Решение № 5983 от 21.05.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5983

Пловдив, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XI Състав, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА

При секретар Д. Й. като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА административно дело № 20267180700544 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на К. А. К., [ЕГН], [населено място], [улица], чрез адв.П., против ЗППАМ № 26-1030-000172 от 18.02.2026 г., издадена от Р. К. П. на длъжност началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив.

С оспорения административен акт, на основание чл. 171, т.1, б.З, ГГ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е приложена ПАМ, представляваща временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 6 месеца.

Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед като се излагат подробни съображения за издаването на процесната заповед при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение разпоредбите на АПК, ЗДвП и приложимите подзаконови НА.

Сочи се несъразмерност на мярката и несъответствие с целта на закона.

Иска се отмяна на заповедта.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Постъпило е по ел.път писмено становище от адв.П., в което се развиват подробни доводи за липсата на изложени мотиви за налагане на процесната ПАМ.

Претендират се разноски.

За ответната страна се представя писмено становище с изложени доводи за неоснователност на жалбата. Прави се възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на спора е ЗППАМ № 26-1030-000172 от 18.02.2026 г., издадена от Р. К. П. на длъжност началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив.

За да наложи процесната ПАМ, АО е приел, че жалбоподателят управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 пр.1 ЗДвП. Това е установено в резултат на извършена проверка - на 11.02.2026 г. около 16.00 ч. в [населено място], на [улица]до номер 54 в посока от север към юг управлява лек автомобил Шкода с регистрационен номер [рег. номер], лична собственост, който лек автомобил е с прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 ЗДвП, считано от 26.01.2026 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Процесната заповед съдържа всички изискуеми от закона реквизити като настоящият състав не споделя изложеното в тази връзка в жалбата и в допълнително представените писмени бележки.

Компетентността на издателя на заповедта е доказана със заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОДМВР Пловдив, който оправомощава началниците група в сектор „Пътна полиция“ (какъвто е ответника – заповед на л.28 по делото) да издават ЗППАМ по ЗДвП. В този смисъл съдът не споделя възраженията за нищожност на оспорения акт, тъй като е издаден от компетентен орган.

В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, буква "з") гг) от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН серия GA № 4858511/11.02.2026 г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието, като е налице съответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

Процесният акт е издаден и при спазване на приложимите административнопроизводствени правила, с оглед спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП. Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административно-производствените правила, както се твърди в жалбата, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, буква "з" от ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване въпроса за отговорността, е и случаят, в който водач управлява МПС, след като е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС, в конкретния казус – такова по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Спорът в настоящия казус е концентриран по правилното приложение на материалния закон, във връзка с което съдът намира за доказани посочените в обжалваната заповед фактически основания за нейното издаване. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, доказателствената тежест за тяхното установяване е за ответника, като същата му е указана с разпореждането за насрочване на делото. Съобразно съдържанието на обжалваната заповед, подлежащият на доказване в тази връзка факт е за управлението на 11.02.2026 г. на моторно превозно средство, което към тази дата не е било регистрирано по надлежния ред, поради служебното прекратяване на регистрацията му на 26.01.2026 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Тези факти не са спорни по делото, а от друга страна, те са установени от събраните писмени доказателства вкл. посредстовом приобщения редовно съставен АУАН, който се ползва с материална доказателствена сила чл.189, ал.2 ЗДвП – управляваният от жалбоподателя на 11.02.2026 г. автомобил е негова собственост и той не го е регистрирал в рамките на двумесечния срок по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, поради което регистрацията му е била прекратена на 26.01.2026 г. Така констатираното с процесният АУАН управление на моторно превозно средство с прекратена регистрация правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 140, ал. 1 предл. първо от ЗДвП като от обективна страна това деяние съответства в пълна степен на санкционния състав по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно, в нормата ясно е очертан субектът на нарушението, а именно – водачът на превозното средство, независимо дали същият е собственик на управляваното МПС или не. В случая, въпросната принудителна административна мярка има за цел съгласно чл. 22 от ЗАНН да преустанови извършването на това административнопротивоправно деяние, като по характера си тя представлява индивидуален административен акт, който като такъв няма субективна страна, за разлика от административното нарушение, т. е. в случая въпросът за вината е ирелевантен. Във връзка с последното, преценката за законосъобразност на наложената с обжалваната заповед принудителна марка не е обвързана с изследването на въпроса за административнонаказателната отговорност на адресата, за да се установи извършването на административно нарушение, т. е. достатъчно е установяването на обективната противоправност на деянието. По тези съображения, възражението на жалбоподателя, че не е знаел за прекратената регистрация на управлявания от него автомобил от една страна е изцяло ирелевантно за законосъобразността на обжалваната заповед.

По тези съображения, след като установените по делото факти напълно съответстват на тези, описани в процесния АУАН и възпроизведените такива в обжалваната заповед, съдът намира, че наложената с оспорената заповед принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от ЗДвП е процесуално и материално законосъобразна и съответна на целта на закона. Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ от АПК,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. А. К., [ЕГН], [населено място], [улица], чрез адв.П., против ЗППАМ № 26-1030-000172 от 18.02.2026 г., издадена от Р. К. П. на длъжност началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив.

Решението е окончателно - чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Съдия: