Определение № 346 от 03.04.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 346 гр. Габрово, 03.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500204 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С Разпореждане рег. № 111 от 10.02.2025 г., постановено по ч. гр. дело № 28 по описа за 2025 г., Дряновски районен съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение по чл.

417, т. 2 от ГПК в полза на заявителя „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С. № 52-54, представлявано от изпълнителните директори Н.Г.С. и А.Ч.Д., с пълномощник юрисконсулт Й.Т.Т. срещу длъжника Т. А. С., ЕГН **********, гр. Д. за заплащане на посочените в заявлението вземания за сумата 757,06 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 4054187745/14.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2025 г. до окончателното изплащане и разноски в размер от 49,95 лв.

Със същото разпореждане е отхвърлил заявлението на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Т. А. С., ЕГН **********, от гр. Дряново, ул. Липа 25, както следва: за сумата от 223,96 лв. - разликата над 757,06 лв. до пълния претендиран размер на главницата от 981,02 лв., за сумата от 103,73 лв. – договорна лихва за периода от 15.06.2024 г. до 20.11.2024 г. и за сумата от 52,03 лв. - лихва за забава за периода от 15.06.2024 г. до 15.01.2025 г., на основание чл. 411, ал. 2, т.

2 и т. 3 от ГПК.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, чрез юрисконсулт М. Н.. В нея излага, че постановеният от Районен съд – Дряново съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката отговаря на всички изисквания на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, носи печата на банката и е подписано от длъжностно лице на банката по пълномощие, т. е. редовно от външна страна и удостоверява, че предявеното вземане подлежи на изпълнение.

Целта на заповедното производство не е да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва. Сочи, че размерът на задължението на длъжника в настоящото производство е формирано съгласно сключения между страните договор, в който ясно са посочени отпуснатия финансов ресурс – чл.7.1, ГПЛ – чл. 9.1, ГПР и общата дължима сума – чл. 10, както и лихвения процент, приложим при неизпълнение – чл. 15.1.

Размерът на предоставената сума по договора, съгласно чл. 7 е 1057,78 лв., като в чл.

10 от него е посочено, че общата дължима сума е в размер на 1235,48 лв., която включва 1 размера на отпуснатия финансов ресурс и уговореното между страните възнаграждение, с което се олихвява предоставения кредит, изразено в ГЛП от 29,69 % - чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора. ГПР е определен правилно и законосъобразно на 33,69%, като в него са включени всички разходи по кредита съобразно законовите изисквания на чл. 19, ал. 1 и §1 от ДР на ЗПК, включително разходите, които съпътстват договора и изготвянето му, такси, комисионни и други разходи, пряко свързани с договора за кредит. Сочи, че застрахователните премии не са заплатени от потребителя с негови лични средства, а чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс, като премиите са преведени на трето лице – застраховател. Изтъква, че при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а само по свое желание и усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за кредит. Затова счита, че застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите разходи по кредита съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, като излага подробни доводи в тази насока. На следващо място твърди, че разходите за сключване на застрахователен договор следва да се отчитат като разход по кредита само ако сключването на застрахователния договор е задължително условия за получаване на кредита. Изтъква възможността предоставените суми за застраховка като главница да бъдат върнати, като потребителят се откаже от застраховката и уведоми застрахователя. Сочат, че ГПР в договора е посочен съгласно изискванията на закона и потребителят е бил наясно с последиците при подписване на договора.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане в отхвърлителната част и постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми срещу длъжника Т. А. С..

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 418, ал. 4 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 28/2025 се установява, че производството по делото е започнало по заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника Т. А. С., за парично вземане: 981,02 лв. – главница; 103,73 лв. – договорна лихва за периода от 15.06.2024 г. до 20.11.2024 г.; 52,03 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.06.2024 г. до 15.01.2025 г., както и за присъждане на разноски по делото в размер на 25,00 лв.- държавна такса и 150,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение. Паричното вземане е по договор за потребителски кредит № 4054187745 от 14.05.2024 г., съгласно извлечение от счетоводните книги към 15.01.2025 г. и се претендира като предсрочно изискуемо.

В изпълнение на изискванията на чл. 417, т. 2 от ГПК, заявителят е приложил: пълномощно- 2 бр.; извлечение от счетоводните книги към дата 15.01.2025 г.; Договор за потребителски кредит от 14.05.2024 г. с погасителен план; информация по чл. 324-327 от КЗ за застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучатели на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД; сертификат № 140541877452024 за застрахователна програма „Защита на кредита“и „Защита на сметките“; ОУ за застрахователна програма „Защита на кредита“ на кредитополучателите на потребителски кредити за закупуване на стока, предоставени от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД; заявление – декларация за установяване на договорни отношения; обратна разписка за изпратено уведомление за предсрочна изискуемост до клиента; документ за внесена държавна такса; списък на разноските; уведомление за настъпила предсрочна изискуемост.

2

С Разпореждане рег. № 45 от 24.01.2025 г., Дряновски районен съд е оставил без движение заявлението на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД с указания в тридневен срок от получаване на настоящото разпореждане да уточни как е формирана претендираната сума за главница от 981,02 лв., като конкретизира какъв е размерът на дължимата главница по кредита и размерът на сумите за застрахователните премии, както и да се посочи и начина на формиране на претендираните суми за договорна лихва и лихва за забава и дали същите са начислявани върху сумите за застрахователните премии.

С молба от 30.01.2025 г., заявителят е уточнил, че в главницата от 981,02 лв. са включени 797,58 лв. от преведена по сметка на продавача на стоката избрана от потребителя, 111,18 лв. от застраховка „Bank пакет 4 сметка“, 69,86 лв. от застраховка „Bank пакет 4 кредит +уред+сметка“ и 2,39 лв. от застраховка „Bank пакет 4 уред“. Договорната лихва в размер на 103,73 лв. съдържа 84,33 лв. върху главницата по преведената на продавача на стоката избрана от кредитополучателя сума , 11,76 лв. от застраховката „Bank пакет 4 сметка“, 7,39 лв. от застраховката „Bank пакет 4 кредит +уред+сметка“ и 0,25 лв. от застраховка „Bank пакет 4 уред“.

С разпореждане рег. № 61 от 30.01.2025 г. е оставено без движение отново заявлението по чл. 417 от ГПК, като е указано на заявителя да посочи има ли извършени плащания от длъжника Т. А. С. и в какъв размер са погасявани задълженията по процесния договор за потребителски кредит и в каква част от тях са погасени към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В указания срок е уточнено, че извършените плащания са в размер на 102,93 лв. към 11.06.2024 г.

За да отхвърли частично заявлението на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, в мотивите на обжалваното разпореждане Дряновски районен съд е приел, че Договор за потребителски кредит № 4054187745/14.05.2024 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и съгласно чл.23 ЗПК на връщане подлежи само непогасената главница, т.е. чистата стойност на кредита. Съобразно посоченото в договора реално предоставената като кредит сума е в размер на 859,99 лв., като са постъпили плащания в общ размер от 102,93 лв. Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист следва да се издаде само за сумата от 757,06 лв. – главница, явяваща се разликата между реално предоставената като кредит сума 859,99 лв. и платените 102,93 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2025 г. до окончателното изплащане. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението е отхвърлено за разликата над 757,06 лв. до пълния претендиран размер на главницата от 981,02 лв., а именно за сумата от 223,96 лв., както и изцяло за сумата от 103,73 лв. – договорна лихва за периода от 15.06.2024 г. до 20.11.2024 г. и 52,03 лв. - лихва за забава за периода от 15.06.2024 г. до 15.01.2025 г.

След поотделна и съвкупна преценка на представените по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и съобразно закона, Габровският окръжен съд намери обжалваното разпореждане за правилно, а жалбата срещу него за неоснователна по следните съображения:

Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподателя, че в случая изискванията за съдържанието на договора за кредит са спазени, тъй като са посочени лихвен процент и ГПР.

Към Договор за потребителски кредит 14.05.2024, сключен между „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД и Т. А. С. е предоставена застраховка защита по кредита, съгласно чл. 7.2.2 по силата на който се дължи застрахователна премия за срока на договора. Издаден е сертификат № 140541877452024 за застрахователна програма „Защита на кредита“и „Защита на сметките“ 3 за кредитополучателите на потребителски кредити за закупуване на стока, предоставен от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД.

Клаузата на чл. 7.2.2 от Договора е неравноправна, тъй като същата не е индивидуално уговорена. Действайки като застрахователен посредник „Ти Би Ай Банк“ АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя и правото да получи застрахователната премия е на застрахователя съгласно чл. 313 от КЗ. При настъпване на застрахователното събитие „Ти Би Ай Банк“ АД, като трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи застрахователното обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Включването на вноските за застраховка към главницата по кредита, не легитимират банката като титуляр на това вземане спрямо кредитополучателя. Клаузата за за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Съобразявайки свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР.

Нарушена е и императивната норма на чл. 33, ал. 1 от ЗПК регламентираща, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата на „застраховки“ кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Начислените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата, съответно влияят върху размера на възнаградителната лихва. Сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума, а „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД има пряка полза от застрахователното правоотношение, поради получаваната комисионна в качеството на застрахователен агент и увеличаването на сумата, върху която начислява възнаградителна лихва, респективно на получената печалба.

Разпечатката съдържа 30 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c9e9cd4-30ea-4f9b-82b1-4183188215dd