Решение № 1263 от 05.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1263 гр. София, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20241000502494 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 164/18.06.2024 г. по гр. д. №371/2023 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, е осъдена Община Лом, Булстат 000320840, адрес гр.

Лом, ул.Дунавска № 12, да заплати на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД на Л. Л. В., ЕГН:**********, действаща чрез своята майка и законен представител Д. И. П., ЕГН **********, сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от травматично увреждане поради деликт, настъпил на 05.08.2023 г. в гр. Лом на ул. Крум Пастърмаджиев, ведно със законната лихва считано от 05.08.2023 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за обезщетение на неимуществените вреди над уважения до предявения размер от 50 000 лева.

Решението е обжалвано от Община Лом, действаща чрез процесуалния си представител, в неизгодната за нея уважителна част. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че общината не следва да носи делектна отговорност за процесния инцидент, който е настъпил поради природно явление – силна буря. Поддържа се, че не са доказани елементите от фактическия състав на чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Заявява се, че са събрани достатъчно доказателства, които установяват надлежното изпълнение от страна на общината по проверка за опасни дървета и отстраняването на 1 маркираните такива. Изтъква се, също така че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен, несъобразен с получените травми от ищцата, както с принципа на чл. 52 ЗЗД. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, евентуално да бъде намален размера на присъденото обезщетение.

Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски.

В установения от закона срок, въззиваемата и ищца в първоинстанционното производство – Л. Л. В., действаща чрез своята майка и законен представител Д. И. П., е депозирала отговор на въззивната жалба. С него излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, респективно за законосъобразност на обжалваната част от съдебното решението. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок от активно легитимирана страна в процеса против съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

От приетите в съдебното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

От приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че на 05.08.2023 г. към 21:00 часа ищцата е била с други деца на детска площадка на ул. „Крум Пастърмаджиев” в гр. Лом.

Внезапно е започнала буря и тя е тръгнала да се прибира към своя дом, находящ се на ул. „Бозвели“ №18. Вървейки към дома си по ул. ,, Крум Пастърмаджиев“ върху нея пада дърво, което притиска цялото й тяло.

Случайни минувачи я изваждат от под дървото, като се обаждат на Центъра за спешна медицинска помощ. На място пристига екип и я преглежда, като констатира деформация на лявото коляно и охлузвания на двете ръце.

Откарана е в болницата в гр. Лом, където след рентгенография е установена фрактура на ляво бедро. Лечението е продължило на следващия ден в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" ЕАД в гр. София, където е приета в отделение по детска ортопедия и след извършени изследвания е установено счупване на 2 долния край на лява бедрена кост, закрито.

От справката на НИМХ - филиал Плевен се установява, че към 21.00 часа на 05.08.2023 г., когато е настъпил инцидента силата на вятъра в района е била между 5м/с и 9 м/с, което според скалата на Бофорт, прилагана от метеоролозите за оценка движението на въздушните маси, вятър със скорост 5м/с се приема за слаб, а до 10.7 м/с е полусилен.

Безспорно е между страните, че в района на ул. Крум Пастърмаджиев в гр. Лом има засадени дървета брези, обследвани към 2012 г. във връзка със строеж на обект “Изграждане на зелена и достъпна среда в гр. Лом, подобект III Реконструкция зона за пешеходен достъп до ЖП гара Лом до ул. Славянска, ул. Крум Пастърмаджиев и прилежащите междублокови пространства. От експертната оценка на заснетата растителност (л.136 от делото пред окръжен съд) е видно, че в този обект има осем броя дървета от вид обикновени брези, от които 4 в много добро състояние, едно - средно състояние и три -добро състояние с препоръки за запазване дърветата в много добро и добро състояние. Във връзка със заповед от 20.07.2023г. на кмета на Община Лом е извършен от комисия частичен обход на обществени места в гр. Лом за наличие на частично или изцяло изсъхнали дървета, за което е съставен протокол (л.56 от делото пред окръжен съд) с препоръки за премахване на опасни дървета, между които 10 броя брези на ул. Крум Пастърмаджиев частично и напълно изсъхнали.

От приложените протоколи за установяване завършването на натурални видове работи по отстраняване на опасни дървета на територията на Община Лом за 2023 г. се установява, че март месец са кастрени клони на бреза на същата улица, на 06.08.2023 г. е отстранена падналата бреза, а в периода 1518.08.2023 г. са отстранени още 5 броя брези на същата улица.

От справка, изпратената от Дирекция Национална система 112, районен център Монтана (л. 104 от делото пред окръжен съд) и от приложените като веществени доказателства снимки на пречупено дърво (л. 11, 100, 101 от делото пред окръжен съд), както и на отсечено такова (л. 102 и 103 от делото пред окръжен съд), по категоричен начин се установява точното място, където е настъпил процесния инцидент на 05.08.2023 г. - падналото дърво се намира на ул. Крум Пастърмаджиев в гр. Лом, срещу миньоните.

