Акт от 27.10.2020, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 10206/2020
- Подписан
- 27.10.2020
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 212 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 213 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 461,т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал.1 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал.1,т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638,ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал.1 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 638,ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 4 и ал. 6 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 348, ал.1,т.1 и 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1,т.1 и 2 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№221 гр.
Велико Търново, 27.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При секретаря Д.С.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 206/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ... С. в качеството си на процесуален представител на „Х-СИСТЕМ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр., ул.против Решение № 260028/9.7.2020г. постановено по НАХД 513/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш Серия Г № 0008233 издаден от ОД на МВР В.Търново за нарушение- установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система на чл. 483, ал.1, т.1 вр. с чл. 638,ал.4 във вр. с чл. 638,ал.1, т.2 във вр. с чл. 461,т.1 от КЗ е наложено наказание „Имуществена санкция „ в размер на 2000 лева.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните норми, което се субсумира под нормата на чл. 348, ал.1,т.1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Неправилно е ангажирана административно- наказателната отговорност на касатора в качеството му собственик на автомобила по реда на чл. 647, ал.3 от КЗ във вр. с чл. 638, ал.1,т.1 от КЗ. На първо място счита, че е налице противоречие в административното обвинение, тъй като е наложена санкция за нарушение по чл.
483, ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл. 638, ал.4 вр. с чл. 638,ал.1 т.2 от КЗ, което се изразява в бездействието на собственика на МПС – неизпълнение на задължението за сключване на договор за задължителна застраховка ГО. От друга страна в ЕФ е посочено като основание чл. 638, ал. 4 от КЗ, която касае управление на МПС без сключен такъв застрахователен договор. Това противоречие съществено е накърнило правото на защита на жалбоподателя, тъй като той е не е бил наясно с повдигнатото административно нарушение. Счита, че нарушението, чийто субект е собственик на МПС, без значение кой управлява МПС може да бъде установено само чрез съставяне на АУАН, а административната отговорност може да се реализира само чрез издаване на НП. Счита, че с оглед задължителните разпоредби на Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ВКС всяко нарушение следва да бъде конкретно ясно и безспорно установено за да не се налага тълкуване на нормата и причината за налагане на наказанието. По тези съображения от съда се иска да отмени обжалваното решение и постанови друго по съществото на спора, с което отмени ЕФ. Претендира заплащането на разноските в двете инстанции на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 143 от АПК общо за 600 лева като представя списък за разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Ответник жалба ОД на МВР В. Търново не се представлява , не заема становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново заема становище за основателност на така подадената касационна жалба. Макар и да споделя част от възраженията в нея, свързани с това, че собственикът на МПС носи отговорност при всяко управление на същото без наличието на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност", намира, че в конкретния казус електронният фиш е незаконосъобразен. Като нарушена в него е посочена разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т.
1 от КЗ, а правилната квалификация е чл. 638, ал 4 от КЗ. Или с други думи извършеното деяние е несключване на договор за ЗЗГО от страна на собственика на МПС, а касаторът е наказан за това, че е управлявал МПС без сключена такава застраховка. Следователно е допуснато смешение на двата състава , което е нарушило правото на защита на наказаното лице, тъй като същото не е могло да разбере за какво нарушение е обвинено. Това води до незаконосъобразност на ЕФ, поради което предлага да се отмени обжалваното решение и съответно ЕФ.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство, а по същество е неоснователна.
При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
ІІ от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство е Решение № 260028/9.7.2020г. постановено по НАХД 513/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш Серия Г № 0008233 издаден от ОД на МВР В.Търново за нарушение- установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система на чл. 483, ал.1, т.1 вр. с чл. 638,ал.4 във вр. с чл. 638,ал.1, т.2 във вр. с чл. 461,т.1 от КЗ е наложено наказание „Имуществена санкция „ в размер на 2000 лева.
Въз основа на наличните в делото доказателства, въззивният съд установил следното: На процесната дата – 2.10.2019г. в 17:11 часа в гр.В.Търново, ул.“Магистрална“до № 23 в посока гр. Варна с АТСС САИРН е установено и заснето управление на МПС лек автомобил „МЕРЦЕДЕС ВИТО 110 Д с рег.№ ..., за което собственикът не е бил сключил застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Видно от представеното по делото удостоверение от 20.2.2018г. на БИМ, пътна радарна система от посочения вид е одобрен тип, вписан под № 5133 в регистъра на одобрение за използване типове средства за измерване , със срок на валидност до 20.2.2028г. От приложената справка за регистрация на МПС е видно, че горепосоченият автомобил е собственост на касатора. Към 18.9.2019г. за посоченото МПС не е имало сключен действащ договор за „ГО“ , което се установява от приложената справка от гаранционния фонд .
