Решение № 195 от 13.03.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Добрич, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20253230100895 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ЛИОН РЕНТ-АКАР“ ЕООД, ЕИК 202803932, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Р. А. Р., чрез упълномощения юрисконсулт М.

И. П. срещу В. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: с***. Исковете са с пр. осн. чл.345 от ТЗ във вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД, чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като претендираните вземания на ищеца срещу ответника произтичат от сключен на 09.18.2019г. между страните договор за лизинг на МПС №3192 и Анекс към него от 09.08.2019г.

Ищецът моли, съдът да осъди ответника, да му заплати следните суми:

2966.61 евро, или левовата им равностойност – 5802.18 лв., представляващи неплатени лизингови вноски за ползването на процесния лек автомобил за периода от 06.12.2020г. до 09.08.2022г. /дата на връщане на автомобила/, на осн. чл.345 от ТЗ във вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.79, ал.1 от ЗЗД;

751.28 евро, или левовата им равностойност – 1469.38 лв., представляваща частичен иск от общо 1907.85 евро, или 3731.43 лв., за дължима неустойка по раздел 10, т.3 от договора за лизинг, поради разваляне на договора по вина на лизингодателя

1

1260.40 евро, или левовата им равностойност – 2465.13 лв., представляваща частичен иск от общо 12604.01 евро, или 24651.30 лв., за дължима неустойка по раздел 4, т.6.1 от договора за лизинг, за периода от първия ден на забавата – 06.01.2020г. до 04.08.2022г. /датата преди връщане на автомобила/;

2003.59 евро, или левовата им равностойност – 3918.68 лева, представляваща задължение по застраховки „Пълно Каско“ за периода от 01.01.2020г до 09.08.2022г, съгласно застрахователни полици №0320200111013417 и №0320210111013464 на ЗАД „Дженерали Застраховане“ АД, от която сума: 958 евро, или 1873.82 лв. – платена застраховка за 2020г., 862.26 евро, или 1686.43 лв. – платена застраховка за 2021г и 183.26 евро, или 358.42 лв. – неплатена, но дължима застраховка „Пълно Каско“ за периода, през който е бил в държание на ответника автомобила през 2022г;

142.77 евро, /279.24 лв./ – задължения за платен данък МПС за 2021г и 2022г., или по 139.62 лв. за всяка година;

468.03 евро, /915.39 лв./ – задължение за платени застраховки „ГО“ за 2020г, 2021г и 2022г., или по 305.13 лв. за всяка година; ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В ИМ се твърди, че между страните е бил сключен договор за лизинг на 09.08.2019, по силата на който на ответника е предоставено право на ползване върху автомобил м. „***, с ДК №*******, като лизинговата цена е била 9359.323 евро, с първоначална вноска от 952.03 евро , а останалата част от 8587.20 евро, платима на 60 равни вноски , съгласно погасителен план, с месечна вноска от 143.12 евро. Първата вноска е била дължима до 05.09.2019г., а последната – до 05.08.2024г. Ако в края на периода, лизингополучателят желаел да придобие вещта, трябвало да плати на лизингодателя, остатъчна цена в размер на 1002.13 евро.

Първоначалната вноска е била платена от ответника, като до декември 2019г, вноските са били заплащани със забава, последното плащане по договора е било на 21.04.2022г., с което са били покрити задължения от май 2020г до декември 2020г. Дължимият данък моторно превозно средство и Каско за 2020г са били платени с направена вноска от 21.05.2021г, което обуславя иска за неустойка.

След 21.04.2022г, ответникът не е извършвал плащания по договора и е продължил да ползва автомобила до 09.08.2022г, когато го е върнал предсрочно на ищеца.

Ответникът е изпаднал в забава и е бил канен от ищцовото дружество многократно да заплати възникналите задължения по процесния договор, но безрезултатно. Горното е мотивирало лизингодателят да подаде настоящата искова молба срещу В. В..

Претендират се сторените съдебни разноски от ищеца.

2

ДРС е изпратил на ответника, препис от исковата молба и от доказателствата към нея. В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове, са процесуално допустими и основателни.

В съдебното заседание по делото на 26.02.2026г., с оглед непредставяне в срок от ответника на отговор на исковата молба, неявяването му, респ. на негов представител в първото съдебно заседание по делото, липса на искане делото да бъде разгледано в отсъствието му, указване на ответната страна на последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването и в съдебно заседание, както и вероятната основателност на исковете, предвид на посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства и съобразно постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, с молба вх.

№4208/23.02.2026г., ДРС е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно решение.

Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239 ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са вероятно основателни.

