Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 754 от 30.05.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 445/2025
Вид
Протокол № 754
Подписан
30.05.2025
В сила
30.05.2025
Състав
Камен Георгиев Гатев

Цитирани разпоредби

  • чл. 65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 290 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл. 119 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 121 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 754 гр. Пазарджик, 30.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Р. Караджова и прокурора Б. Ат. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20255220200445 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:10 часа се явиха:

Подсъдимият И. К. П. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, явява се лично.

Явява се защитникът адв. Г. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание и надлежно упълномощен.

Свидетелят Т. Д.- редовно призована, явява се лично.

Свидетелят М. К. – редовно призован, явява се лично.

Свидетелят Р. Г. – редовно призована, явява се лично.

За РП-Пазарджик се явява прокурор П..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Снема самоличността на свидетелите, както следва:

Т. РА. Д. – родена на ... в Пазарджик, живуща в същия град, българка, 1 българска гражданка, разведена, неосъждана, без родство с подсъдимия, с висше образование, работеща.

Р. И. Г. – родена на ... в гр. Пазарджик, живуща в същия град, българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, с висше образование, работеща.

Подсъдимият ми е бивш съпруг.

М. Х. К. – роден на .... в Пазарджик, живущ в същия град, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работещ без родство с подсъдимия.

Свидетелите предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.

Разясниха се правата на свидетелите по чл. 122, във връзка с чл. 121 и чл.

119 от НПК.

Свидетелите обещаха да кажат истината и напуснаха съдебната зала.

СТРАНИТЕ/ПООТДЕЛНО/: Нямаме искания по доказателствата.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:

ДОКЛАДВА СЕ ОСНОВАНИЕТО за образуване на делото.

Делото е образувано въз основа на внесено от РП-Пазарджик постановление срещу подсъдимия И. К. П., за престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.

ДАВА възможност на прокурора да изложи обстоятелства извън обвинението.

ПРОКУРОРЪТ – Извън това което е посочено в постановлението няма да излагам нови обстоятелства.

АДВ. Г. - Нямаме бележки по доклада.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ОБЯСНЕНИЯТА НА

ПОДСЪДИМИЯ: - На този етап няма да давам обяснения, ще дам обяснения на по- късен етап.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА Т. Д. – Беше около 16,00 часа следобед точна дата не си спомням. Бях на работното си място в „Младежки дом“ гр. Пазарджик, ет. 3 и почиствах там нещо в складовото помещение на ансамбъла, който ръководя. Г-н П. дойде без да имаме каквито 2 й да е предварителни уговорени, консултации и срещи, и започна да ми казва, че нямам право да извеждам дъщеря му в чужбина, че ако продължа да го правя той ще приложи някакви не знам, какви заплахи към мен. Имаше изказвания, че съм ненормална, че съм луда, че всичко това е незаконно, че неговите дъщери няма повече да танцуват в „Чудесия“, включително и малката му дъщеря, такива подобни неща. В този час винаги има струпване на деца и родители пред залата и склада. Тези хора също чуха тези думи от неговата страна. Не влизам в подробности, защото беше доста сериозно. Аз позвъних на 112 и казах, че няма да се разправям, коментирам и обсъждам и му казах, че имам официално разрешително от майката Р. Г., която официално е написала писмо до мен, с което тя доказва, че е попечител на двете деца.

Това му казах и на него. Позвъних на 112, обясних каква е ситуацията, слезнах на първия етаж пред „Младежкия дом“, при което видях, че в дясно от входната врата на „Младежкия дом“ до пешеходната алея, г-н П. разговаряше с бившата си съпруга, като там беше и малката им дъщеря Я. П.а. Голямата им дъщеря се казва Йоана П.а. Всяка вечер репетициите започват в 17,00 часа, като децата се събират след 16,00 часа, защото имат приготовления. Г-н П. предполагам, че е запознат с часовете на тренировките. Той не съм виждала никога да води децата на танци. Той и децата, и бившата му съпруга не съм ги виждала заедно да ги водят на танци. Когато разговора беше между мен и него се виждаш, че е афектиран, но физическа агресия срещу мен не е имало.

Когато ги видях долу да разговарят двамата отвън на пешеходната зона, г-н П. ръкомахаше и видимо имаше кавга между двамата. Предишен подобен случай няколко месеца преди това в „Младежкия дом“ г-н П. разкъса тениската си пред мен и беше написал на гърдите си думи от рода на някакви думи „Чудесия, обичам България“ и тогава разкъса дрехите си. От тогава аз винаги имам едно наум. Когато си разкъса дрехите съпругата му не присъства. Той ме търси чрез директорката на „Младежкия дом“, заедно мисля че и с адвоката му многократно, но аз през деня не съм там и той знае аз кога съм там – в „Младежкия дом“. Ние сме след учебно време на репетиции. Това започна на ет. 3 в „Младежкия дом“ през март месец, паралелно до складовото помещение с мен. Тогава Р. не присъстваше. Имало е много случаи, в които гн П. е искал да му заплащаме на децата концертите и изявите, а не те да ходят безплатно на подобни мероприятия. Много е искал да ги отписва от танци, защото това било безсмислено, глупаво, загуба на време, и че те трябва да 3 учат в художествена академия, където каката има огромни заложби. В момента имам 350 деца, всеки ден се отписват и записват, и мен това не ме засяга дали те ще се отпишат. Писал ми е на вайбър „Дъщеря ми е с вас на лагер, нямам информация“ и т. н. На този лагер майката на Я. е била с мен, на същия лагер, и аз снимам детето как се храни, как го гледам и обгрижвам и му изпращах информация на П.. Това не е конфликт това е информация, която той поиска и аз му я дадох. Нямам лична конфронтация с него. Р. не ми е казвала, че има заповед за защита на домашно насилие. Аз го видях отвън, че се разправят в непосредствена близост бях до тях. Нямам лични контакти, нито с майката, нито с П.. Освен ръкомахането, те се караха. Аз бях на пет метра от тях и чаках полицията. Не съм чула думи, то се виждаше, че се карат, ръкомахат, и видимо се караха. Освен това аз не съм от вчера и знам, че те са разведени. Децата са с майката и за първи път на мен ми се случва да слезна долу да чакам полиция и ги видях, че се разправят. След което майката се качи да остави горе детето на репетиция и ми каза, че са имали скандал. Аз съм не ядосана в момента, а строга, тъй като това ми е реалния вид. Не съм ядосана, а след хилядите обиди от П., няма как да съм в друго състояние в момента.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА Р. Г. – Аз бях първа смЯ. на работа. Беше към средата на март след 10-15, някой понеделник или сряда, защото тогава бяха дните за танци на малкото ни дете Я. П.а. Тя тогава все още беше в ДГ и ходеше на танци от понеделник до сряда от 17,00 до 18.30 часа. И. знае, че детето тогава посещава танци в тези часове и дни. То тогава ми звънеше почти постоянно по телефона с желание да взима детето на обяд, да не ходи детето на градина, да не ходи на народни танци. В същия ден имахме многократни разговори с него, защото той ми звъннеше от сутринта от 7,00-8,00 часа, като ме упрекваше, че детето ходи на детска градина, а аз ходя на работа и защо не го гледам, тъй като той е против детските градини и училища като институции. В един от разговорите, в същия ден, аз бях още на работа, тогава ми каза, че иска да отидем в „Младежкия дом“ заедно, за да кажем на г-жа Д., че двете деца няма да посещават повече народни танци. Аз не бях съгласна, децата също не бяха съгласни и му казах, че няма да стане това нещо, няма да отидем и че аз имам заповед за защита и той не трябва да я нарушава. Съответно аз отидох да взема детето около 16,00 часа, и се отправихме към „Младежкия дом“. Я. каза, че иска да закусва нещо и отидохме към закуските на „Часовника“. Когато вървяхме натам малко след 4