Въз основа на така установеното от ОД на МВР - В. Търново бил издаден и процесния Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система фиш, с който на касатора на основание чл. 483, ал 1, т.
1 от КЗ във вр. с чл. 638, ал 4 във вр. с чл. 638 ,ал.1, т. 2 от КЗ във вр. с 461, т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 2000 лева. Няма спор по делото, че предходната застраховка ГО за автомобила е изтекла и към датата на заснемането 2.9.2019г. няма сключен договор за ЗЗГО. Тази фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото документи, вкл. представените с административната преписка доказателства за годността и техническата изправност на АТСС, снимковия материал, регистър за собствеността на автомобила, справка от Гаранционен фонд, датата на връчване на фиша. Настоящият съдебен състав намира за вярна установената от районния съд фактическа обстановка. Констатациите на РС съответстват на доказателствата по делото – писмени и веществени доказателствени средства, събрани по предвидения процесуален ред на НПК.
При така установените факти, които не са и спорни, ВТРС е формирал правен извод за правилност на атакувания електронен фиш. Съдът е приел, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, като от формална страна същият съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. По приложението на материалния закон, съдът е изложил аргументи за съответствие на установената фактическа обстановка по посочената в ЕФ като нарушена правна норма, а именно: чл.647, ал. 3 от КЗ във вр. във вр. с чл. 638, ал 4 във вр. с чл. 638, ал.1, т. 2 от КЗ във вр. с 461, т.1 от КЗ. Съгласно чл. 638, ал.1 т.2 от КЗ на наказание подлежи собственик на МПС- ЮЛ, който не изпълни задължението си да сключи ЗЗ „ГО“. В чл. 647, ал. 3 от КЗ е уредена възможността да се издава ЕФ в случай на нарушения по КЗ и нормата препраща към реда и условията за издаване на ЕФ по чл. 189, а.4 от ЗДвП, без да се прилага чл. 189, ал.5 от ЗДвП. Съдът е намерил, че е спазена и процедурата по установяване на нарушението - управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за ЗЗ „ ГО“ чрез АТСС, като подробно е описано в ЕФ. Съдът намира, че непосочването на разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ в ЕФ не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като същата не съдържа състав на административно нарушение, както и санкция за него. С оглед на горното са налице всички предпоставки за налагане на наказание „Имуществена санкция“ на касатора с ЕФ, която е определена във фиксирания размер от 2000 лева. Посоченото правно основание чл. 483, ал.1 т.1 от КЗ съответства на извършеното нарушение –управление на МПС , за което няма сключен договор ЗЗ „ГО“. В случая е намерил, че собственикът на МПС носи отговорност, независимо кой е управлявал МПС, поради което не му се праща уведомление с приложена декларация, в която да посочи ФЛ, управлявало автомобила. Освен това е намерил направените от процесуалния представител на касатора възражения за неотносими към казуса. Приел е, че собственикът на МПС като ЮЛ може да бъде субект на нарушение –несключване на договор ЗЗГО, но не може да е субект на нарушението – управление на МПС без ЗЗГО, поради което за него е било ясно какво обвинение му е предявено. Нормата на чл. 638, ал.1 и ал. 3 от КЗ съдържа два състава на нарушения, като първият касае неизпълнение на задължението на собственика да сключи договор за ЗЗ „ГО“, нарушение на чл.
483, ал.1, т.1 от КЗ а втория касае несобственик, който управлява МПС без такава застраховка. Именно определянето на собственика като субект на нарушението по чл. 638, ал. 4 и ал. 6 от КЗ позволява тези нарушения да бъдат установени с АТСС, докато извършителят на нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ , който не е собственик на управляваното от него МПС би могъл да се установи не с АТСС, а чрез пряка проверка от контролните органи и съставяне на АУАН. Посочването в ЕФ на разпоредбата на чл.
483, ал.1, т.1 от КЗ не представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита , доколкото задължението за сключване на договор за ЗЗ „ГО“ е на лицето, което притежава автомобила, което е регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение.ВТРС е изложил мотиви защо не приема , че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като е взел предвид, че се касае за формално нарушение, за което не е необходимо настъпването на вредоносен резултат. След като не са налице особени смегчаващи отговорността обстоятелства, то този институт не следва да се прилага.
Настоящата инстанция намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.
Съображенията за това са следните: разпоредбата на чл. 483, ал.1 от КЗ вменява задължение да бъде сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на всяко лице, което е собственик на МПС, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като неизпълнението му е скрепено със санкция по чл. 638, ал.1 т.1 от КЗ. Ал.4 на същата разпоредба предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство е установено управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, се налага санкцията по ал.1. Неизпълнение на задължението на собственика на МПС да сключи договор за ГО, който състав на нарушение се явява довършен независимо от това дали МПС е в движение или в престой или паркирано.
Съответно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от