Решение № 113 от 11.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Анелия Цанова

Мария Райкинска при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело № 20251001000570 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 1406/08.12.2022 г., постановено по т.д. № 986/2022 г., СГС, ТО, VІ- 8 състав е признал за установено по иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ, предявен от “Тиберий 2000“ ООД срещу „Хара България“ ЕООД несъществуването на вземане на „Хара България“ ЕООД срещу „Тиберий 2000“ ООД в общ размер на 402 331,56 лв. по договор за финансов лизинг № 430300011 ( с променен нов номер на договора № 430300043), сключен на 21.05.2007 г., представляващо падежирали вноски до 23.09.2014 г., а именно от вноска с падеж: 19.10.2014 г. в размер на 33 134,11 лева до вноска с падеж 18.05.2015 г., включено в списък на приетите от синдика вземания, обявен в Търговския регистър на 22.07.2020 г. по партидата на длъжника “Тиберий 2000“ ООД и по отношение на което е оставено без уважение възражението на длъжника с определение от 16.05.2022 г., постановено по т.д. № 2784/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав, осъдил е на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ “Хара България“ ЕООД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 4 023,32 лв. и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лв. Решението е постановено при участието на синдика на “Тиберий 2000“ ЕООД на основание чл. 694, ал. 4, изр. първо от ТЗ.

С решение № 337/29.05.23г., постановено по т.д. № 207/23г., САС, ТО, 11 състав е потвърдил решение № 1406/08.12.2022 г. на СГС, ТО, 8 състав, постановено по т.д. № 986/2022 г., с 1 присъждане на държавна такса.

С решение № 215/24.07.2025 г. по т.д. № 2129/2024г., ВКС на Р.България, ІІ т.о. е отменил решение № 337/29.05.23 г. на САС, ТО 11 състав по т.д. № 207/23 г. и е върнал делото на АССофия за ново разглеждане от друг състав, за което е образувано настоящото в.т.д. № 570/25 г.

С постъпилата в законноустановеният срок въззивна жалба на „Хара България“ ЕООД се обжалва първоинстанционното решение. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че искът е предявен извън преклузивния срок по чл.688, ал.1 ТЗ, излагайки подробни съображения.

Счита и че съдът не е взел предвид и влязлото в сила решение № 1220/04.07.19 г. на СГС, ТО, VІ- 18 състав по т.д. № 2784/17 г., с което по отношение на „Тиберий 20200“ ООД е открито производство по несъстоятелност, като за да уважи молбана на „Хара България“ ЕООД съдът по несъстоятелността е приел, че е кредитор на „Тиберий 2000“ ООД по търговска сделка, по която вземането му е в размер на 402 331,56 лв. по договор за финансов лизинг № 430300043, сключен на 21.05.2007 г., представляващо падежирали вноски с падеж 18.05.2015 г., което не е погасено по давност и които договор не е нищожна сделка, както неоснователно твърди „Тиберий 2000“ ООД. Счита, че вземането му е определяемо съгласно погасителния план към договора, като е посочен общия му размел, периода, а конкретните вноски са видими от самия погасителен план.

Твърди, че между страните е налице и влязло в сила решение № 1116/10.05.19 г. по т.д. № 1552/18 г. на САС, ТО, 3 състав, поради което и и направените от ищеца възражения за нищожност на договора поради привидност, противоречие със закона, липсата на основание, както и за нищожност на продажбата, оформена с нот. акт № 4, т.ІV, рег. № 6292, дело № 569/2007 г., не могат да доведат до нищожност на останалата част от договора, която е в основанието на предявения иск. Иска се съдът да отмени обжалваното решение, с присъждане на разноски.

С писмения си отговор „Тиберий 2000“ ООД оспорва въззивната жалба и иска съдът да потвърди обжалваното решение.

По делото не е постъпил писмен отговор от синдика на „Тиберйй 2000“ ООД.

САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията във въззивната жалба във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

Жалбата е допустима- подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 694, ал.1, т.1 ТЗ.

В исковата молба на „Тиберий 2000“ ООД се излага, че е длъжник в производството по несъстоятелност, открито с решение по т.д. № 2784/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав. В списъка на приетите вземания, предявени на основание чл. 688, ал. 1 от ТЗ, обявен в търговския регистър на 22.07.2020 г., са включени предявените от “Хара България“ ЕООД (предишно наименование “Хета Асет Резолюшън Бългтария“ ЕООД) вземания в общ 2 размер на 402 331,56 лв. по договор за финансов лизинг № 430300011 (променен с нов номер 430300043), сключен на 21.05.2007 г., представляващи падежирали вноски до 23.09.2014 г., а именно от вноска с падеж: 19.10.2014 г., в размер на 33 134,11 лева, до вноска с падеж 18.05.2015 г. Твърди, че в срок пред съда по несъстоятелността е направило възражение с вх. № 74572/24.07.2020 г., което е оставено без уважение с определение от 16.05.2022 г., по т.д. № № 2784/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав, обявено в ТР на 17.05.2022 г., от където произтича правния му интерес от предявяването на отрицателния установителен иск. Счита, че процесните вземания са погасени по давност с изтичането на тригодишната давност по чл. 111, б. “в” от ЗЗД, изтекла на 18.05.2018 г. и за последната вноска, като в случая е изтекла и петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД.

Молбата за откриване на производство по несъстоятелност, предявена на 28.09.2017 г., прекъсва давността, но само по отношение на вземанията, които молителят е посочил в същата молба като основание за откриване на производството. В случая в молбата по чл.

625 от ТЗ не фигурират вземания за падежирали вноски от 19.10.2014 г. до 18.05.2015 г,. в размер на 402 331,56 лева, поради което давността по отношение на тях не е прекъсната.