„Исторически музей“ видях, че върни И. срещу нас. Настигна ни, прегърна Я. и започна да ми казва да вървим към „Младежкия дом“ и да казваме на г-жа Д., че отписваме децата. Беше изнервен, с бърза крачка, да ходим да и казваме, но аз му казах, че няма да ходим. Ние продължихме към закуските на „Часовник“, а той продължи към „Младежкия дом“. Взехме закуска и тръгнахме към „Младежкия дом“, а той вече излизаше от „Младежкия дом“ и се засякохме отново на същото място почти където се засякохме преди да отидем към закуските. Ние седнахме на пейките с Я., той седна до нас и започна с обидите, че аз съм тъпа, че децата стават папагали, че нямат работа при г-жа Д., че дори и те да искат не могат да казват искат или не искат, а щом той казва, че те няма да ходят на народни танци, така трябва да бъде. И. ръкомахаше с ръка, дори Я. се стресна, беше седнала между нас, но се измести и седна от другата ми страна. И двете се притеснихме и тръгнахме към „Младежкия дом“. (свидетелката плаче). И. тръгна след нас, ние влезнахме вътре в „Младежкия дом“ на партера, където се преобличат децата и докато аз преобличах детето той говори пред г-жа Д. против танците, против всички извънкласни занимания, които децата посещават. Казваше на висок тон с“валяй ги тези парцали, повече няма да ти трябват“. Детето се почувства неудобно от другите родители и деца, които бяха там, защото той говореше на висок глас. Аз хванах детето и я качих нагоре. Имах идеята когато слезна долу да се обадя на 112, но г-жа Д. ми каза, че вече го е направила това. Аз слезнах надолу, съответно П. вече не беше долу. Аз звъннах на полицай К. - квартален на моя адрес, тъй като съм ходила преди това при него, за да го питам какво трябва да направя. Той ми каза да се обадя на 112. Аз казах, че вече е подаден сигнал от г-жа Д. и в същия момент вече видях полицаите, които идваха на подадения от нея сигнал. Под думите ми казани по- горе „няма да отидем“ изразих несъгласие, че няма да отпишем децата от народни танци. И. беше с приповдигнато настроение, по- скоро агресивен, бързо крачеше, изнервен, с бързи реакции, бързо говорене, на висок тон. Той винаги проявява вербална агресия и в конкретния случай също. Среща с П. пред сградата нямах.

Виждането ни беше пред „Историческия музей“ на пешеходната зона –говоря за първото ни виждане. Второто ни виждане беше на същото място, но в различни посоки и той тръгна след нас. Всичко започна още отвън и вътре в сградата продължи всичко останало. Детето не продължи да си яде закуската, защото ние отидохме вътре, за да я преоблека и тя няма как да яде закуска 5 докато аз я преобличам. След срещата с П. на връщане от закуските, ние отидохме и седнахме на една пейка пред „Исторически музей“ и седнахме за някъде около 30 секунди - 1 минута. Той ни обиждаше и станахме с Я. и тръгнахме към „Младежкия дом“, защото аз не исках да слушам тези обиди повече. Пред „Историческия музей“ се приближи на разстояние от един метър, най- много метър и половина. Чисто физически не съм се притеснила, че той се е приближил към мен, но по начина по който говореше и беше агресивен и при положение, че беше на обществено място, не ми беше приятно заради обидите, а също и детето не се почувства добре. В такива случай детето иска да стане, да тръгне, да иде някъде където да е по защитена.

Първо детето от пейката се премести от другата страна на мен, след това тръгнахме за „Младежкия дом“, като ме държеше за ръка. Трябваше да заведа детето до горе, за да не се обаждам пред детето на 112, но когато се качих Т. Д. ми каза, че вече се е обадила. От септември месец всеки понеделник и сряда в този час и в тези дни детето е на танци. Той ги знае тези дни. Многократно тогава е имало срещи с децата, дори тази година се е случвало в началото на годината да води той Я. на танци. Да, казвала съм му в кои дни и часове децата имат танци.

ПРОКУРОРТ – Моля на осн чл. 281 от НПК да прочетем показанията на свидетеля относно точната дата, тъй като твърди, че не си спомня точната дата.

АДВ. Г. - Нямаме спор по датата, която е 18.03.2024 г.

ПРОКУРОРЪТ - В такъв случай оттеглям искането си.

СВИДЕТЕЛКАТА Р. Г. - Същият ден не сме се разбирали И. да отиде да вземе Я. от детска градина. Провеждали сме разговори многократно, като в един от разговорите той каза да отидем заедно да отпишем децата от народните танци. Не ми е посягал никога на мен.