С оглед, наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено 3 решение и на основание чл.345 от ТЗ във вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД, чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, трябва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца суми в размер на:

2966.61 евро, или левовата им равностойност – 5802.18 лв., представляващи неплатени лизингови вноски за ползването на процесния лек автомобил за периода от 06.12.2020г. до 09.08.2022г. /дата на връщане на автомобила/, на осн. чл.345 от ТЗ във вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.79, ал.1 от ЗЗД;

751.28 евро, или левовата им равностойност – 1469.38 лв., представляваща частичен иск от общо 1907.85 евро, или 3731.43 лв., за дължима неустойка по раздел 10, т.3 от договора за лизинг, поради разваляне на договора по вина на лизингодателя

1260.40 евро, или левовата им равностойност – 2465.13 лв., представляваща частичен иск от общо 12604.01 евро, или 24651.30 лв., за дължима неустойка по раздел 4, т.6.1 от договора за лизинг, за периода от първия ден на забавата – 06.01.2020г. до 04.08.2022г. /датата преди връщане на автомобила/;

2003.59 евро, или левовата им равностойност – 3918.68 лева, представляваща задължение по застраховки „Пълно Каско“ за периода от 01.01.2020г до 09.08.2022г, съгласно застрахователни полици №0320200111013417 и №0320210111013464 на ЗАД „Дженерали Застраховане“ АД, от която сума: 958 евро, или 1873.82 лв. – платена застраховка за 2020г., 862.26 евро, или 1686.43 лв. – платена застраховка за 2021г и 183.26 евро, или 358.42 лв. – неплатена, но дължима застраховка „Пълно Каско“ за периода, през който е бил в държание на ответника автомобила през 2022г;

142.77 евро, /279.24 лв./ – задължения за платен данък МПС за 2021г и 2022г., или по 139.62 лв. за всяка година;

468.03 евро, /915.39 лв./ – задължение за платени застраховки „ГО“ за 2020г, 2021г и 2022г., или по 305.13 лв. за всяка година; ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът е поискал присъждане на съдебните разноски и е представил списък по чл.80 от ГПК /л.34/. С оглед изхода от спора, такива му се следват.

На основание на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът трябва да бъде осъден да му заплати дължимата държавна такса за настоящото производство в размер на 645.59 евро, както и 100.00 евро – юрисконсултско възнаграждение, или общо 745.59 евро.

Водим от горното, Добричкият районен съд

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: с***, да заплати на „ЛИОН РЕНТ-А-КАР“ ЕООД, ЕИК 202803932, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Р. А.

Р., на основание чл.345 от ТЗ във вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД, чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, сумите от:

2966.61 евро, /с левова равностойност 5802.18 лв./, представляващи неплатени лизингови вноски за ползването на процесния лек автомобил за периода от 06.12.2020г. до 09.08.2022г. /дата на връщане на автомобила/, на осн. чл.345 от ТЗ във вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.79, ал.1 от ЗЗД;

751.28 евро, /с левова равностойност 1469.38 лв./, представляваща частичен иск от общо 1907.85 евро, или 3731.43 лв., за дължима неустойка по раздел 10, т.3 от договора за лизинг, поради разваляне на договора по вина на лизингодателя

1260.40 евро, /с левова равностойност 2465.13 лв./, представляваща частичен иск от общо 12604.01 евро, или 24651.30 лв., за дължима неустойка по раздел 4, т.6.1 от договора за лизинг, за периода от първия ден на забавата – 06.01.2020г. до 04.08.2022г. /датата преди връщане на автомобила/;

2003.59 евро, /с левова равностойност 3918.68 лева/, представляваща задължение по застраховки „Пълно Каско“ за периода от 01.01.2020г до 09.08.2022г, съгласно застрахователни полици №0320200111013417 и №0320210111013464 на ЗАД „Дженерали Застраховане“ АД, от която сума: 958 евро, или 1873.82 лв. – платена застраховка за 2020г., 862.26 евро, или 1686.43 лв. – платена застраховка за 2021г и 183.26 евро, или 358.42 лв. – неплатена, но дължима застраховка „Пълно Каско“ за периода, през който е бил в държание на ответника автомобила през 2022г;

142.77 евро, /с левова равностойност 279.24 лв./ – задължения за платен данък МПС за 2021г и 2022г., или по 139.62 лв. за всяка година;

468.03 евро, /с левова равностойност 915.39 лв./ – задължение за платени застраховки „ГО“ за 2020г, 2021г и 2022г., или по 305.13 лв. за всяка година; ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА В. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: с***, да заплати на „ЛИОН РЕНТ-А-КАР“ ЕООД, ЕИК 202803932, 5 със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Р. А.

Р., съдебни разноски в настоящото производство в размер на 745.59 евро /седемстотин четиридесет и пет евро и петдесет и девет евроцента/, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 6