Вземанията се основават на договор за финансов лизинг № 430300011 (променен с нов № 430300033 и последващ номер ДФЛ № 430300043), сключен на 21.05.2007 г., относно лизингов обект № 1 в гр. София (УПИ и сградата в него) и лизингов обект № 2 в гр.

Пловдив /УПИ и сградата в него), който е нищожен и не поражда правни последици.

Твърди, че с влязло в сила решение № 65/21.02.2018 г. по т.д. № 660/2017 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, недопуснато до касационно обжалване с определение № 264/21.05.2019 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О., е прогласен за нищожен нотариален акт за продажба на имоти № 46 от 12.06.2007 г., по силата на който ответникът е придобил лизингов обект, находящ се в гр. Пловдив (УПИ и сградата в него). След като кредиторът не е станал собственик на обекта и в момента не е собственик, то той не може да го предостави за ползване на “Тиберй 2000“ ООД под формата на финансов лизинг. Поради това договорът за финансов лизинг е нищожен поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, съответно поради противоречие на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, съответно липса на предмет на основание чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД, съответно поради липса на основание на основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто от ЗЗД, съответно поради привидност на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД . Договорът за лизинг е нищожен поради противоречие със закона - чл. 342, ал. 2 от ТЗ, тъй като лизинговият обект не е придобит от трето лице, а от самия лизингополучател, съгласно нотариалния акт от 2007 г., обявен за нищожен с гореописаното съдебно решение. Това касае и обекта в гр. София, тъй като съгласно анекси от 21.05.2007 г. и 13.12.2007 г. към договора, тези обекти не са придобити от трето лице съгласно чл. 342, ал. 2 от ТЗ, а са изградени от лизингодателя посредством договор за строителство, възложено на лизингополучателя. Договорът за лизинг е нищожен поради противоречие с добрите нрави- предвижда прехвърляне на правото на собственост на недвижимия имот в гр. Пловдив, чиято пазарна стойност към 2007 г. е около 3 400 000 евро, за сумата от 1 620 000 евро, а имотът в гр. София с РЗП от 3 520 кв.м. и пазарни цени в кв.

3

Бояна от около 1 700 – 1 900 евро за 1 кв.м. да се получат 200 000 евро и да се възпрепятства възможността на ищцовото дружество да реализира продажбите от строителството на сградата в този имот. Сочи, че това води до неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата страна. Договорът за финансов лизинг бил нищожен поради липса на основание, тъй като целта на такива договори е лизингополучателят да получи ползването на лизинговия обект и евентуално възможността да придобие същия в края на договора.

Сочи, че в случая не се постига тази цел, след като лизингополучателят е вече собственик на имота. Представените с исковата молба анекси и договор за строителство водят до извод, че страните не търсят като последица ползването на лизингов обект № 1 и неговото придобиване, а осигуряване на финансиране на строителството на обекта, както и обезпечаването на това финансиране. Поради това договорът за финансов лизинг няма основание и е нищожен. Допълва, че е налице привидно съглашение, тъй като действителната воля на страните е била кредиторът да предостави на ищцовото дружество заем или кредит за рефинансиране на друг кредит и за изпълнение на ново строителство, който да бъде обезпечен с гореописаните недвижими имота. За гарантиране на собствения интерес дружеството лизингодател е оформил договора в този вид, като е закупило имотите непосредствено след подписването на договора за лизинг, т.е. лизингодателят е придобил имотите от “Тиберй 2000“ ООД, за да ги предостави отново на “Тиберий 2000“ ООД под формата на лизинг. Липсва няма договор за лизинг по чл. 342 от ТЗ, а се отпуска заем или кредит. В случая липсва мандатния елемент, тъй като няма поръчка от лизингополучателя да се придобие имота от трето лице, както и кредитен елемент, защото няма придобиване на лизинговия обект от трето лице. Липсвал и третия елемент на договора за наем, чрез предоставяне на имота в държането на лизингополучателя, тъй като вторият лизингов обект в гр. София е предаден на лизингополучателя едва на 17.03.2015 г., а договорът е сключен през 2007 г., като плащанията по договора за финансов лизинг са били преди това. Твърди също, че с подписването на нотариалния акт страните не се стремят да постигнат ефекта, присъщ на покупко-продажбата или за договор за лизинг, а се стремят да осигурят обезпечение. Сочи, че видно от анекс от 21.05.2007 г. и анекс от 02.09.2008 г., е договорена сума за строителство със собствено участие на лизингополучателя от 110 000 евро и финансирана стойност от 490 000 евро и е договорен строителен бюджет, което не отговаря на изискванията за договор за лизинг. След като лизингополучателят е просто изпълнител на строителство, възложено от лизингодателя, и не е ползвал лизинговия обект, който не е предаден предвид извършваното в него строителство, то договорът за лизинг е привиден и поради това нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД. Дори да се приеме, че договорът за лизинг не е нищожен, то ищцовото дружество няма задължения по него, тъй като лизингодателят не е изпълнил задълженията си по договора за лизинг да предаде лизинговите обекти и поради това не му се дължи плащане. Поради нищожността на нотариалния акт за продажба на имота, имотът не е предоставен от лизингодателя на лизингополучателя. По отношение на лизингов обект № 1, веднага след сключването на договора за лизинг лизингодателя (като възложител на строителството) е започнал сам да ползва лизинговия обект и да извършва строителни работи в него. Лизингодателят е 4 неизправната страна по договора – забавил е предаването на лизинговия обект и не е дал необходимото съдействие на лизингополучателя за продажба на изградените обекти, от постъпленията от които да бъдат погасени лизинговите вноски, поради което лизингодателят няма право да развали договора поради забава на лизингополучателя и да претендира плащания на лизинговите вноски или междинни лихви за неползвания лизингов обект.