Определение № 1137 от 28.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1137 гр. София, 28.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501002 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 274, ал.1 т. 2 от ГПК вр. Чл. 129, ал.3 изр. Второ и чл. 130 изр. Второ от ГПК.

Образувано е възоснова на частна жалба с вх. Рег. № 2760 от 03.02.2025г. подадена от Г. В. К. срещу Определение № 1133 от 21.01.2024г. постановено по гр.д. № 20231100114456 по опис на СГС за 2023г. с което съдът е върнал исковата молба и е прекратил исковото производството. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение.

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирала страна, обосновала правен интерес от въззивна проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстнация проверява служебно за правилността на определенията на първата инстанция и не е ограничен от оплакванията в частната жалба (виж ТР на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд по тълкувателно дело №6/2017 г. ).Освен това, извършената размяна на съдебни книжа от първоинстанционния съд е в противоречие със забраните да се връчва препис от частната жалба на насрещната страна (виж чл. 129, ал.3 и чл.

130 от ГПК) разпоредбите на чл. 129, ал.3 и чл. 130 от ГПК) , поради което настоящия състав игнорира писмения отговор на Прокуратурата.

Видно от мотивите на обжалваното определение, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. чл. 49, вр.чл. 45 от ЗЗД с цена на иска 1

100 000 лева, ведно със законна лихва върху тази сума счутано от 22.12.2023 г. предявен срещу Софийска градска прокуратура, по твърдението на ищеца, че Прокурор К. Г. от същата прокуратура е осъществила противоправен отказ от образуване на наказателно производство по сигнал пострадал в лицето на ищеца, сега частен жалбоподател, а именно Г. В. К.. За да прекрати производството, съдът е изложил пространни мотиви, относно функционалния имунитет на магистратите – въпрос, който не е поставен с предявения иск, доколкото ответник по него е само Прокуратурата на Р България и на второ място е приел, че бездействието на ищеца да отстрани нередовност на исковата молба обосновава връщане на исковата молба.

Видно от съдържанието на исковото производство, ищецът многократно е бил подтикван да изложи подробно обстоятелствата, на които основава иска.

Чрез служебно назначен пр. представител в лицето на адв. Ю., ищецът е отговорил, че обстоятелствата са изложени в исковата молба. Останали са неразрешени споровете между съда и ищеца за редовността на исковата молба и за назначаване на нов процесуален представител, по допусната вече правна помощ, след като за адв. Ю. е възникнала обективна пречка да осъществи защита. Неизяснен е останал и въпроса, дали ищецът владее български език и следва ли да му се назначи преводач, чрез който да контактува със съда и процесуалния представител, който ще осъществи за в бъдеще правната помощ.

Вместо разрешаване на тези спорни въпроси, съдът е прекратил производството по делото, пространно излагайки мотиви за функционални имунитет на магистратите, приемайки, че предявения осъдителен иск е насочен срещу конкретен магистрат, поради което е заключил, че е недопустим.

Определението е неправилно и е необосновано.

Искът е предявен срещу държавата, представлявана от Прокуратурата на Р България. Ищецът е индивидуализиран в титулната част на исковата молба и в допълнителна молба с вх. Рег. № 15873 от 12.02.2024г. , подадена от пр. представител на ищеца, която се намира на стр. 14 от първоинстнационното производство. В т.1 от изложението на молбата е посочен ответника по делото. Деянието може да има връзка с бездействието на конкретен магистрат, но в нито един момент процесуалните действия на ищеца не обосновават извода, че ответник е конкретен магистрат. В обжалваното определение се сочи, че искът е предявен иск срещу конкретен прокурор, а в мотивите са изложени доводи за недопустимост на иска срещу магистрат, който е действал в рамките на функционалния имунитет. Въпросът за функционалния имунитет не е предмет на делото и от него не може да се извеждат основания за недопустимост на иска. В заключение следва, че искът не е недопустим на основание чл. 130 от ГПК, поради което и прекратяването 2 на производство е необосновано по съображенията, изложени по горе.

Видно от стр. 2 абзац трети от обжалваното определение, съдът е приел, че исковата молба е нередовна и след като е оставена без движение с точни и ясни указания, ищецът не е отстранил нередовността. Така изложените мотиви навеждат на основанието по чл. 129, ал.3 от ГПК, но за да са налице предпоставките за законосъобразно връщане на исковата молба е необходимо не само да е налице бездействие на ищеца, а то да е следствие от неговата воля или пропуск, който не се дължи на основателна причина. Такава основателна причина е била на лице към момента на постановяване на обжалваното определение. Адв. Ю. – назначен от съда да осъществи правната помощ е останал в невъзможност да продължи процесуалното представителство. За да елиминира тежестта на този факт и съответно задължението си да определи друг процесуален представител, както и преводач от руски език, съдът е изложил свое, ново виждане за липсата на необходимост от правна помощ, каквато е била предоставена с предходно определение.

Определението, с което съдът отказва да предостави правна помощ подлежи на обжалване. Определението, с което съдът прекратява предоставената правна помощ, поради изменение в обстоятелствата /например участие в процеса на договорен пр. представител/ също подлежи на обжалване. Недопустимо един и същ съд, при липсата на промяна в обстоятелствата (с изключение на промяна в докладчика по делото) да предостави правна помощ, а в последствие и при липса на промяна в обстоятелствата свързани с правната помощ да прецени, че такава не е необходима, без да даде възможност на получилия правна помощ да обжалва пози последващ отказ.

Ищецът, който не е уведомен предварително, че му се отнема правото на правна помощ, не може да носи негативните последици на процесуалното бездействие на лицето осъществявало процесуалното представителство до настъпване на обективната пречка да продължи да осъществява представителството. Затова и процесуално бездействие в срока по чл. 129, ал.2 от ГПК има за последица връщане на исковата молба, само ако ищецът носи отговорността за пропуска да извърши указаните му действия.

Изследването на въпроса колко производства са образувани от този ищец е факт, който няма правно значение към конкретно образуваното производство в контекста на неговото прекратяване. Броя на образуваните искови производства не може да бъде отнесен нито към преценката за редовност на исковата молба, нито към преценката за допустимост на иска.

Така постановено определение като неправилно и необосновано следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстнационния съд за 3 продължаване на съдопроизводствените действия от момента на решаване на въпросите за необходимостта от преводач от руски език и определяне на друг адвокат, който да осъществи предоставената вече правна помощ.

В допълнение, следва да се има предвид, че съдът не може да преценява допустимостта на иска при нередовна искова молба, затова едва след като са отстранени всички нередовности на исковата молба, съдът може да преценява допустимостта на иска по реда на чл. 130 от ГПК. От мотивите на обжалвания съдебен акт е видно, че съдът е изложил аргументи за наличието и на двете основания, като нито едно от тях не е обосновано от фактите по делото.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1133 от 21.01.2025г. постановено по гр.д. № 2023110014456 по опис на СГС за 2023г. и

В Р Ъ Щ А исковото производството на постановилия го съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 2023110014456 по опис на СГС за 2023г. от момента на решаване на въпроса за необходимостта от преводач и и въпроса за определяне на друг адвокат, който да осъществи предоставената с Определение № 31 от 02.01.2024г. правна помощ на ищеца Г. В. К. по предявен срещу Прокуратурата на Р България осъдителен иск с цена 100 000 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4