От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното производство свидетел Л. В. П. – баща на ищцата, се установява, че инцидентът се е случил на ул. Крум Пастърмаджиев в гр. Лом до къщата на миньоните (къщичка с фигурки, с които си играят децата). След изписването от болницата, където е престояла повече от седмица, възстановяването на ищцата е продължило вкъщи, като тя е обгрижвана от родителите си, преимущество от майка си. Засегнатият крайник е бил обездвижен, като за период от два месеца е била на легло с нужда от чужда помощ за битовото си обслужване, ползвала е памперси, страхувала се е да се изправя с помощта на патерици. Раздвижването й е започнало едва след отстраняване на 3 поставените като фиксатори игли, което е станало две седмици преди да започне училище на 06.11.2023 г. , според показанията на свидетеля Л. П., баща на ищцата. След премахване на иглите, ищцата е провеждала рехабилитация. Установява се от показанията на свидетеля, че ищцата се е страхувала да се изправя и ползва патериците , до последно не смеела да стъпва на травмирания крак, като не можела да се придвижва сама до две седмици преди да започне училище на 06.11.2023г. . Изостанала с материала в училище. Все още се страхува при буря и не смее да излиза , навън, а ако й се наложи се пази от дървета. Плаче, когато се сети за инцидента и преживяното от него. Към момента няма проблеми с ходенето, като е освободена от часовете по физическо в училище.

Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелката, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. от чл.

172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните възприятия за механизмът на настъпване на процесния инцидент, за получените в резултат на него увреждания и за претърпените болки от пострадалия са непосредствени.

От приетата в първоинстанционното производство, като компетентно изготвена и неоспорена от страните, съдебномедицинска експертиза се установява, че в причинна връзка с претърпения на 05.08.2023г. инцидент ищцата е получила травматично увреждания - счупване на лява бедрена кост в долната (дистална) трета, което е наложило оперативните интервенции в специализираното лечебно заведение УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" ЕАД, както и охлузвания в областта на горни крайници, двустранно. Фактурата е причинила трайно затруднение движението на долен ляв крайник за срок не по-малък от три-четири месеца, последвано от постепенно и поетапно раздвижване на крайника. Останалите травматични увреждания, под формата на охлузвания са причинили разстройство на здравето- временно и неопасно за живота, със срок на оздравяване 2-3 седмици до месец без настъпване на усложнения. От травмите несъмнено е изпитвала болки, интензивни в първите седмици, като е имала нужда от помощни средства, както и от чужда помощ при извършване на ежедневни дейности за определен период. При прегледа й от вещото лице на 24.04.2024 г. са установени белези по левия крак, с давност, добре заздравели без видими патологични (болестни) усложнения. Процесът на ходене (стъпване) не е засегнат и липсват обективни данни за ограничение на функцията, като прогнозата за напълно (цялостно) възстановяване на функциите на ляв долен крайник с пълен обем на движения и нормално функциониране на крайника е категорично позитивна. Не е изключено и е твърде вероятно в бъдещ период, при физически натоварвания на долен крайник пострадалата да има болкови усещания с различна интензивност и дори прояви на сезонност. Установеното от медицинските документи по делото хронично заболяване на ищцата ревматиден артрит има автоимунна или генетична етимология, засяга костно-ставния апарат, но то няма 4 свързаност и не е в пряка причинно-следствена връзка с процесния описан инцидент. От проведените лабораторни (кръвни) изследвания при престоя на ищцата в болничното заведение не са налице данни за активност на процеса, това й заболяване е било в ремисия, без данни за възпалителен процес, който да е указал влияния на възстановяването от травмата. В съдебно заседание заключението е допълнено с доводи, че ревматоидния артрит не би довел до по-голяма тежест на травмата предвид възрастта на ищцата с все още неукрепнала костно-мускулна система.

Въззивният съд кредитира обсъдената медицинска експертиза, тъй като тя е изготвени след преценка на всички относими медицински документи и след личен преглед на пострадалия, като е отговорила подробно на всички поставени релевантни въпроси.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Предявеният иск е за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, както беше посочено, е с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на възложителя е за чужди виновни противоправни действия и има гаранционно-обезпечителен характер.

На основание чл. 51, ал. 1 ЗЗД тя обхваща всички вреди (имуществени и неимуществени), които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Отговорността по смисъла на чл. 49 ЗЗД настъпва след като натовареното лице при или по повод възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия. За да възникне тази отговорност е необходимо кумулативно наличие на няколко предпоставки: 1. Осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС № 7/1959 г., на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложената работа; 2.