорените преюдициални правоотношения при произнасянето по обусловените искове по член 55,ал.1 от ЗЗД е в обема от търсената защита.

При претенции за по - голямото – реституция на даденото от ищците по нищожните в цялост договори за заем над сбора от фактически получените от 3

ЕТ заемни суми ( по техни твърдения, равни на : 35 954,94 лева по първия договор, 257,84 лева по втория договор и 0 лева по третия договор), дължи се произнасяне за по – малкото – реституция на даденото по нищожните клаузи за неустойка за забава в рамките на цената на исковете .

По делото е установено, че с договор за заем „ Бизнес кредит“, клиентски номер № 5783 от 14.02.2018 г. ответникът „Лено“ АД е отпуснал на Д. П. Н., регистрирана като ЕТ „Д. – Д. Н.“ заем в размер на 20 000 евро при фиксирана лихва в размер на 27 % на година – т.1.5 (а) , със срок на издължаване до 14.02.2033 г. на 180 броя вноски, равни по размер – от 458,35 евро съгласно приложение 1 – Погасителен план и при уговорена в т.1.5 (с) неустойка за забава при неизпълнение на кое да е имуществено или неимуществено задължение в размер от 0,23 % върху просрочените суми за главница и договорна лихва , неустойки и други такси и разноски , считано от падежа на дължимото плащане. С договор за заем „ Бизнес кредит“, клиентски номер № 5783 от 21.06.2018 г. ответникът „Лено“ АД е отпуснал на Д. П. Н., регистрирана като ЕТ „Д. – Д. Н.“ заем в размер на 3 000 евро , от който част в размер на 2 575,02 евро се удържа от заемодателя, тъй като съгласно уговореното в т.2.1. (b) (i) служи за рефинансиране на договора за заем от 14.02.2018 г. . Този заем е отпуснат при фиксирана лихва от 27% - т.2.3 (а), със срок на издължаване до 21.03.2033 г. на 177 броя погасителни вноски , равни по размер, от 68,84 евро съгласно приложение 1 – погасителен план, като в т.2.3 ( с ) е уговорена неустойка за забава при неизпълнение на кое да е имуществено или неимуществено задължение в размер от 0,23 % върху просрочените суми за главница и договорна лихва , неустойки и други такси и разноски , считано от падежа на дължимото плащане. С договор за заем „ Бизнес кредит“, клиентски номер № 5783 от 14.11.2018 г. ответникът „Лено“ АД е отпуснал на Д. П. Н., регистрирана като ЕТ „Д. – Д. Н.“ заем в размер на 6 000 евро , от който части в размери на 4 694,32 евро и 743,27 евро се удържат от заемодателя , тъй като съгласно уговореното в т.2.1. (b) (i) служат за рефинансиране на договора за заем от 14.02.2018 г. и 21.06.2018 г. Този трети заем е отпуснат при фиксирана лихва от 27% - т.2.3 (а), със срок на издължаване до 14.02.2033 г. на 171 броя погасителни вноски, равни по размер, от 138,07 евро съгласно приложение 1 – погасителен план, като в т.2.3 (с) е уговорена неустойка за забава при неизпълнение на кое да е имуществено или неимуществено задължение в размер от 0,27 % върху просрочените суми 4 за главница и договорна лихва , неустойки и други такси и разноски , считано от падежа на дължимото плащане . И по трите договора вторият и третият ищец са приели да отговарят за задълженията на заемополучателя – ЕТ солидарно. В обезпечаване на вземанията на дружеството по трите заема от тримата съищци са учредени първа, втора и трета ипотека върху собствения им недвижим имот – апартамент № 112 – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта на град

София.

Уговорените неустойки са мораторни , в размери от 0,23 % и 0,27 % подневно, предвидени са за неизпълнение на задължения за погасителни вноски в размери между 458,35 евро и 68,84 евро . Съгласно заключението по съдебно- счетоводната експертиза – задача 7 – след рефинансирането на първия заем с част от 2 575,02 евро от втория заем, отпуснат на 21.06.2018 г. в размер от 3 000 евро , е допуснато просрочие в изплащане на дължимите вноски – първо на вноската с падеж 14.08.2018 г. , а после на всички месечни вноски от периода 14.10.2018 г. – 14.09.2019 г . Отпускането на третия заем в размер от 6 000 евро , служещ за рефинансиране на първите два заема, на 14.11.2018 г. , е заварило длъжниците в просрочие на вноските по първия договор, считано от 14.08.2018 г. и на вноските по втория договор , считано от 21.09.2018 г. Не е оспорена констатацията на СГС, основана на заключението, че общият размер на заплатените до 11.10.2019 г. от ищците по трите договора неустойки се равнява на 22 201,76 евро .

С оглед целта , с която са сключени вторият и третият договор за заем – за погасяване на задълженията по първия, съответно по първия и втория (в голямата му част рефинансиращ ) договор , правилно СГС е приел, че трите договора са свързани помежду си. Рефинансиращите договори са основание за кумулиране в полза на заемодателя на още две неустойки за забава, тъй като предназначените за рефинансиране на първия и втория договор за заем суми ( 7 269,32 евро и 743,27 евро ) са толкова малки в съпоставка с главниците по рефинансираните заеми ( 20 000 евро и 3 000 евро ) - над два пъти и над четири пъти , при еднакви други условия – размер на договорната лихва и срок на връщане, че и с тях длъжникът – ЕТ не е в състояние да обслужва редовно задълженията си за вноски по двата рефинансирани заема . Третият договор, с който ищците са поели в условията на солидарност задължение за 5 мораторна неустойка в размер от 0,27 % ( по – висок от размерите на същия вид неустойки от първия и втория договор от 0,23 % ) подневно, е сключен при допусната забава в изплащането на вноските и възникнали задължения за неустойки за забава и по двата предходни договора. Не би могло да се очаква, че при тези просрочия в обслужването на първите два заема длъжниците ще могат да обслужват и третия заем .

Клауза за неустойка от сключен между търговци договор за заем е нищожна, ако противоречи на добрите нрави . Според дадените с ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС указания преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за случая обстоятелства и от общите за всички случаи критерии , каквито са : естеството на обезпеченото с неустойка задължение и неговия размер, вида на неустойката и вида на неизпълнение на задължението ; съотношението между размера на неустойката и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави на основание член 26,ал.1, пр.3 от ЗЗД в случаите, в които е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции . Не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок , до който тя може да се начислява .